Въпрос на ученичката Василиса Малинина: Отец! Не разбирам защо не може да има женско свещенство? Всичко, което съм чела на тази тема, не ме удовлетворява. Може би Бог (или хората, по Божията воля) се отнасят към жената като към второстепенно същество, човек „второ качество“?
- Нищо подобно, Василиса! Отношение към жената, като към същество „второ качество“ в християнството не е имало, няма и не може да има. Всички са чували отговора на апостол Павел, който казал: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Гал. 3; 28). Това наистина е така, защото за Бога всички – и мъже, и жени сме любими деца и Отецът еднакво обича и синовете, и дъщерите си. На всеки от нас, абсолютно независимо от пола, Творецът е дал разумна, творческа, вечна и свободна в избора си душа.
Освен това, човекът, бил той мъж или жена, е абсолютно равнозначен не само за Бога, но и за всеки истински християнин. Такъв християнин ще вижда както в мъжа, така и в жената на първо място Божият образ, едно от любимите Божии творения, разумната личност, подобна на него, на брата, на сестрата, които имат общ Отец – Бога. И на Страшния съд всички ние, независимо от пола си, ще отговаряме еднакво за едни и същи грехове. Така и в бъдещия, вечен живот Господ няма да лиши жените от Своите дарове само защото са жени, а не мъже. Виж колко много светици са прославили Църквата, които подобно на Пресвета Богородица са помагали с чудесата си на обърналите се към тях с молитва.
Само че в този земен живот мъжете и жените имат различни роли и предназначение, което е определено от Твореца още преди ние да се появим на този свят. То не зависи от нас. Трябва да приемем това като даденост, вместо тъпо и безрезултатно да се бунтуваме против Божествения замисъл, както например правят хората, които променят пола си с хирургически интервенции. Такива хора, впрочем, не можем да наречем иначе, освен обсебени от бесове… На никой не му хрумва да се възмущава, например от това, че Бог е създал кравата без пети крак, а водата – течна, а не желеобразна! Смирили сме се някак пред това! Въпреки, че на теория може да допуснем, че някъде по земята има хора, които вярват, че пети крак на кравата е абсолютно необходим. Какво да кажем за тях? Можем само да ги съжалим.
Василиса: Това си е ясно. Аз имах предвид неравноправието.
- Нека уточним: онова, което ти изглежда като неравноправие, всъщност е неравномерно разпределение на способностите и дарбите между половете. Да се огледаме и да помислим заедно. Например: защо едни хора са по-умни от други? Това среща ли се в живота или не?
Василиса: И още как! Даже в един клас способностите на всички са различни!
- Виждаш ли, дори и ти в своя кратък живот си забелязала тези различия между хората. А това безусловно е крещящо неравенство! Или – защо един може да композира музика и да стане, например, Моцарт или Рахманинов, а друг и две ноти не може да изпее? Това е страшно неравноправие, нали? Или ето ти още една несправедливост: един мой познат, който завърши машинно-математическия факултет в Московския държавен университет, на 28 години защити докторска дисертация, а на 36 вече беше академик, докато друг човек едва се справя с елементарни задачи и шест по шест за него е четиридесет! Защо?
И какво изобщо в този свят е еднакво? Има една такава руска поговорка: „Бог в гората и дърветата не е подравнил“. Виж две брези: едната има на ствола си равномерно разположени клонки, а другата – не. На едната първото клонче е по-горе, на другата – по-долу. А ето - третата бреза на метър и половина от земята се е раздвоила и вече има не един, а два ствола… Ето как сложно и многообразно е създаден светът от Бога. Няма еднакви хора, но всички са призвани да живеят в любовта Христова и тогава, като различните органи на едно тяло, си помагат и подкрепят един другиго. Очите, например, помагат на краката – да не се спънат и да вървят в желаната посока. Ръцете също помагат на краката и на цялото тяло, слагайки парче хляб в устата за да има сили да движи краката и т.н…. Това значи, че всички органи са необходими на тялото за да си помагат и допълват един друг, въпреки огромните си различия.
