Протойерей Кирил Попов - диригент на Софийския свещенически хор - е роден през 1955 г. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия. През 1982-1984 г. е аспирант в Московската духовна академия, където специализира хорово дирижиране и защитава кандидатска (докторска) дисертация. Има следдипломна квалификация в Музикалната академия в София (1987-1988 г.) в класа на проф. Васил Арнаудов. Бил е преподавател по хорово пеене в Софийската духовна семинария и диригент на мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя”. През април 2012 г. става първият българин лауреат в Международния конкурс за композитори „Св. Роман Сладкопевец” в Санкт Петербург, като целта на конкурса е да се подтикнат композитори от цял свят за създаване на нови музикални творби върху литургически текстове. През същата година е приет и в Съюза на българските композитори. Негова творба, написана специално за случая, прозвуча в хорово изпълнение при интронизацията на новоизбрания Български патриарх Неофит в храма „Св. Александър Невски”.
- Отец Кирил, вие ръководите Хора на софийските свещеници, като при това и вие самият сте свещеник - предстоятел на столичния храм „Св. Николай Чудотворец”. Какво ви носи съприкосновението с изкуството на хоровото дирижиране?
- По Божий промисъл и по Божията милост аз имам духовната радост и чест да бъда свещенослужител на БПЦ, както и диригент на Софийския свещенически хор. Преди 27 г. поех ръководството на хора от Негово Светейшество нинездрастващия новоизбран Български патриарх и Софийски митрополит Неофит (тогава Левкийски епископ). Нека в началото на нашия разговор да му пожелаем Божия помощ в неговото първосветителско служение, дълги години в здраве да ни благославя и да се моли за всички нас!
Преди всичко, каквото и да вършим, ние го правим за слава Божия. Когато предстоим пред Божия престол в храма, на всяка една богослужба, ние отправяме горещи молитви към Бога за благоденствено, мирно житие на нашия благочестив православен български народ, молим се и за подрастващото поколение в нашата скъпа Родина. Човек е създаден по образ и подобие Божие. Образът - това е безсмъртната човешка душа, а подобието - това е стремежът към усъвършенстване. Ние сме призвани преди всичко да се издигаме духовно, да се молим и трудим. Няма човек безгрешен на земята. Аз съм смирен Божий раб, най-грешен и имам ясното съзнание за това. Трябва обаче винаги да имаме дръзновение, според думите на нашия Спасител: „Духът е бодър, а плътта - немощна” (Мат. 26:41). Всеки от нас е призван, според своите сили и възможности, да се труди достойно и усъвършенства в своята работа. Основната роля на пастира пък е да свещенодейства, да благовести Словото Божие и да се грижи за своето духовно паство. Имаме пример от живота на преподобни Антоний Велики, който, прибирайки се в килията, казвал на своя послушник, че се е уморил от проповед. Един ден послушникът решил да проследи своя духовен отец и видял, че той никъде не се спрял и с никого не разговарял, а когато се прибрал споделил същото. На разкаялия се за постъпката и озадачен послушник старецът отговорил: „Чадо, само това, че аз минавам по улиците на града с расото, е проповед за народа”. Така че свещеникът има дълг да благовести не само в храма, но и извън него. В свещеническия хор се изразяваме, че ние проповядваме и чрез песнопение. Църковните певци и диригенти също изпълняват съвета на св. апостол Павел „да пеем и да възпяваме в сърцата си Господа” (Еф. 5:19). Църковното песнопение има велико, свято предназначение. То е връзка между земята и небето. То е дихание на богослужението, създава молитвено настроение в храма и допринася за достигането на висшата цел в Църквата - спасението на човешката душа.
- Разкажете за вашия нов компактдиск. Това „Многая лета”, такова изпълнение, толкова красиво пеене, рядко може да се чуе.
