Кокалянският манастир е разположен в подножието на Плана планина, близо до с. Кокаляне, на 10 км южно от София. До него се стига пеша по стръмна горска пътечка, започваща от „Дяволския мост" на шосето от София за Самоков. Легенда разказва, че османските завоеватели извършили тук голямо клане на християни и околността била осеяна с човешки кости (кокали), откъдето близкото село носи името си - Кокаляне.
Манастирът „Св. Архангел Михаил" бил част от комплекса „Софийска Света гора". Историята му е обвеяна с легенди. Една от тях разказва, че в края на Х в. цар Самуил прострелял тук сърна и приел това като жертвоприношение. Това станало в деня на св. Архангел Михаил и тогава били положени основите на манастира. От друга легенда научаваме, че когато цар Михаил ІІІ Шишман празнувал в обителта лова си, бил нападнат и убит от турците.
Манастирът бил издигнат с благоволението на българските владетели. Той бил богат, притежавал много имоти. Обителта бързо се възстановила след османското завоевание и привличала поклонници от околните села. Вероятно след разгрома на близката Урвишка крепост някои от оцелелите й бранители са отнесли в манастира ценности и стари книги, за които разказват преданията.
По време на османското владичество манастирът два пъти е бил разграбван и опожаряван. Съществуването му е документирано в Кокалянския сборник от 1645 г. Тогава той се състоял от малка черквица и две стаички, а игумен бил поп Стойне. При един обир турците заклали брат му, защото не искал да им каже къде се крие игуменът. Около 1790 г. върху основите на стария храм, от който нищо не останало, е издигната църквата „Св. Архангел Михаил".
Църквата „Св. Архангел Михаил".
Запустял след разбойническите нападения, през 1858 г. манастирът бива възстановен - на мястото на стария, от дошлия от Рилската обител йеромонах Хрисант. При появата на банди дезертьори от турската армия през 1868 г. злодеи убиват отеца. Днес гробът му е на входа на манастирския двор. След тези трагични събития манастирът запустял. Възобновен е към средата на 70-те години на XIX в. През 1896 г. старата манастирска паянтова църква е съборена и с дарения от местното население на нейно място е построена днешната църква, от ломени камъни. Тя е разположена в средата на обширния манастирски двор. Иконите в нея са дарени от миряни от с. Железница. Тук работил руският иконописец Николай Шелепов Образописов, който в 1896 г. изписва църквата с учениците си от Самоковската школа.
Легенда разказва за скритите в Кокалянския манастир съкровища на последния български цар Иван Шишман. След като ги изровили, открили сред тях ценни ръкописи - стари славянски книги върху кожа, и ги занесли в Рилския манастир. В своята „История славяноболгарская", написана в 1762 година, монахът Паисий Хилендарски също упоменава, че „Йоана Шишмана донесъл тук съкровищата си".
Преданието разказва за още две реликви от епохата на Второто българско царство, свързани с последния владетел цар Иван Шишман - сребърна кратунка и кристална трапезна чаша със златни инкрустации. Сребърната кратунка била донесена от Урвишката крепост, заедно с други царски съкровища. До 1870 г. в Кокалянския манастир се пазела и кристална чаша, наричана „царска". Тя била счупена от едно момче, послушник в манастира и после съдбата й е неизвестна. Чашата била със „златни шарении" - цветя, като златото било влято в масата на стъклото. С тази техника се изработвало и прочутото венецианско стъкло. Известно е, че преди падането на България под османска власт много венецианци и генуезци търгували с богати български първенци.
В Кокалянския манастир били съхранявани ценни книги. През XVI в. тук е съставен забележителният Кокалянски сборник. Половината от него е Парусия (поменик), започнат през 1654 г., в който са записвани сведения за всички поклонници, идващи от различни краища, а също и какво те дарявали на манастира. В 1579 г. тук е написано т. нар. „Кокалянско евангелие".
Днес манастирският комплекс е много добре поддържан, състои се от храм „Св. Архангел Михаил" и два параклиса - „Успение на св. Богородица" и „Успение на св. Иван Рилски". Преди няколко години бе осветен нов параклис, посветен на първодякон Стефан. В обителта има две двуетажни сгради, стопански постройки, магерница, камбанария. Целият комплекс е обграден с масивен бял двуметров зид. Манастирът е мъжки. Отворен е всеки ден за посетители. На храмовия му празник 8 ноември, деня на св. Архангел Михаил и на 15 август, Голяма Богородица, манастирският двор се изпълва с вярващи. Идват много хора от околните села и от София.
Разположен дълбоко в пазвите на планината, сред красива природа, Кокалянският манастир е любимо място и за излет на софиянци. Обявен е за паметник на културата през 1969 г.
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235824/kokalyanskiyat-manastir-sveti-arhangel-mihail