Прекрачвайки прага на тази черква, строена за да пребъде не за ден или за два, а за векове напред, винаги си мисля, че тя е била, е, и ще бъде живия свидетел на всичко което е ставало, става и ще става в това село. Майсторът-художник Евгений Зограф, като че ли сърцето си е вградил в тези икони, та те и до ден днешен украсяват стените на величествения храм и нищо не може да ги разруши. Далеч във времето е виждал и онзи велик българин - Станко Пасков, който през 1902 г. подарил камбаната на черквата, която понякога весело, като пойна птичка, а друг път тъжно и тягостно ни известява още в ранни зори за радостите или скърбите, които ни предстоят през новия ден. Добре е да запомним и славната 1869 година, когато е построена тази черква, най-старата сграда в селото ни, около която по-късно като мъниста са се наредили и всички останали къщи.
Мисля си, какви ли са били онези майстори, които са я построили, как ли са поставяли темелите и огромните каменни блокове така, че тя да бъде по-силна от бурите на времето и по-здрава от разрушителната сила на враговете си и да остане непокътната повече от едно столетие. Под величествения й свод са се извършвали тържествени кръщенета, ехтяли са църковни песнопения, а в края на земния път на всичките ни прадеди са се разнасяли тъжни заупокойни молитви. В добри и в лоши дни черквата винаги е била с хората от нашето село. Тя им вдъхвала вяра и кураж да издържат на трудностите и превратностите на времето и да продължават напред. Всеки от нас настръхва когато си спомня, че първите обитатели дали живот на това село са дошли тук преди повече от 450 години, когато България тънела под черното Османско иго. Тук ги довела прекрасната природа и 5- те чешми, 5-те бисера на селото ни, от които ние и до ден днешен черпим вода. Днес времето е трудно, младежите отиват да търсят щастието си и да се трудят по чуждите земи, но един ден те пак ще се завърнат, защото тук е корена им, дълбоко посаден от техните деди. Нека отново благодарим на Господа за това, което ни е дал и на което ни е научил и нека бъдем по- умни, по- мъдри и по-добри и да запазим и за идващите поколения онова, което ние имаме сега. Да запомним и годината 2013, когато се извършва най-големия и цялостен ремонт на нашата черква. Нека отдадем заслуженото и от сърце да благодарим на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, по чиято инициатива и боголюбива идея се извършва този ремонт, както и на арх. Галя Антова, която определи новия облик на прекрасния ни храм, а така също на техн. ръководител Михаил Милев, който с помощта на участващите в ремонта млади доброволци от селото ни, успя да оползотвори отпуснатите 200 000 лв. по програмата за развитие на селските райони. Сега храмът изглежда като нов. Подменена е изцяло покривната конструкция, поставена е нова дограма, измазани са изкъртените места в храма, като са запазени иконите, изчисти се външната мазилка, за да се види уникалната каменна зидария, подравни се дворното място и се засадиха дръвчета и райграс. Нова икона на св. Георги, която ще краси входа на храма, се изготвя благородно от студентите в Духовната семинария под ръководството на епископ Сионий. Предстои конкурс за реставриране и на останалите икони в храма.
Цялостният ремонт ще бъде завършен с тържество на 6 май, когато е и храмовия празник на черквата. И нека помним както ние, така и нашите потомци, кой ни е създал, да почитаме нашия Господ и златното правило оставено ни от Него - „Както искате да постъпват с нас човеците, така и вие постъпвайте с тях." Нека свети вмчк Георги Победоносец ни закриля и пази от злото и нека влее повече радост, надежда, щастие и вяра в душите ни.
Източник:
Видинска митрополия