За да схванем нещо, трябва да се приближим към него и да заемем правилната позиция за гледане: всичко зависи от това и всички заблуди на човека произтичат от това, че гледната точка е лъжлива. Ние сме свикнали да се доверяваме на своето впечатление, а впечатлението си придобиваме, плъзгайки се по повърхността на предмета – нещо, което ние умеем да вършим с ловкост и бързина. Приемайки външното впечатление за достатъчно, ние бързаме да го разкрием пред всички, водени от свойственото ни нетърпение; като открием впечатлението си, съединяваме с него своето самолюбие. След това леността в съвкупност със самолюбието ни пречат по-детайлно да се вгледаме в същността на предмета и да проверим гледището си. И така, след предаването на впечатленията между възприемчиви натури започва да се формира, развива и расте една заблуда, обхващаща огромни маси, която често бива приемане като обществено мнение.
Това е вярно и за малките, и за големите неща. Цели мирогледни системи са господствали в продължение на много векове, изграждайки едно неоспоримо убеждение, докато най-накрая не се е установявало, че те са лъжливи, защото изхождат от невярно гледище. Такава е била Птоломеевата астрономична система. Хората от векове упорито са възприемали вселената отстрани, изкриво, защото те утвърдили централната си гледна точка на земята, защото земята им изглеждала така безусловно необятна: друг център те не са могли и да си представят. Системата е била пълна с неразбории и противоречия и, за да бъдат те по някакъв начин съгласувани, са били изобретявани от науката цикли, епицикли и други подобни. Така минали векове, докато не се явил Коперник, който извадил фалшивия център от тази система. Всичко станало ясно след като било открито, че вселената не се върти около земята, че земята изобщо няма господстващо значение, че тя не е нищо друго, освен една от множеството планети и зависи от сили, безкрайно превишаващи я по мощ и значение.
Птоломеевата система отдавна е изживяла времето си; но – как да приемем, че в наши дни господството й се възстановява в друг кръг от идеи и понятия? Нима най-новата ни философия отново не се вплита в подобна бъркотия поради онази груба грешка, че тя приема човека за център на вселената и кара целия живот да се върти около него, както по подобен начин в онези времена науката е карала слънцето да се върти около земята? Вижда се, на този свят няма нищо ново. Тази вехтория ни се поднася като последна дума на науката, като новост, в която едно след друго вървят противоречията, отричанията от предишните положения, нови категорично изказвани положения, опровержения срещу тях, изразявани със също такава авторитетност, поразителни открития, за което хората скоро разбират, че е по-добре изобщо да не ги споменаваме. Всичко това се нарича прогрес, движение на науката напред. Но, да си кажем правичката, нима това не са същите онези цикли и епицикли на Птоломеевата система? И кога ще се яви нов Коперник, който да снеме това омагьосване и да покаже наяве, че центърът не е в човека, а извън него и е безкрайно по-високо от човека, и от земята, и от цялата вселена?
И нима не виждаме същото нещо, например, в историята на всички секти, като се започне от гностиците или арианите и се завърши с толстоистите и нихилистите? Цялата причина се корени в това, че човекът, следвайки едно свое впечатление, застава на лъжлива гледна точка; в своя „аз” той утвърждава тази точка и му се струва, че цялата вселена се движи около него, - и той търси правдата във всичко и навсякъде, срещу всичко и всички негодува, всичко изобличава, изключвайки себе си, който е със същите грехове и страсти… Каква странна, каква гибелна заблуда!