"Всекидневно, но още повече на Рождество Христово, наша първостепенна грижа трябва да бъде да правим така, че Христос да се роди в душата ни. Да очистваме сърцето си, да го застиламе с мекотата на смирението, кротостта, търпението и любовта, та да бъде то добро място, в което да обитава Младенецът".
Посланието е на презвитера (съпруга на свещеник - бел.а.) Александра Карамихалева - главен редактор на официоза на БПЦ "Църковен вестник", излизащ без прекъсване вече 112 години, редактор и на секцията "Новини" в сайта на българската патриаршия. Тя е главен редактор и на сайта "Православна младеж" - първият православен блог, създаден преди 4 години по идея на група младежи, бивши възпитаници на Немската гимназия, повечето от които са студенти извън страната. Идеята му е от него младите да научават повече за своята вяра, както и да общуват помежду си.
Срещаме се с Алекс, както я наричат колеги и приятели, в двора на синодалната палата, застлан с килим от бръшлян и жълто-кафеви листа (зимата предстои - бел.ред.).
Тук е "музата" на Алекс
шегува се придружаващият ни портиер. А "музата" за нея e да се събере в себе си от суетата на света, да погледне на нещата от гледна точка на вечността и да види от тази перспектива кое в живота й е маловажно, незначимо и кое е с непреходна стойност. "Това вглеждане в себе си и молитва ми дава вътрешна подреденост и яснота", споделя Александра Карамихалева.
Тя е завършила Богословския и Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" почти едновременно. Към богословието се насочва още в тийнейджърските години, като възпитаник на Художествената гимназия в Сливен. Тогава се запознава и с различни религиозни философии, докато не стига до православието.
Въпросите, които я вълнуват по това време са: коя съм аз, защо съм родена, каква трябва да бъда и
как трябва да живея, та животът ми да не мине напразно
На тези въпроси отговор получава именно от църквата. Затова и когато чуе обвиненията, че църквата не отговаря на очакванията на хората, отвръща: "А какви точно са нуждите на хората?".
В различни периоди от живота и от духовното ѝ развитие различни откъси от Библията са отеквали особено надълбоко в съзнанието и в сърцето ѝ. От известно време припознава като пряко отправени към нея послания и задачи, които трябва да изпълни, думите от 14 глава на Посланието до Римляни: "Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи."
"Станах особено чувствителна към склонността ни да осъждаме другите, да мислим и говорим лошо за тях, да виждаме грешките и недостатъците им, а да неглижираме достойнствата им и собствените ни несъвършенства. Осъзнавам колко деструктивно, недостойно и грозно е това и се стремя да не го допускам в себе си", казва Алекс. За нея "осъждането е най-страшната злоупотреба с дара на словото, то е престъпление спрямо Словото, спрямо Бог, Който е Любов и спрямо любовта към ближните".
С днешна дата Александра смята за естествен пътя си до богословието – в рода ѝ има един архиерей и неколцина свещеници. "Като следя сега богослужението чувам едно място, на което народът Божий се моли за своя свещеник и за целия му дом и си давам сметка, че чрез тези хора – представители на моята фамилия, те самите и народът Божий са се молили и за мен, и за всички нас, които нехаем, че сме живи и
животът продължава, защото някой някъде се моли и за нас
За свещениците във фамилията си Алекс научава едва, когато е студентка в Богословския факултет. Преди това, в комунистическо време не се е говорило в семейството ѝ за тези роднини, заради "особеностите" на режима. "Кръстена съм като бебе в кухнята ни, в бебешкото ми корито, тайно, дошъл близък свещеник уж на гости, а всъщност да ме кръсти", разказва тя.
В Богословския факултет Алекс среща и съпруга си – преподавателя си Йоан Карамихалев, който е свещеник в църквата "Света София". Сближават се след като тя завършва теология, имат две деца, които вече са в тийнейджърска възраст.
