Преди Великден се случиха знакови събития в центъра „Чисти сърца” в Смолян и те бяха благодарение на православни младежи, обединени около енорийския сайт на столичния храм „Света София” /www.pravmladeji.org/. Те гостуваха за втори път на Младежки православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” след запознаването ни през юни м. г. на нашия празник пред храма „Възхвала на детското творчество”. Първата ни мисъл тогава беше няма ли да се разочароват тези големи хора с нашите малки деца и малки прояви. Какъв език ще намерим, за да общуваме открито, разностранно и… равнопоставено? Оказа се, че езикът е намерен – Господ. Или както казва ръководителят на православните младежи Георги Балабанов: „Дойдохме да се утешим взаимно с общата наша вяра в Христа.”
Бяхме заедно и с децата, изучаващи религия от ОУ „Св. Св. Константин и Елена” в Момчиловци, придружа от чителките Мария Кетева и Сийка Карапаунова и с децата от неделното училище „Св. Николай Чудотворец” в Устово с ръководител отец Васил Маджаров. Всички се включиха в нашите инициативи като в свои – заедно направихме доброволческа акция за почистване на района и параклиса „Св. Георги” над Устово. Заедно допълнихме градинките пред храм „Св. Висарион Смоленски” с нови цветя, здравец и люляк, донесен от децата от Момчиловци. Заедно разисквахме и се мотивирахме за повече труд, повече любов и личен пример за правилното развитие на децата в България. Православните младежи от София носят необичаен за днешното ни време духовен заряд, излъчват добротворство и чистота на вярата си, което вдъхновява. Те са студенти и работещи, с различни професии, обединени от вярата и грижата за подобряване на обществото ни, с много доброволчески прояви. С децата от Момчиловци сме заедно отдавна и взаимно се чувстваме като част от нещо светло и голямо. Неделното училище в Устово бе създадено през есента с подкрепата на „Чисти сърца” и с участието ни в заниманията на децата. Тук бе и представител на сайта „Всемирното православие”, с който имаме общи дейности. Изведнъж се събрахме всички заедно и се оказа, че сме щастливи. Много! Което е знак, че неразделно сме вече на Онази нива, която дава почва за Житото и жито за Хляба.
А хляб наистина беше омесен, опечен и разчупен за всички в залата на „Чисти сърца”. Всички с нетърпение очакваха преди това да започне ритуалът за месене на обредния хляб, подпомагани и напътствани от Надежда Савова, която е една от православните младежи, създала първата хлебна къща в България. Присъстваха и родители, учители от учебни заведения, приятели на центъра „Чисти сърца”. Атрактивната майсторка на хляба Надя „грабна” всички с увлекателен разказ по библейски истории. Ако вкъщи кажеш на детето си, че Исус Христос победи смъртта със смърт, няма да е същото, както, месейки хляба с Надя, децата разбират, поглъщат всяка думи: „Реално се готвим за Великден. Като е бил Божият Син на кръста, са го проболи с копие. Най-голямо страдание е имал не Той, а Неговата майка Света Богородица. Тя страдала двойно повече, а в същото време толкова обичала хората, че е била готова да пожертва Сина си без никого да намрази. Ето, сега ще сложим печата…” Всички деца искаха да месят, а после да разказват за преживяването си. Надя сподели, че „Витлеем” в превод означава „хлебна къща” и именно на това свято място й дошла идеята да създаде през 2008 година Международен съвет на самодейните средища, а по-късно и първата хлебна къща в България – Габрово.
Децата и всички останали слушаха с удивление: „Хлябът е световна храна и най-вече той ни учи на всичко друго, което е отвъд хляба, говори ни за духовната храна, той е много повече от себе си.” И обясни думите от молитвата …„Насъщния ни хляб дай ни днес…”, което означава: „Дай ни хляба, който е над същността си, духовната храна, любовта между хората. Той е самият Бог, който се е въплътил и ни е оставил хляба като Негов символ.” След месенето и опичането всички имаха възможност да опитат от саморъчно приготвения хляб с много любов и настроение. А „Чисти сърца” решихме, че можем към дейността си да прибавим като доброволческа инициатива месене и раздаване на хляб за болни и страдащи хора.