Най-новата школа на народните просветители предлага едно средство, една рецепта за благото на човечеството: война с предразсъдъците и невежеството на народа. Всичките големи несполуки с гибелни за човечеството последици, според мнението на поддръжниците на тази школа, са произлизали от това, че сред народа твърде дълго в течение на векове са здраво укрепени някакви неосъзнавани впечатления и нагласи, които трябва на всяка цена да бъдат изтръгнати с корените им. Всичко онова, което не може да бъде доказано и оправдано от логиката, те отнасят към такива вредни усещания и нагласи. Ако можеше, - така разсъждават тези философи, - всички хора да приведат в движение умствения си потенциал, да развият мисленето си и да се ръководят от него, - вместо да мислят, чувстват и живеят според приетите си с вяра представи, - тогава би настанал златният век за човечеството. Само за едно поколение човечеството би се придвижило напред до такава степен, до каквато досега за няколко века не се е придвижвало.
Ако можеше дори само с една степен да се повиши нивото на мислителните възможности в широките слоеве на населението, то от това биха произлезли неизброими последици…, само от това би се изменил видът на вселената, би се променила съдбата на цялото човечество. Ето целта, към която искат да ни водят, ето задачата на просветата и прогреса, която новите философи поставят пред деветнадесетото столетие.
Външно погледнато, - какво човек би могъл да възрази срещу това? А между другото предлаганата задача има и друга, обратна и неосветена страна, която обикновено не се взема предвид.
В човечеството има естествена, черпеща от земята сили инерция, която има огромно значение. Чрез нея, както плавателният съд се уравновесява чрез тежестта на баласта си, човешките съдбини се крепят в историята си и тази инерция е толкова необходима, че без нея постъпателното движение напред става невъзможно. Тази сила, която късогледите ни нови мислители безразборно бъркат с невежеството и глупостта, е безусловно необходима за благосъстоянието на обществото. Да се разшири тази сила би значило обществото да се лиши от онази устойчивост, без която няма откъде да се намери дори една опорна точка за по-нататъшното движение. В пренебрегването или забравянето и несъобразяването с тази сила се състои главният порок на най-новия прогрес.
Що е това предразсъдък? Предразсъдък, според някои, е мнението, което няма разумно основание, което не допуска аргументацията на логиката; по какъв начин се предлага да се изкоренят всички такива мнения? – да се събуди във всеки отделен човек мислителната дейност и мнението на всеки отделен човек да се постави в зависимост от логическия извод. Прекрасно, но е прекрасно само в светлината на отвлечената теория. В реалния живот ние виждаме, че в по-голямата част от случаите е невъзможно да се доверим единствено на действието само на способността за логическо мислене у човека; установяваме, че във всяка сфера от реалния живот ние разчитаме повече на хората, които упорито и неосъзнато не отстъпват от непосредствено възприетите си мнения, задоволяващи инстинктите и потребностите на природата, отколкото на онези, които са способни да променят мненията си според изводите на своята си логика, които им се явяват в даден момент и във въображението им изглеждат като неоспорим глас на разума. Намирайки се в подобно състояние на духа, човек може лесно да се превърне в послушен роб на всяко едно разсъждение, на което той в дадения момент не може да отговори, да се предаде безусловно заедно с целия свой мироглед пред всяка нова хватка на логическата аргументация по каквато и ще да е тема. Той става беззащитен пред всяка една теория, срещу всеки един извод, ако сам не притежава такъв арсенал от логическо оръжие, с какъвто в дадения момент неговият противник разполага. Достатъчно е само да признаем един силогизъм за висше, безусловно мерило за истината, - и реалният живот вече е попаднал в робство на една отвлечена формула на разсъдъчното мислене, здравият разум ще трябва да се покори на неоснователността и глупостта, свойствени на тази формула, и съвършеното знание, изпитано в горнилото на живота, вече ще трябва да замлъкне пред всяко едно разсъждение на първия случайно изпречил се насреща ни юноша, запознат с най-елементарните правила за съставяне на едни чисто формални – несъобразени с действителността умозаключения. Можем да си представим какво би станало с широките слоеве на населението, ако нашите реформатори биха успели, най-накрая, да ги заразят с вяра в безусловното, направляващо значение на логическите формули – плод на сухия разсъдък. Сред народа би изчезнало онова скъпоценно свойство на устойчивост, с чиято помощ обществото е успявало досега да стои върху твърда основа.
