- На прощаване, Василиса, бих искал да поразсъждаваме за това как да задаваме коварни въпроси.
Няколко пъти ти обърнах внимание върху формулировките на някои твои въпроси, които бих нарекъл „непродуктивни“. Когато започваш въпроса си с „присъда“, когато предявяваш претенции към Създателя, запитай се: наистина ли искаш да разбереш отговора на нещо сложно и неразбираемо, или всъщност целта ти е да излееш негативизъм и да демонстрираш предизвикателство? Важно е да разбереш това, за да не навредиш на душата си.
Как да постъпиш, ако не приемаш нещо от свещените текстове? Задай си въпроса и се опитай честно да си отговориш - дали несъгласието ти е предизвикано от това, че ти (дете, макар и на ръст изпреварило родителите), чрез своята гениалност си открила в тях лъжа или грешка? Или пък несъгласието ти се дължи на баналната причина да не ти достигат знания, жизнен опит или просто (признай си честно и не се обиждай!) недостатъчно развита разсъдливост, дължаща се на младите ти години?
Съвсем нормално е подрастващият да не може да знае и разбира някои неща, защото му липсва жизнен опит и способност за дълбоко-аналитично мислене. За съжаление, обаче често виждам в много зрелостници и студенти необосновано висока самоувереност, стремеж към осъждане на всичко и всички, налагане на своята, човешка и дори бих допълнил, детска „справедливост“, вместо Божията.
Повярвай, „претенциите“ към Твореца на Вселената са нещо абсолютно безплодно, те умъртвяват душата и я лишават от способността да чуе разумното слово. Това е древна дяволска уловка, неговата вечна спекулация с юношеския максимализъм: искрената любознателност се смесва с гневен призив и ропот срещу Бога. Тъжно е, но уви - на лукавия капан да се обвинява Бога, се улавят и деца от православни семейства. Това е следствие на масираната антихристиянска пропаганда, която се стоварва върху младите ви глави чрез средствата за масова информация.
В тази връзка, не мисля, че ще е излишно, ако напомня как в човешкото съзнание се зараждат коварните въпроси, които носят богоборческия дух. Тези въпроси незабележимо крият в себе си протест срещу дадените от Твореца закони и заповеди, провокирайки, например, следните мисли: „Аз не считам, че това е правилно, аз бих искал нещата да са уредени по друг начин, сиреч – така, както аз намирам, че е правилно “. Да помислим: от къде изникват в съзнанието на човек подобни странни и въобще – безсмислени въпроси? Вероятно си чувала, че много хора, достигнали святост, като например Антоний Велики, Макарий Египетски, Никодим Светогорец, Игнатий Брянчанинов и много други Свети Отци, са казвали, че мислите, образите и даже чувствата в човешкото съзнание могат да се провокират от три източника. Едните са от Бога, като утешение, вразумление или предупреждение за опасност, други са плод на човешката ни мисъл или чувства и, накрая – мисли, образи и усещания, внушавани от падналите ангели (демони).
Хилядолетния опит на човечеството е показал, че всички ангели (включително и падналите) умеят телепатично да предават мисли, образи, усещания, а ние, хората сме способни да ги възприемаме. Винаги трябва да помним, че демоните се възползват от тази своя способност така, че хората да не забележат, да не усетят това, че голяма част от възникващите в съзнанието им мисли и желания, всъщност, не са техни. Ето защо е много важно, ако човек не иска да бъде марионетка в ръцете на отхвърлените духове, да се научи да контролира своите мисли и желания, ясно разпознавайки от къде и от кого са дошли те.
