Въпрос на ученичката Василиса Малинина: Отец, аз, като човек, изучаващ музика, харесвам някои творби на групи, които предизвикват нееднозначна реакция сред православните – например „Бийтълс“, които имат доста красиви неща. Но как да приемем това, че Джон Ленън е богохулствал в Страстния Петък, като е окачвал на балкона си чучело на Христос и е правил други непристойни неща. Освен това, „Бийтълс“ са написали „Белия албум“ на сатаната. Значи ли това, че тяхната музика е табу за православните? Или да вземем Цой (Виктор Робертович Цой – съветски рок-музикант, бел. превод.): той има доста добри песни, но в живота си е имал немалко безнравствени постъпки, дори е възможно да е бил обладан от бесове, съдейки по неговото творчество. Можем ли да кажем: „Не ме интересува какви хора са, интересува ме само музиката им?“. Възможно ли е духовно порочен човек, със сериозни нравствени недостатъци да пише прекрасна музика? Ще ни навреди ли, ако слушаме музиката на такъв творец?
- В музиката, както, впрочем и в живописта, а също и в други видове изкуства, теоретично е възможно човек с не особено нравствени качества да напише нелошо произведение. Причината се крие в това, че нашите творчески способности в повечето случаи не са наши. Талантите, които се проявяват в нас (музикални, поетични, други), са изначално присъщи на човека като неотменими качества на Божия образ, присъстващ във всяка човешка душа. А нашият Отец, т.е. Създателят на душите ни е Самия Бог! И доколкото Той е Творец, то и ние, носещите образа на Отца, притежаваме творчески качества, неотменимо присъщи на този образ. Вярно, творческите дарования на различните хора значително се различават и качествено, и количествено. Моцарт, например, още на 4 години е написал първата си пиеса, която децата и до днес свирят в музикалните школи. Това, разбира се, е талант Божи. По същия начин и всички други таланти и способности са дар от Бога. Не трябва, обаче, да забравяме, че върху тях може да паразитират по-големите ни „братя“ по разум – падналите ангели.
Освен това, музиката не въздейства така непосредствено и откровено като словото. „Бийтълс“ наистина имат добри песни. Но дори и тези, които предизвикват съмнения заради текстовете си, може да бъдат изпълнявани като инструментални произведения. Дори може да се направи музикална композиция от различни мелодии, подобно на тези, които изпълнява големия симфоничен оркестър на Пол Мориа. В подобна аранжировка нищо лошо няма да чуем.
Музикалният талант е дар Божи, затова дори и грешния човек може да сътвори красива музика. Та нали Божият дар не може да бъде лош. И личният грях на човека не може да повлияе на музиката така силно, както, например на поезията, в която словесното съдържание носи определен смисъл. Обладаният от бесове човек неизбежно влага в думите своя мироглед. А въплътено в текст на песен, то може да се окаже направо разрушително. Когато приятната музика се обедини със словото, например, на някой богоборец или откровен сатанист, тогава тя започва да изпълнява ролята на красива и привлекателна „опаковка“. И точно тук е проблемът – защото вътре е опаковано парченце мерзост. В чист вид, тази гадост едва ли би съблазнила някого, но с лъскавата опаковка много хора ще се подлъжат и ще си я купят…
Ако ти дадат да прочетеш превод на подобни стихове, ти би казала – ужас, каква гадост! И не би ги чела повече. Но с добрата мелодия, те се „поглъщат“ и отравят човека. Разбира се, по-ясно ще приеме смисъла им и следователно по-силно ще си навреди човек, който е роден в съответната езикова култура. Но ето нещо изненадващо: учени – психолози са установили, че ако човек слуша песен на език, който не разбира, въпреки това, на под-съзнателно ниво се случва нещо като декодиране на тази гадост, която прониква в него и преминавайки през разума, се установява в паметта. По този начин, отрицателната информация попива дълбоко, като се записва директно в главния мозък. Така действа негативния текст, замаскиран с приятна музика.
Василиса: Значи, ако правилно съм разбрала, може от песента на духовно увреден автор да се вземе само музиката, без текста и това няма да ми навреди?
- Мисля, че да. Виж, например, Клод Дебюси. Той е бил почетен член на масонската ложа „Великия изток на Франция“ – сама разбираш какви трябва да са били убежденията на такъв човек. Не мога да кажа, че харесвам всичките му произведения, но сред тях има доста добри неща, които преди години дори съм изпълнявал. Разбира се, той е експресионист с твърде сетивно възприятие, но независимо от това Дебюси има произведения, които са приятни и за слушане, и за свирене. Бог му е дарил този талант, но не за да служи на силите на злото. И въпреки, че той е направил своя личен избор, Божият дар в него е останал.
Или друг пример – Чайковски. Животът му далеч не е пример за нравственост, но не може да се отрече, че е написал прекрасни произведения. Музиката не попива в себе си духовната и нравствена мръсотия така, както това става например в стиховете. Някои несъмнено талантливи поети, като Марина Цветаева, Маяковски, Брюсов, Балмонт се срещат стихотворения, буквално кипящи от порочни страсти, а понякога – с явно богохулен характер. Фьодор Сологуб (Тетерников) открито е прославял в стиховете си дявола. Сергей Есенин, често падащ в блуд и пиянство, наред с гениалните си рими е писал и откровено демонични стихотворения. Божественият му дар като че ли се е борил с бесовското насилие над него и тази двойственост в поезията на Есенин е очевидна. Тези и някои други поети са дали своя принос в моралното разложение на руските младежи от началото на 20 век. Ето какво е въздействието на словото!
Затова, отново заострям вниманието ти върху това, че популярните песни често съдържат духовно и нравствено вредни стихове, които като с маскировъчна мрежа се крият зад приятната музика. Дяволът я използва (а авторите на песни дори и не подозират) за да сервира тази гадост пред хората, но прикрита с ефектна опаковка. По същия начин - горчивото хапче се покрива със сладка, гладка обвивка – слагаш го на езика и гълташ. А там, отвътре – невероятна горчивина. Но когато разбереш, вече е късно – отровата е в стомаха. Ето така работи музиката в песните – като сладка обвивка.
Превод: Десислава ШАРКОВА