При това, справедливо ли е да признаем, че упоритостта, с която се отстоява едно прието на вяра мнение, необходимо и винаги е в противоречие с логиката, че така нареченият предразсъдък означава винаги тъпота или заспало мислене? Не, несправедливо е. Ако един човек е склонен да отстъпи от своето мнение и вярването си и да се предаде пред доказателствената аргументация на логиката, това далеч още не означава, че той е по-логичен, по-последователен от онзи, който, не отстъпвайки пред аргументите, непреклонно отстоява своето мнение. Тъкмо обратното, привързаността на отделния човек към приетото на вяра мнение се дължи, макар в много голяма степен това да е неосъзнато за него, на инстинктивна, но във висша степен логическа подбуда. Естественият човек инстинктивно чувства, че с промяната само на едно мнение за някакво явление от действителността, която определени хора желаят да създадат в него посредством необоримата си, както изглежда, аргументация, се свързва промяна в цялата верига от възгледите му за света и за живота, за които той не си дава сметка, но които са неразделно свързани с целия му начин на мислене и бит и които изграждат неговия духовен живот. Точно тази верига се старае да разкъса на отделни звена лукавата диалектика на съвременните просветители и, за съжаление, лесно понякога успява да стори това. Но обикновеният човек със здрав разум чувства, че като отстъпи беззащитно от едно нещо, - поддържайки се на първото нападение на логическата аргументация, - той би следвало да се откаже доброволно от всичко, а целия си вътрешен свят и духовните си представи той не може да пожертва само заради това, че не е в състояние логически да опровергае доводите, насочени срещу едни от фактите на този свят. Съставящият лукаво въпросите си напразно би се опитвал да засрами такъв обикновен човек и да го уличи в глупост: естественият човек в това отношение далеч не е глупав, а по-разумен от противника си: той не може да осмисли явленията и фактите на духовния си свят в цялата тяхна съвкупност и не притежава диалектическото изкуство на противника си, но, като държи неотстъпчиво на своето, показва по този начин, че държи на своето мнение, пази го грижливо и цени истината на убеждението – не под формата на разсъдъчно изразяване, а във всеобхватната й цялост.
А точно така днес някои искат да просвещават обикновения човек. За всички подобни манипулативни хватки за просвещаване може да се каже, че са от лукавия. По тъмна доба, когато хората спят или са безсилни в полусънно състояние, лукавият се промъква и шепнешком, прикрит под вида на добър и благонамерен човек, сее плевелите си. И за това изобщо не е нужно да си умен или учен човек – необходимо е само да бъдеш лукав. Нима се изисква много ум, например, за да се приближиш в удобната минута до един нищо не подозиращ човек и да всееш в него смут: „Какво се молиш на своя Никола? Нима някога си виждал Никола да е помагал на оня, който му се моли?” Или пък с ласкателство да се подмажеш на някоя девойка от обикновено семейство с думи от рода на: „Кой може да ти докаже, че ти е писано да зависиш винаги от другите и да си робиня на мъжа? Твоят разум ти казва, че ти си му равна във всичко и за всичко без изключение имаш еднакво с него право”. Или пък – дебнешком да се прокраднеш в отношенията между родителите и подрастващия им син с такива речи: „Според коя логика ти си длъжен да слушаш и да се подчиняваш на родителите си? Кой ти е наредил да ги уважаваш, след като според твоето разбиране те не заслужават това? Какво, освен едно случайно явление на природата, те свързва с тях и нима ти не си свободен човек, равен преди всичко на всички и на всеки поотделно?” С такива думи и много още, подобни на тях, лукавият вече броди сред хората от народа в близките и най-отдалечените кътчета на Отечеството ни, отбива овци от стадото и се разпорежда да бъде разпознаван като учител, и похищава и прогонва в пустинята…
Из „Народное просвещение”
Превод Людмила ДИМИТРОВА