А онова, което изглежда като неравноправие между хората, всъщност произтича от разните им способности и дарования, които Бог е вложил у всеки. Изначалната мисъл на Твореца е била именно в това всички хора, допълвайки един другиго, заедно да бъдат едно цяло, един жив организъм. А това е най-хубавото, заложено в душата на всеки отделен човек. И тази пълнота в единия организъм на човечеството, където всички членове на тялото са съединени с взаимна любов, би принесла великата радост от общението. Защото човекът е социално същество. Той чувства своята цялост, когато хората с любов се обединяват в една общност. В идеалния смисъл това е Църквата Христова. Но ние живеем в греховен свят, в който много закони са нарушени…
И така, привидното неравноправие между мъжа и жената се обяснява с различните функции и задачи, които Бог е определил те да изпълняват в този свят, давайки им поради това различни физиологически, умствени, творчески и психологически особености. Всъщност и мъжете биха могли да предявят към вас, жените сериозни претенции относно неравенството, свързано например с раждането на деца. Колкото и да му се иска на един мъж, той не би могъл да направи това, което е достъпно за вас, жените. При цялото си желание, мъжът не може (дори и ако много се постарае) да роди дете! „Каква чудовищна несправедливост!” – би могъл да каже някой чудак. Но всеки здравомислещ човек, независимо дали е атеист или осъзнат християнин, ще му отговори: „Що за глупави претенции! Природата просто не му е дала такива физиологически способности”. Така разсъждава атеистът. А вярващият би казал: „Ще трябва да се примирим с това, че Бог не е дал на мъжа физиологичните способности, необходими за детерождение”.
Василиса: Добре, а относно женското свещенство? Какви способности са нужни тук?
- Ти, Василиса, знаеш, че „проблемът на женското свещенство” не е проблем на Църквата или църковната традиция, а проблем на феминизма, който изисква изравняване на жените с мъжете практически във всички сфери от живота на обществото. Дори е създаден такъв термин „преодоляване на пола”. При това, тук не се взимат под внимание естествените физиологични способности при жените. И какво се получи? Жени – ковачки!
Ако потърсиш в Интернет материали по темата, ще намериш много интересни обяснения от протодякон Андрей Кураев относно това как подобни идеи влизат в съзнанието.
„Лозунгите за несправедливост се раждат така: в началото на човек му се внушава, че той има права, за чието съществуване той дори не е подозирал, а после му се заявява, че той е лишен от тези права. Ето - живее си човек спокойно без DVD и изведнъж някой му казва, че всеки порядъчен човек има DVD, а този крадлив комунистически режим несправедливо го е лишил от правото да ползва DVD. И ето как човекът, който доскоро дори не знаеше какво е DVD, започва да вижда смисъла на живота си в това да се пребори за правото си да го има.
Така и тук – живее си девойката и никога дори не й е хрумвало да става свещеница. А ако трябва да сме точни, тя сигурно и в Църква не е влизала... Но ето, че й казват: „А ти знаеш ли как са те унизили православните! Те не ти разрешават да станеш свещеник!” – и в света вече има още едно озлобено, нервно кълбо, борещо се за своите „права”...”
„А човешката същност далеч не се свежда до борба за моите права – пише о.Андрей. – Човек реализира себе си не тогава, когато се ползва от правата си, а когато изпълнява дълга си. Защото освен че има права, в живота на човека има и служение.
Така че - свещеникът е свещенослужител. Това не е човек, притежаващ правата на свещеника, а напротив – той носи послушанието на свещеника да служи. Затова Църквата не възлага кръста на свещенослужението върху раменете на жената. Според мен, тук не става дума за ограничаване правата на жените, а за загриженост за тях[1].”