- С Божията помощ, през миналата година, Софийският свещенически хор записа своя четвърти поред компактдиск, озаглавен „Православни еленски църковни напеви”. Той е посветен на 100- годишнината от рождението на приснопаметния Доростолски митрополит Иларион (12.01.1913 - 28.10.2009) – ревностен български архиерей и молитвеник, велик книжовник. Аз имах духовната радост често пъти да общувам с него. Дядо Иларион ме канеше при себе си, за да ми изпее някое еленско песнопение. Стараех се да записвам на касетофон това, което той изпълняваше и ето, че дойде време, след като нотирах част от тези песнопения, да продължим започнатия с митрополит Иларион запис за нов компактдиск. Това е една уникална устна църковнопевческа традиция (през годините има малко нотирани песнопения). За нас беше дълг да запишем за поколенията част от тези красиви еленски църковни напеви.
- Каква е ролята на вярата и на църквата в съвременния живот? Необходими ли са те на младото поколение и по-специално, необходимо ли е преподаването на предмета религия в българското училище?
- Трябва винаги да следваме призива на нашия Спасител: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). Изключително важно е религиозно-нравственото възпитание на човека още от млада възраст. Няма общество, няма народ по света без религия. За съжаление, у нас расте едно осакатено поколение, без да има реалната представа за това – що е религия. Мнозина от младите смятат, че религия е това, че, ако се върнеш, няма да ти върви, ако ти мине котка път, също няма да ти върви. Наскоро имах такъв случай – чаках на спирката тролейбуса и млада жена, като ме видя, започна да разсъждава така на глас: „Чакай да се хвана за копче”. Аз я погледнах учудено, а тя продължи: „Ами знам, че като видя поп, трябва да се хвана за копче”. Тогава й казах: „Госпожо, как може да мислите такива неща! Това е суеверие”, т.е. празна вяра. „Всуе” от старобългарски език означава „напразно”. Ние имаме дълг да просвещаваме младите. Промислително, неслучайно св. княз Борис е приел в ІХ век християнството, за да не бъдем езичници, да не бъдем варвари, а да бъдем християни, т.е. просветени с истините на Христовата вяра. А трябва ли в ХХІ век все още да се чудим дали в нашите училища да се преподава религия. Това не е куриоз. Това, може да се каже, е престъпление спрямо младото поколение, спрямо всички деца на Майка България. Всички вероизповедания в България се споразумяха да се изучава религия в нашите училища с профил. Религия - профил православие, религия – профил католицизъм, религия – профил ислям и т.н. В двадесет страни в Европейския съюз по този начин се изучава религия. Има огромна разлика в нашите училища – между учениците, които изучават религия - тяхното отношение към приятелчетата им, към света и въобще тяхното поведение, и тези, които са оставени на произвола, може да кажем, на течението да ги носи без никаква ориентация. Това е пагубно за тези души. Христос е казал: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Йоан 14:6). Ние носим огромна отговорност и час по-скоро трябва да се въведе изучаването на религия с тези профили. Има и такова споразумение – тези, които не желаят да изучават религия, просто учат етика. Не може да се живее без правила. В началото на старозаветното време Бог е дал на Моисей Десетте заповеди, които определяли всички религиозни и нравствени задължения на хората.Това са основните правила за начин на живот. Преди повече от две хиляди години Спасителят ни остави Своето божествено учение за праведен живот. Чрез Своите волни кръстни страдания и кръстна смърт Той изкупи първородния грях на човешкия род, а чрез акта на Възкресението, най-великото събитие в цялата човешка история, обезсили злото в света, т.е. смачка главата на змията, както Бог бе обещал на първите хора. Затова всички ние никога не бива да униваме от изпитанията, никога не бива да се отчайваме, понеже отчаянието е грях в църквата, а със силна вяра и упование в Бога да преодоляваме препятствията. Винаги трябва да се уповаваме на Бога и, когато човек падне, да намери сили да стане и да продължи достойно своя житейски друм.
- Какво бихте казали за ролята на учителите в съвременното общество? Как те да се справят с предизвикателствата, с изпитанията в своята професия?
