Въпрос на ученичката Василиса Малинина: Отец, а ако все пак развием темата за несправедливостта и я пренесем в друга сфера? Ако попитаме – защо Бог е създал Ева от реброто на Адам, а не обратното? И защо Бог е от мъжки пол, а не от женски?
- И аз мога да продължа с подобни въпроси: „А защо изобщо Бог ни е създал? Защо е създал целия този свят? А защо дърветата не растат с корените нагоре и не се хранят от въздуха, а от земята?“. Сигурно някой би могъл да каже: „Всъщност, на мен всичко това не ми харесва. Искам, камъните, които хвърлям нагоре, никога да не падат на земята, а да отлитат завинаги в космоса и въобще да няма никакво земно притегляне“…
Но Бог е дал именно тези закони и Той, чийто Разум обхваща абсолютно всичко в тази вселена, не ни е питал кое, как и за какво да направи. Впрочем, когато Бог е творил вселената, хората вероятно не са били и в мислите Му. Да, Той е създал всичко точно така, както съществува, а не иначе. И ние приемаме Неговото творение като независеща от нас обективна реалност. Може да се борим срещу Бога колкото искаме, но приемаме или не – Той е създал света безукорно красиво и ако хората не унищожаваха тази красота (и външната, и вътрешната в самите себе си), тогава никой никога не би усетил „дискриминация“ и всички биха се допълвали един друг с любов. Човечеството е било замислено като едно огромно семейство, в което всички се обичат, помагат си и не се обиждат заради това, че някой отлично се оправя с химията, а друг не я разбира и умее да пише само стихове.
Всеки може да измисли много подобни въпроси, а лукавия ще се постарае да подхвърли в съзнанието ни и други подобни „защо?“. Но Бог не отговаря на всички въпроси, защото не сме в състояние да възприемем това, което Той е създал и защо Го е създал именно така, а не иначе. И дори ако Бог би се опитал да ни обясни, ние не бихме могли да разберем всичко или бихме го разбрали неправилно, превратно и примитивно, защото хората не са в състояние едновременно да вместят в съзнанието си множеството факти и взаимовръзки, без които е невъзможно да се проникне в смисъла на случващото се.
Ето защо Създателят не открива дори и на светците, имащи пророчески дар смисъла на някои непонятни явления от живота ни. Просто трябва да се примирим с това, че не сме богове и разумът ни е ограничен. А в земния си живот трябва да се трудим над своето духовно-нравствено усъвършенстване и да чакаме, защото Бог ще ни открие много, когато му дойде времето. Само че – обърни внимание (!), че всяка информация, необходима ни за подготовката на „зрелостната матура“, т.е. всички знания, без които е невъзможно спасението на душата от греха, вече са ни открити от Бога в Евангелието и писанията на Светите Отци. Те са напълно достатъчни за изпълнението на най-главната житейска задача, поставена ни от Спасителя – очистването на душите. А когато тази фаза на битието ни завърши и ние, преминавайки през вратите на смъртта, успеем на Божия Съд да вземем (дай Боже успешно!) най-важния изпит в живота си, ще влезем в другия, вечния живот. И там, в Царството Небесно, с пречистено от благодатта на Светия Дух съзнание, ще можем да разберем много неща, които в момента са непонятни за нас.
Хората са призвани към постоянно развитие, самоусъвършенстване и творчество, като тази духовна работа няма да спре даже и в Царството Небесно.
Превод: Десислава ШАРКОВА