Аз съм напълно съгласен с това. Заради емоционалните и психологически особености на жената, този кръст за нея би бил просто непосилен.
Може би си мислиш, че на свещеника му е по-лесно да се спаси? Нищо подобно! Ето какво казва Евангелието за свещениците: „Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна? (да проповядва, да ги учи на словото Божие – Иг. N). Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.” (Лк. 12; 42-46) Защо Божиите служители ги очаква такова жестоко наказание, се обяснява по-нататък: „И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит; А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.” (Лк. 12; 46-47).
Тези думи означават, че на своя Съд, Господ ще съди свещеника неизмеримо по-строго в сравнение с миряните за едни и същи постъпки. Ти сигурна ли си, че жените, с тяхната повишена емоционалност за сметка на разсъдителността, биха могли да станат достойни пастири? Представям си какво би се случило с жената, ако се наложи тя да приема, например, изповеди! Сигурен съм, че след час ще се наложи да я успокояват с валериан или да я свестяват с амоняк. Ще издържи ли на това женската психика?
Жените са по-склонни към максимализъм, към емоционални изблици. От кого такива млади девойки като теб получават най-много забележки относно дължината на полата, дължината на ръкавите, дълбочината на деколтето, кърпата на главата? От знаменитите „църковни бабички”! А кой най-често въвежда всякакви забрани заради дреболии – татковците или майките? Според мен, майките. А кой създава „култ към старците” при посещения в манастирите? Пак жените. Ще ти цитирам още една фраза на о. Андрей Кураев, с която съм напълно съгласен: „Страхувам се, че женското свещенство би станало не по-добро, а по-жестоко”.
Аз изобщо не бих искал с тези разсъждения да унизявам жените: просто Господ ни е създал различни и това е нормално. Всъщност, длъжен съм да отбележа, че макар и да им е позволено да бъдат свещеници, не всички мъже, получили този сан се справят достойно със своите задължения. Господ предварително ни е предупредил, че сред Божиите служители винаги ще има не само пастири, но и наемници (вж. Ин. 10; 12-13).
Нека сега да погледнем на въпроса ти от друга страна: Опитай да се спасиш, бидейки жена! Да спасиш душата си от гнева, неприязънта, завистта, леността, тщеславието, самохвалството, лъжата и много други греховни привички. Толкова е трудно да се спасиш! Защо да вземаш върху себе си чужди грижи и задължения, които превишават силите ти? Свещеникът отговаря пред Бога за спасението на хората! Това е много тежък товар и толкова сложна задача! Много често човек не знае как да се справи със собствените си проблеми, а какво остава да се нагърби и с чуждите! От това можеш да полудееш, толкова е трудно! Виж, днес много майки не знаят как да помогнат на собствените си дъщери, как да ги спасят от ужасните явления в света, които физически и морално ги развращават и унищожават. А при свещеника идват стотици миряни, за които той един ден ще отговаря. Това е много тежко. Ти би ли се нагърбила?
Василиса: Отец, аз нямам намерение да ставам свещеник – питам заради справедливостта.
- Значи ти се бориш за справедливост, изхождайки от това, че Бог, видите ли несправедливо е разпределил задълженията и способностите между половете? Често се сблъсквам с това, че подобни въпроси задават хора, които за моралното си успокоение имат нужда да оправдаят някак своите греховни постъпки. Те не са толкова глупави, че да отричат Бога напълно, но се опитват да намерят „недостатъци” в Неговите закони за да имат причина да се разсърдят на Създателя. И колкото и да е странно, но именно обиждайки се на Бога, те лесно потискат гласа на съвестта си, с което им става значително по-лесно да престъпват Божиите заповеди. Но ти, надявам се, не си поела пътя на борба срещу Бога...
