Въпрос на ученичката Василиса Малинина: А ако не съм съгласна с нещо, написано в православните книги? Например „жената да се бои от мъжа си“… Това ми се струва средновековно.
- Ти не разбираш защо тя трябва да се страхува от него? И къде тук е любовта? Нека погледнем има ли думата „боя се“, както и „страх“ някакво друго значение в Библията, освен общоприетото днес. Ето, например пророк Давид нарича блажен онзи човек, който се бои от Господа. Той пише: „Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.“ (Пс. 111/112/; 1). Логично възниква въпросът: а от какво, всъщност да се боим, щом ако обичаме Божиите заповеди и ги изпълняваме, не можем да очакваме наказание? В друг псалм пророкът казва: „Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди.“ (Пс. 110/111/; 10). Излиза, че страхът Господен е основата, фундаментът на мъдростта и тази мъдрост е присъща на всички, които изпълняват Божиите заповеди. А пророкът още убеждава, че ако човек се бои от Господа, то Сам Бог ще Го напътства и съпровожда в житейския му път. „Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере“ (Пс. 24/25/; 12).
Какъв е този необичаен страх, който прави човека мъдър и предразполага Бога да го ръководи в жизнения му път? Какъв е този страх, отново възниква въпросът, щом човек не се бои от Божието наказание, когато с любов изпълнява всички Божии заповеди? Мисля, че и сама вече усещаш, че това далеч не е онзи страх, за който ти си помисли в началото. Това не е страхът от наказание, от стихийни бедствия и болести, от изтезания в подземията на НКВД (Народный комиссариат внутренних дел /Народен комисариат на вътрешните работи/ на СССР или "Тайната полиция" на съветския диктатор Йосиф Сталин – бел. превод.) или от предателство на добър приятел. Просто при превода на Библията на руски език (а явно и на български, бел. превод.) не е намерена подходящата дума, съответстваща на това понятие, което древните пророци влагали в преведената по този начин древноеврейска дума.
И все пак, това понятие в известен смисъл съдържа в себе си и елементи на страх. Но този страх е съвсем различен и за него би била необходима нова дума, каквато не съществува в руския език. Той не предполага очакване за нещо неприятно, болезнено, нежелателно. Напротив, този страх предизвиква в душата благоговеен възторг пред безграничното величие на Всемогъщия. Това чувство може да се определи и като трепетно-възторжена любов, заради която човек се страхува да обиди или огорчи с нещо дори и съвсем дребно и незначително Онзи, към когото любовта е насочена. А доколкото Бог е източник на всяко добро и всяко благо, то любовта към Него предполага и любов към всяко добро дело и всеки добър човек. Ето защо всичко, което не е добро, предизвиква отвращение у този, който обича Бога. Ето защо „Страх Господен ще рече да мразиш злото“ (Притч. 8; 13). В случая понятията „зло“ и „грях“ са равнозначни. А доколкото грехът, според думите на апостол Павел, води до смърт („Заплатата за греха е смърт“, Рим. 6, 23), то от тази гледна точка „Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта“ (Притч. 14; 27).
А сега, въоръжени с новото понятие за страх, който и ние трябва да имаме към нашия Небесен Отец – Бога, ще се опитаме да изясним как и защо жената трябва да се страхува от своя мъж. За целта, внимателно ще прочетем какво е написал апостол Павел в 5-та глава на своето Послание към християните от град Ефес. Колкото и да е удивително, но той уподобява отношението на жената към мъжа на отношенията, които трябва да има между християнина и Христос. Той казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си както се покорявате на Господа, защото мъжът е главата на жената, така както Христос е главата на църквата. Самият той е спасителят на тялото. И както църквата се покорява на Христос, така и жените трябва във всичко да се покоряват на мъжете си“ (Еф. 5; 22-24). И така, ако мъжът има страх Господен и се подчинява на Христа, бидейки член на Църквата, то и жената-християнка трябва с радост да се подчинява на такъв мъж. Разбира се, тук не става дума за мъжа-безбожник, егоист, пияница, защото през онова време в Църквата, гонена от всички страни, такива просто не е имало и няма как да е имало.
А сега да видим какви качества, според Апостола, трябва да има мъжа, от когото жената е призвана да се бои и да слуша благоговейно. „Мъже, обичайте жените си както Христос обикна църквата и даде живота си за нея“, (Еф. 5; 25). Това значи, че любещия мъж, заради спасението на жената трябва да е готов дори на саможертва! И по-нататък: „По този начин и мъжете трябва да обичат жените си така, както обичат собствените си тела. Който обича жена си, обича себе си. Защото никой никога не мрази собственото си тяло, а го храни и се грижи за него, както Христос храни и се грижи за църквата, защото ние сме части от неговото тяло. Както казва Писанието: „Затова човек ще напусне баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат едно.“ Тази тайна истина е много важна – говоря за Христос и за църквата. Но всеки от вас трябва също да обича и жена си така, както обича себе си, а жената трябва да уважава мъжа си.“ (Еф. 5; 28–33).
И така, какво виждаме? Излиза, че Апостолът си позволява да направи сравнение, като сравнява страхът Господен със страхът на жената към мъжа й. Може ли да се види в думите му макар и намек за потисничество и робски страх на жената пред въжа? В никой случай! Апостолът посочва най-ценните качества на взаимната любов между съпрузите – християни, такава любов, която е готова на смърт за любимия. И страхът на жената, която не иска да обиди любимия дори и с нещо дребно е почти същия трепетен страх, който християнинът изпитва пред своя Творец и Бог. Тези два страха са много сходни, макар и да се различават по своя мащаб. Мисля, че е напълно ясно към какъв идеал насочва апостол Павел отношенията между съпрузите, към който трябва да се стремят всички християни. Ще отбележа, обаче, че вярващата девойка трябва да мисли за това преди да се омъжи, защото такива отношения не може да бъдат изградени с невярващ мъж, в който няма страх Господен.
Превод: Десислава ШАРКОВА