"Да си попадия означава да живееш с проблемите на своя съпруг. Един свещеник няма свободно време, няма работно време, често негови енориаши, християни, го търсят за съвет, за помощ или просто да споделят", разказва презвитера Александра Карамихалева.
Добавя, че винаги се е вглеждала в себе си и се е опитвала да открие смисъла на живота, как да използва обстоятелствата, за да даде най-доброто от себе си. Днес за нея смисълът е подготовката за вечния живот, като се опитва в максимална степен да прилича на Христос.
Така възпитава и децата си, у които изгражда православния светоглед
чрез уроците на ежедневието, като всеки конфликт им обяснява от християнска гледна точка. "Насърчавам ги да са добри с тези, които са ги обидили или наранили, да им бъдат приятел. И виждат, че когато се отнесат с любов и открито сърце, насрещната враждебност омеква и постепенно изчезва."
Мечтата на Алекс е да се възстанови беседката в двора на синодалната палата и там да пише. Тя е автор на много статии, които на достъпен и разбираем за широк кръг читатели език представят православния светоглед за свободното съжителство, за евтаназията и други щекотливи проблеми в обществото ни.
Като човек на словото, Алекс често се замисля над употребата на думите. Предпочита
да замълчи, но не и да говори с "помътнен ум и разпалено от страст сърце"
Дава си сметка "колко силен инструмент за въздействие са думите и смята за безразсъдно да ги използва, без да се замисли какво ще "произрасте" от тях и какви плодове ще дадат, когато семената им попаднат в умовете и сърцата на хората, до които стигат". И ако начинът, по който разговаряме с нашите близки, дълбоко и трайно се отразяват върху тях и живота им, то колко по-внимателни и отговорни трябва да бъдат обществените личности и хората от медиите, чиито думи достигат до хиляди, разсъждава тя.
Думите са особено важни за Александра и като редактор на три православни медии, които освен да информират за църковната проблематика, трябва и "да въздържат езика си от клевети, осъждане, злословие, пустословие, от "гнила дума", която по-скоро ще отрови душите на читателите, отколкото да ги храни духовно".
От края на 2008 г. тя ръководи първия православен сайт за младите, чиято мисия е "да свидетелства за Христовата истина в едно общество, което все повече се отчуждава от Бога и да бъде алтернативно място за всички, които търсят Истината". Преди 6 години към Алекс се обръщат група младежи, предимно студенти в чужбина с молба да им съдейства за създаване на място в интернет, където да могат да научат повече за своята вяра, да общуват помежду си и да свидетелстват пред света за Истината Господ Иисус Христос, разкриваща се в пълнота в светото Православие.
"Създаването на такъв сайт се наложи, от една страна, поради желанието на тези млади хора като българи и православни да запазят връзката помежду си и да научат повече за вярата и православната ни духовност, да потърсят своите корени, защото едва след като са попаднали в чужда страна и среда са осъзнали своята различност и това, че без стабилни устои човек е загубен в този свят", разказва Алекс. И от друга страна - поради желанието им да споделят това богатство на православната вяра с техните връстници, които като тях са
объркани в морето от информация и модерни идеи
и не могат да определят себе си и да открият истинските непреходни ценности.
Когато обмисляли изграждането на сайта, направили проучване сред връстниците си какво биха искали да намерят в един младежки православен блог и установили, че младите най-много имат нужда да си отговорят на въпроси като кой съм аз, защо живея, интересували се от любовта във всичките й аспекти, за отношенията между хората, как да възприемат проблемите пред съвременното общество и как да живеят като православни християни в една по същество не християнска среда. Констатирали и нуждата от достойни примери за подражание.
Към екипа на сайта "Православна младеж", който е под духовното попечителство на свещенослужителите от храм "Света София", се обръщат в повечето случаи са кръстени православни християни, които не са въцърковени. Обръщат се с конкретен свой личен проблем, но много скоро разбират, че коренът му е духовен и че разрешаването му мога да намерят в Църквата, след което започват да водят църковен живот и да участват в Тайнствата, казва Алекс.