Понеже повдигна въпросът за справедливостта... Ще ти кажа, че сам Господ е установил свещеническата йерархия. Ще подкрепя думите си с извадка от един интересен документ, приет на среща на православните богослови, които обсъдиха мястото на жената в Църквата. Срещата се състоя от 30 октомври до 7 ноември 1988 г. На остров Родос в Гърция. Нарича се „Заключителен документ на Международна православна богословска консултация на тема „Мястото на жената в Православната църква и въпроса за ръкополагането на жени”:
„Невъзможността жените да получават специално ръкополагане, основано на Преданията на Църквата, изхожда от следните църковно обосновани положения:
1) От примера на нашия Господ Иисус Христос, Който не избра нито една жена в числото на Своите апостоли;
2) По примера на Богородица, която не се е занимавала със свещенослужение в Църквата, макар и удостоена да бъде Майка на въплътилия се Син и Слово Божие.
3) Според Апостолското Предание, съгласно което Апостолите, следвайки примера на Господа, никога не ръкополагали жени в тайнството свещенство в Църквата;
4) От учението на Апостол Павел за мястото на жените в Църквата;
5) По критерия на следната аналогия: ако е било разрешено на жените да извършват свещенослужение, тогава то би се осъществявало най-напред от Богородица.”
Помисли сама: дали свещеничеството е единствената област, в която жените са „дискриминирани”? Да разгледаме прости примери. Кои са най-известните готвачи в света? Историята показва, че нито при фараоните, нито при кралете, нито при императорите или патрициите (все хора с високи кулинарни претенции), нито пък в световно известни ресторанти не е имало жена – майстор готвач, или поне не и такива, които биха останали в историята. Погледни кои са били най-известните фризьори в света. Отново исторически погледнато, не бихме открили нито едно женско име. А най-известните учени? Практически сред тях няма нито една жена (с изключение на мадам Кюри, чийто принос в науката, според мен, е доста преувеличен).
И така, работата не е в „дискриминацията” на жените, нито пък в това, че те са по-„лоши”, а съвсем другаде. Ще повторя отново – Създателят е отредил мъжете и жените да решават различни задачи в този свят, като и едните и другите са еднакво необходими за живота на човечеството. Но ако се гледа повърхностно, да, неравноправието е страшно. Дори може да се стигне до неразумното лекомислие, че Бог е несправедлив към жените... В действителност – казвам го от опит – тази мисъл отдавна се внушава от враговете на човешкия род – демоните, които провокират в душите на хората протест против Бога по най-разни поводи, дори нищожен и безсмислен като този.
Василиса: Отец, мисля, че разбрах. Но защо тогава при протестантите има жени-свещеници?
- Протестантите имат съвсем друго отношение към свещеничеството, в сравнение с нас: при тях това не е тайнство, а служение. И „пастор” не е сан, който се дава чрез ръкополагане, а длъжност. При тях литургията не е Тайнство, те просто провеждат съвместни моления и общуват като се съберат. Там няма Църква според нашето разбиране на тази дума, няма свещеническо служение. А за просветителската работа, полът не е толкова важен.
Още през 1976 година нашия Свещен Синод формулира следната принципна позиция по въпроса за женското пасторство: „Ние не виждаме основания за възражения против което и да е решение по този въпрос за конфесии, при които свещенството не се признава за Тайнство и следователно там свещенство от гледна точка на Православието няма”.
Жената може да намери своето място в Църквата – в енорийските дела, милосърдните общини, църковната журналистика, книгоиздаването, научната дейност и даже при преподаването в богословски ВУЗ-ове. В древността е имало апостолски чин за дякониси. Дяконисата е била ръкополагана в олтара за Божествена литургия, получавала е орар и се е приобщавала със Светите Христови Тайни при Светия престол. Възможно е този чин, така почитан в миналото, да бъде възроден.
[1] Протодякон Андрей Кураев: Църквата в света на хората. Жената в Църквата. http://azbyka.ru/tserkov/zhenschina_v_tserkvi/5g5_7-all.shtml