Постът и всичко друго (бдение, молитва, сълзи на покаяние...), ако се управляват добре, са добродетели, които изпълняваме с труд и принуждение и така, от една страна, показваме на Бога нашето намерение, а от друга - противоборстваме на страстните пожелания....
Както и земеделецът: копае земята, очиства я, сее я и очаква Божията милост. Но ако Бог не прати дъждове и благоприятни ветрове, трудът му пропада. Всичко обраства с бурени и няма какво да се жъне, а става храна за безсловесните животни. Така е и с нас. Ако Господ не изпрати очистителните води на Своята благодат, ние оставаме безплодни и нашите трудове стават храна на бесовете. Защото трудовете ни биват заглушени от нашите страсти и ние нищо не пожънваме. И добродетелите, ако не се изпълняват добре, стават зло.
+++
Ако не оставиш греха, каквото и да правиш, всичко ще е напразно. Само ако се разделиш с греха и го оставиш, след изповед всичко ще ти бъде простено.
+++
Доколкото се очистваш от страстите, дотолкова се умиротворяваш и си целомъдрен и познаваш Бога.
+++
Знанието за Бога е виждането на Бога, понеже духовното, а не естественото знание познава Бога. Защото естественото знание - това е разсъждението, което различава доброто от злото и него го има във всички хора. А духовното знание произхожда от духовното занимание и от познаването на самия себе си.
+++
Остави външните подвизи и надутите думи. Божията благодат иска да съединиш вътрешния човек с Бога и тогава ще станеш полезен и за другите.
+++
Когато тя (Божията благодат) идва, човек става духовен и всичко му изглежда добро и прекрасно. Тогава той обича всички, има умиление, сълзи, топлина в душата. Но когато благодатта се отдалечи, за да бъде изпитан човекът, тогава всичко става плътско и човекът пада.
+++
Смиреният и хиляди пъти да падне, отново става и падането му се зачита като победа. А гордият веднага с падането в грях изпада в отчаяние и след като се ожесточи, не иска повече да стане.