Половин година след старта на сайта е и първата среща "очи в очи" на "съфорумците", а на нея става ясно, че разговорите ще са редовни - всеки четвъртък. Темите, които се обсъждат, са: себереализация и мотивация на човека, как да се държим на работното място, какви да са взаимоотношенията ни с колегите във фирмата,
как да останем православни в бизнес контактите
темите за взаимоотношенията, за брака.
Алекс си дава си сметка, че има привилегията и вкъщи, и на работното място да е заобиколена от хора, чиято вяра определя начина им на живот. От тази перспектива осмислят и отношението си към другите хора, към професионалните си задължения, в семейството. "Правилата" при тях се свеждат най-общо до закона Божий, който може да се обобщи с две заповеди - "Обичай Бога", тоест прави всичко като любящия син към своите родители – с внимание да не ги огорчиш. И другата заповед - "Обичай ближния като себе си" - всички хора, не само близки, но и онези, които ни вредят и са враждебно настроени към нас.
Християнинът, според Алекс, трябва да е християнин ежечасно - да се стреми да постъпва, мисли и говори така, както би постъпил Христос, при всички обстоятелства и навсякъде, където Бог насочи стъпките ни: и у дома, и на работното ни място, и на улицата, и сред приятели, и при публични изяви.
"Разбира се, в усилията си да бъдем добри християни ние постоянно се проваляме, защото всеки от нас е заразен от страсти, които понякога ни надделяват – било мнителност или желание за себеутвърждаване, или доза егоизъм, или завист, която се прокрадва в сърцето ни. Но поне знаем какви трябва да бъдем, с кого да се съизмеряваме и какъв е идеалът към който да се стремим", казва Алекс.
В разговора си с Алекс не може да подминем въпроса за това
кой от настоящите ни митрополити е достоен за патриарх
"Всички митрополити, измежду които ще бъде избран следващият патриарх имат ценни качества и са забележителни личности сами по себе си. Всички са с многократно потвърдена от народа достойност", убедена е тя.
И пояснява традицията: "Когато са приели дяконско ръкоположение - първата степен на свещенството, архиереят е попитал трикратно народа, изпълнил храма "Достоен ли е" и народът е потвърдил "Достоен". Когато са ги ръкополагали в "свещенство" това трикратно потвърждение "достоен" се повтаря, при ръкополагането им за епископи - също. При избора на митрополит духовенството и миряните от съответната епархия избират за свой митрополит най-достойния от тези достойни епископи. Народът Божий неколкократно е потвърдил достойнства на нашите митрополити, така че ние във всички случаи ще имаме "достоен" патриарх.
"Но аз си мисля друго - за да бъде успешен един брак, това, освен от партньора ни, поне на 50% зависи от нас самите. Същото е и с избора на патриарх, който един вид се венчава за своята църква. Доколко
новоизбраният първойерарх на църквата ще бъде наш добър пастир
поне на 50%, а може би и много повече зависи от нас. От това как ние ще го приемем и дали ще му отдадем онова доверие, уважение и любов, които заслужава онзи, който Бог е допуснал да бъде избран на този най-висок трон", разсъждава Александра.
За обявените в началото на годината митрополити, сътрудничили на бившата Държавна сигурност Алекс препоръчва всяко едно от досиетата да се чете внимателно и непредубедено. Във всички случаи да бъдеш духовник в онези времена нито е било престижно, нито лесно и хората, които въпреки лошото отношението на тогавашната власт и народа, въпреки гоненията са поемали по този път, заслужават искрено възхищение.
"Духовенството е своеобразна представителна извадка на една Църква.
Какъвто народът, такъв и клирът му
Духовниците, макар и да получават благодат и власт не от този свят, са родени и възпитани в същата среда, в която сме родени и живеем и ние. И те, като нас имат своите човешки немощи", оправдава ги тя.
Фотограф: Юлия Лазарова