- Преподавателската дейност ми е много близка и скъпа. Самият аз съм бил 15 години учител по пеене и други дисциплини в Софийската духовна семинария, една година преподавател по „Музика с православна култура” в 3-то СОУ в София, а и сега имам няколко часа в Богословския факултет при СУ по магистърски програми. Живеем в едно динамично общество. И ние в този забързан ход често пъти забравяме за своята духовна същност. Учителят извършва една високо благородна дейност, която всъщност не е професия, а призвание. Той има дълг да възпитава чадата на Майка България. Пагубно за човека е, когато е само консуматор. Той се превръща в груб материалист - само потребява, без нищо да отдава от себе си. Нарича се „хомо консуменс” - човек консуматор. А човек трябва да се развива като творческа личност. Творческият дух е присъщ на всеки. Учителят би следвало да изисква от ученика да се старае да бъде мислещ, да бъде творец и в същото време да се оформя като личност с правилна представа за ценностната система на принципа „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно” (І Кор. 10:23). Тълкуванието на Свещеното Писание е едно, а друго е, когато ти представяш себе си като един, едва ли не, най-велик учител и започнеш да проповядваш вече свое виждане за религията и за живота, вследствие на което се появяват т.нар. секти. Това е пагубно за човешката душа. За човека има Христови истини и не е необходимо да философстваме, а да ги приемаме на вяра. Носим отговорност за възпитанието на децата по отношение и на преподаването на тези Христови истини. Как ние трябва да общуваме помежду си и какво отношение трябва да имаме към съвременните изкушения, а именно, когато говорим за лъжеучения. Преди всичко нека се придържаме към Свещеното Писание. Учителят трябва винаги да има ясното съзнание, че носи голяма отговорност за духовното развитие на подрастващото поколение и за възпитанието му в творчески дух. Това е един труден процес, във връзка с който искам да припомня думите на Плутарх, че: „Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален”.
- По въпроса за възпитанието на подрастващите. Като се има предвид, че Борис Христов, който е бил бас номер 1 в света за времето си, е пял в хора на храма „Св. Александър Невски”, това е пример как изкуството и вярата могат да помогнат да се спечели младото поколение.
- Да, много големи певци са излезли и излизат от средите на нашите църковни хорове. Наистина, Борис Христов е най-великият бас. Както знаете, в България имаме две традиции на църковно пеене. Едната традиция е повече от хилядолетна. Това е източното православно църковно пеене, което е едногласно. Другата традиция е многогласното хорово пеене. То е пренесено от Русия и започва да се разпространява у нас през втората половина на 19 век. Църковното пеене може много да допринесе за привличането на младите хора в храма. Също така, голяма роля за приобщаването им в лоното на Църквата и живот в нея имат срещите-беседи с концертна програма от православни песнопения и духовни песни, както и организирането на фестивали на православната музика. Много пъти съм бил свидетел как тези форуми са се превръщали в истински младежки празници, тържества на песенната Христова вяра. Искам чистосърдечно да пожелая на младите хора у нас да живеят разумно своите прекрасни младежки години като се борят за своето щастие и желаят успеха. Да осмислят факта, че човешката душа, за разлика от животинските видове, е носителка на ум, чувство и воля и трябва да имаме зависимост не от вредни, пагубни за тялото и душата действия, а от искрена молитва към Бога за просвещаване на нашия ум, за облагородяване на нашите чувства и за насочване на нашата воля към добри дела. Ако някой разбере, че днес не се е помолил на Бога, на Божията Майка или на Божиите угодници както за себе си , така и за своите близки, да изпитва необходимост веднага да го направи. Това всъщност е част от духовния живот на християнина. Пожелавам още младите да развиват своите дарования, да напредват във вярата, науката и изкуството, като се реализират пълноценно в живота. Винаги да уважават своите преподаватели и се отнасят към тях с благоговение, защото те заслужават това.
На всички учещи и учещи се желая здраве, жизнерадост, благословени успехи и Божия помощ в живота и техните спасителни трудове!