Въпрос на ученичката Василиса Малинина: Отец, искам да питам за циничните ругатни, така популярни днес сред младите. Даже тези, които не ругаят явно, употребяват невинни и приемливи за доста хора заместители на циничните ругатни („егати“, например и пр.) Много от нас казват: „Не виждам нищо лошо, това не е ругатня, как може да ми навреди?“. Кажете, могат ли да ни навредят такива думи, безопасен ли е навикът да изразяваме, например, чувство на досада с фрази, които приличат на ругатни, но външно изглеждат напълно интелигентно, макар и в интерес на истината, да са едно и също?
- Ще бъде ли ясно, ако кажа, че всяка дума носи свой духовно–енергиен заряд? Например, ако човек стои пред затворена врата, дори и без да чува ясно самите думи, изречени зад нея, може да усети енергията на злото, която се излива чрез тях. Нещо повече – чувствителните хора усещат лошата енергия дори в човек, който мълчи, но ума и душата му са изпълнени с негативни мисли и чувства. Енергията на словото добре усещат и животните, а както се оказва – дори и растенията! Биолози са провели следния експеримент: едни растения са били ругани с обидни думи, а други – обратно били обсипвани с хвалби и възхищения. И какво? Първите скоро изсъхнали, а вторите обилно процъфтели. Така реагират на енергията на словото даже безсловесните растения! А сега и аз ще те попитам: каква енергия носят думите, наречени ругатни? Ти си помисли, а междувременно ще преминем към друга тема, само за да се върнем към тази веднага след това.
Нека поговорим за молитвата, която също се състои от думи и да се опитаме да си представим какъв е механизмът на нейното действие? Насочените към Бога думи, които ние наричаме молитва, създават условно казано, нещо като духовно-енергиен мост между човека и Бога, доколкото и мисълта, и словото са особен вид енергия. Насочените към Бога думи и мисли създават духовно-енергийна връзка между разумното същество (човек или Ангел) и Твореца. Впрочем, Ангелите, които нямат телесна обвивка, общуват помежду си именно така – телепатично. Ние, хоратасилно се нуждаем от такава „връзка“ за да може чрез този „безжичен телеграф“Господ да ни изпрати отговор.
Впрочем, Бог винаги отговаря на нашата молитва, макар и някои да казват: „Нищо не чувам, колкото и да се моля – няма отговор!“. Но Бог отговаря. Макар и не със словесен отговор, както е било при Божиите пророци, което ние просто не сме заслужили! Негов отговор е онази частица на Божията благодат (наричана още нетварна енергия на Светия Дух), която Господ изпраща на човек, откликвайки на молитвата му. Духовно немощния човек, в началото на своя духовен живот не винаги може да я усети, но постепенно незабележимата в началото промяна започва да става все по-забележима под действието на благодатта на Светия Дух. Преподобния Серафим Саровски е смятал, че най-важната духовна задача в живота на християнина е натрупването на благодатта на Светия Дух. А най-работещото средство за привличане на тази нетварна Божествена енергия, според него е била молитвата. Всички съвременни молитвеници, които са приучили ума си към внимателна молитва, изричана със сърдечно съкрушение за греховете, буквално физически усещат присъствието на Божията благодат. А ето и нещо наистина изключително – даже на новозапочналите своя духовен живот, Господ нерядко позволява да усетят Божествената радост и любов, възприемани с цялото човешко същество – не само с душата, но и с тялото.
И така, виждаме, че духовната връзка между човека и Бога се осъществява в голямата си част чрез словото. И ако нашите думи са насочени с любов към Твореца, ние получаваме в отговор от Него енергията на благодатта, защото Той е Източникът на всички блага.
Сега да се върнем на темата с въпроса – какви, всъщност са думите, наричани ругатни? От къде са се появили? Според свидетелството на самите бесове, които визуално са се явявали на много древни и съвременни подвижници, ругатните са измислени от демоните за реализиране на връзка между тях и хората. Това значи, че ругаенето е замислено от падналите духове и е нещо като молитва, насочена към тях. Бесовете отговарят със съответната енергия на тази долна „молитва“. А в отговор, хората получават от енергията на злото, на разрушението, унинието и отчаянието, довеждащи човека до богоборство, садизъм, извращения и самоубийства. Ето как, произнасяйки тези бесовски думи, човек като по радиостанция дава сигнал: „Ваш съм, ваш съм! Приемам!“, а бесовете се радват: „Прието, прието! Наш си, наш!“. И както вече казах, се получава обратно духовно въздействие върху човека, но със знак минус. Дяволът много се стреми да прилича на Бога, но с обратен знак, което е забелязал още блажени Августин, наричайки сатаната маймуната на Господ Бог.
Сега, да погледнем на думите, заместващи ругатните именно от тази гледна точка. Тяхната цел е да се замаскира и напудри все същото бесовско сквернословие. Имайки външно благопристойна форма, по същността си те са заредени отрицателно, със зъл духовен смисъл. Толкова греховен, колкото и ругатните. Но нали Бог гледа не външното, а вътрешното съдържание. В тази антимолитва енергията на словото е демонична. И естествено, отговарят й демоните, а не Бог. По този начин, човек получава в отговор лоша енергия и повярвай, съвсем естествено е от това нищо добро да не произлезе. Вярваш или не, но всяка подобна дума е насочена към дявола, независимо от външната й благопристойност. Намазаната с масло палачинка, пак си е палачинка, която става за ядене. Но това, което човек вътрешно усеща от подобни думи е ругаене, а енергията, излизаща от сърцето на човека, който използва „невинни заместители“, всъщност носи отрицателния заряд на ругатнята. Ето, тази „родна“ отрицателна енергия бесовете усещат много ясно, приемайки това за молитва към тях. В заключение, ще кажа: ругатнята, във всякакъв вид – прикрита или не - на практика е отричане от Бога, макар и неосъзнато, а за християнина е богохулство.
Превод: Десислава ШАРКОВА