Съвсем не искам да кажа, че младите хора, в чиито глави се раждат нестандартни, остри, тревожни въпроси (дори и ако са внушени от демоните), нямат право да ги задават, а ние, свещениците или вярващите хора трябва да ги отбягваме и да не отговаряме на провокациите на лукавия. Напротив, такива въпроси може и трябва да се задават, а ние, свещениците сме длъжни да им отговаряме, за да помогнем на младите да намерят правилния път и да не се заплитат в мрежите на лекомисленото отрицание. Би било наистина страхотно, ако постепенно се научиш и сама да определяш кой ти внушава една или друга мисъл, кой ти натрапва този или онзи лукав въпрос.
Ще отбележа, че въпроси от рода на „Защо Бог е създал Ева от реброто на Адам, а не обратно? Защо Бог е от мъжки пол, а не от женски? “ са от същата серия, като и „Защо хората нямат очи на врата, това би било толкова удобно!“. За половин час бих могъл да съчиня стотина подобни въпроси. Но каква полза има от тях? Въпросът има смисъл, ако отговорът му обогатява с полезно знание, предава жизнен опит, помага за правилната ориентация в сложни обстоятелства. Запитай се – какво очакваш да чуеш като отговор и какъв полезен извод би извлякла от него? За мен лично е напълно очевидно, че подобни въпроси имат за цел да объркат младия човек, да го отклонят в страни от наистина важните житейски въпроси, касаещи не само този временен, земен живот, но и онзи – вечния.
За хората, които сега навлизат в живота, много по-стойностни са следните въпроси: Как да се реализирам в живота? Как да изживея живота си така, че да той не прелети напразно, като падащ метеорит? Има го и… няма го. Прелетя само преди пет минути, оставяйки в тъмното небе ярка следа и всички, които го видяха, вече не го помнят… Теб би ли те удовлетворил такъв безсмислен и празен живот за мига? Какво значи да реализирам себе си? Това е наистина изключително сериозен въпрос. От неговия отговор зависи съдбата на младия човек, защото грешното решение може да увреди целия му живот, а след смъртта да го запрати във вечни мъки.
В тази връзка, дори и дребни въпроси като „Защо постоянно лъжа?“ или „Как да се справя с гнева, който кипи в мен, а аз просто не знам как да го овладея?“ за теб лично имат много по-„вселенско“ значение от десетки повърхностни въпроси на „вечни“ теми, които провокират възмущението ти и от които губиш мира в душата си. И ето как важните въпроси за спасението на душата от греха може да добият коварно звучене. Въпросът, свързан с очистването на душата и богоуподобяването е толкова сложен, а по пътя за неговото решаване може да се срещнат множество пречки и прегради, но въпреки това, всички други въпроси бледнеят в сравнение с него – най-важния въпрос в целия ни живот.
На теб и твоите приятели, Василиса, на които възнамеряваш да дадеш записа от нашата беседа, ще открия една тайна: бунтарският дух у младите (а понякога и не само у тях – бел.превод.), който всъщност е характерен не само за нашето време, но и за младежите от всички изминали векове, е абсолютно безполезен. В крайна сметка, той винаги довежда до нравствена деградация, душевно опустошение, отчаяние, лудост или самоубийство. За да се убедиш в това, е достатъчно да прочетеш за последните години от живота на велики богоборци, като Волтер, Жан-Жак Русо, Маркс и семейството му, Енгелс, Толстой, Ленин и, разбира се – Каин.
Ако няма Бог, животът на човечеството е безсмислен, а в сравнение с вечността – той е нищо. Още повече – животът на отделния човек. А Бог ни е дарувал вечен живот, вечно битие! Но за да не се окаже тази вечност - вечна мъка, а обратно – за да бъде вечна радост, трябва да познаем Божият замисъл за човека, да изучаваме в дълбочина Откровението, дадено от Него на всички нас. Само в хармония със законите на Твореца се разкриват всички сили на душата, само тогава човек усеща пълнота и радост от битието и само тогава той може да победи всички интриги на падналите ангели, които вечно се бунтуват против Бога, използвайки неопитността на младите.
Василиса: Беше ми много интересно да разбера всичко това, отец!
Превод: Десислава ШАРКОВА