Един от най-известните манастири около София, Обрадовският „Свети Великомъченик Мина" се намира в бившето с. Обрадовци (дн. квартал „Бенковски" на София), сред красиви ливади, до Владайската река. Целогодишно тълпи от хора прииждат тук, за да измолят Божията благодат.
Според местно предание през XI век тук е имало голям християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище. Към обителта имало и метох на Атонската монашеска република, в който поклонниците, тръгнали за Света гора, се спирали да отдъхнат. След векове свещеното място „възкръснало" в съня на пророчицата Бона Велинова, която имала дарбата да вижда насън местата, на които преди е имало храмове и манастири. На Бона се явил в съня Бог и й показал мястото, на което имало „древна обител". Последвала втора Божия намеса, когато на същото място „лумнал огън". Когато на другия ден дошли местните хора, видели обгорена трева и ясно очертани основи на манастир. Други разказват, че на Кръстовден (14 септември) през 1927 г., селяните от Обрадовци забелязали останки от стари зидове на пасището, където днес се намира манастирът. По инструкции на баба Бона започнали да копаят и открили основите на стара църква, части от кръст и кадилница. Близо до олтара открили малко бунарче, иззидано с камъни, в което бликала лековита „светена вода".
През същата година в деня на Св. Мина тук дошли стотици вярващи и започнали да събират средства за издигане на манастир. Върху основите на средновековната християнска църква построили дървен параклис, просъществувал до 1942 г., а намиращата се до него малка манастирска постройка за поклонници оцеляла до 1969 г.
През 1942 г. църковното настоятелство на с. Обрадовци взело решение за изграждането на нов храм. Положени били основите на сегашната църква. Тя била осветена на 21 октомври 1945-та. 12 години по-късно е осветен нов параклис, посветен на светите безсребреници Козма и Дамян, тъй като така се казвал един от параклисите, съществувал според легендите тук. В олтара му е вградено аязмото, иззидано с камъни, и от него с помпа се подава вода. Хората от манастира съветват всеки дошъл да си измие очите и да пийне от нея, да си занесе вкъщи и да напръска стените на дома за „здраве и благоденствие". Друг параклис е построен в чест на светите апостоли Петър и Павел през 1970-та. Преди няколко години започна строежът на още два. Желанието на поклонници и вярващи е да се възстанови съществувалият през ХІ в. манастирски комплекс с 40 параклиса.
До 2004 г. в Обрадовския манастир имаше монахини. Преди няколко години на деветдесетгодишна възраст почина майка Златка. Хората вярват и разказват, че тя имала лечителски и ясновидски способности. Българи от цял свят й се обаждали по телефона да им запали свещ и да се помоли за здравето и добруването им. Обителта дължи голямата си популярност и на чудотворна икона на св. Мина, която се намира в притвора на храма. Поклонниците казват, че тя има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести и неволи.
Още от изграждането на манастира към него започнали да се стичат много хора, за да търсят помощ от Св. Мина, да се помолят за здраве, за спасение и за избавление. Мястото и днес се слави като лечебно за духа и тялото. В манастира има книга, в която са описвани чудесата, които са се случвали тук. Напоследък в него идват много млади хора, които търсят упование в Бога и искат да научат нещо за светеца. Хиляди са случаите, в които вярващите търсят тук застъпничеството на Свети Мина, за да се сдобият с рожба. „За здраве" се носи храна - печено пиле, колбаси, хляб, кекс, баница, питка, които се оставят под иконата и после се раздават на храмовите служители.
На големи християнски празници дворът на обителта е изпълнен с гости и богомолци. Построени са нови манастирски сгради, двуетажно здание, в което има стаи за поклонници, кухня и трапезария, за да могат миряните, идващи отдалече, да пренощуват тук. Наскоро са изградени нова магерница и кръщелня. Дворът на манастирския комплекс е много добре поддържан, зелената трева е осеяна с цветя, има чешмички, маси, пейки, огнище, на което се приготвят курбаните. Красивата гледка се допълва от дървена беседка и езерце. Следва втори двор, до чиято порта отвежда пътечка, заобиколена от брези. Той е обграден от манастирските постройки, църквата и параклисите.
Храмовият празник на Обрадовския манастир е на 11 ноември, когато православната църква почита паметта на Св. великомъченик Мина. Срещу празника тук се извършва нощно бдение, с надежда хората да се изцелят от душевни и телесни страдания. Сутринта свещеникът отслужва Света Божествена литургия. Събират се много хора, които манастирският двор едва побира. Обителта не затворя врати цяла нощ, за да приеме хилядите миряни, дошли да отдадат почит на светеца. Празнично се отбелязват и дните на почит към светците, чиито имена носят параклисите в манастира. На 1 ноември, денят на светите безсребърници Козма и Дамян, празникът тук е много голям. Почитат се и дните на Свети Йоан Рилски и на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. По всяко време пред чудотворната икона на Св. Мина, по-висока от човешки ръст, не спира потокът от вярващи, които идват да се помолят със свещ в ръка. Под иконата оставят дарове, цветя, банкноти и монети.
През последните години манастирът „Св. Мина" е притегателен център за хора от най-различни възрасти, поради близостта си до столицата, а и поради религиозния живот, който кипи тук. Отворен е целогодишно.
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/220413_Obradovski_manastir.aspx