Бистришкият манастир „Св. св. Йоаким и Анна" се намира на 14 км от центъра на столицата в местността Мали дол, на около 2 км югоизточно от кв. Бистрица. Изграден е на мястото на манастира „Св. Петър", съществувал през IX-X в., и възникнал върху ранновизантийски могилен некропол. Историята на обителта ни отвежда в древни времена. След като укрепили Боянския проход, вниманието на византийците било привлечено от високия Бистришки проход. Тук имало стара римска крепост, до която се издигало светилище на римско божество. В днешните „Калугерови ливади" над с. Бистрица византийците построили още две крепости и върху основите на римското светилище съградили християнски храм. Не е изключено под сегашната църква на манастира да има основи на още по-стара култова сграда. При строежа на новия храм на манастира през 1947 г. била открита голяма каменна гробница от IV-V в. В нея са намерени малка глинена лампичка, бакърена монета, както и мъжки и женски скелети. Погребението вероятно е извършено при превръщането на храма в манастир. Предполага се, че по-късно гробницата е била пригодена за крипта. Тя многократно е била ограбвана от иманяри. В околността са намирани тухли, керемиди, следи от градежи, което подсказва, че старата църква и гробницата първоначално са били свързани с някакво селище, просъществувало и през епохата на ранното средновековие.
Според отец Драгомир Котев, автор на краеведско изследване за Бистрица, по време на княз Борис I или по-късно, по време на цар Симеон, тук бил построена голяма обител, разширявана през Второто българско царство. Тя била част от комплекса манастири „Мала Света гора". При обсадата на османските завоеватели и оказаната им съпротива, крепостта и манастирът били разрушени, и по време на чуждото владичество руините на някогашната обител били заровени дълбоко в земята. Мястото било отбелязано с каменен кръст и приемано за свято, оброчно място, наричано „Кръсто". На патронния празник на манастира, около оброчния кръст, се събирали хората от селото. При разкопките тук през ХХ в. открили кръста, побит на мястото на днешния свети престол в храма. Сега той е поставен отвън, на изток, пред абсидата на църквата.
През епохата на Възраждането споменът за манастира продължава да живее в паметта на местните хора. След Освобождението на България от Османско владичество в 1878 г. храмът е възстановен като параклис. Построяването на днешния манастир е свързано с виденията на пророчицата Бона Велинова. На Православна неделя (първата неделя на Великия пост) през 1925 г. тя прекарала нощта тук в пост и молитва, а на сутринта описала подробно разрушената от турците църква. Бона наредила да се копае и когато открили основите на стария храм, казала, че той трябва да се построи отново, и да се нарече на светото семейство Йоаким и Анна. Оттогава всяка година на Православна неделя тук се извършва тържествена служба. Новата църква се строи със средствата и доброволния труд на местните хора в периода от 1936 г. до 1950 г., и е осветена на 6 август 1950 г. Легенда разказва, че съкровищата на последните български царе са заровени някъде тук и това години наред не дава покой на иманярите. Недалеч от обителта е манастирското изворче, наричано от местните хора „поповчо". Тук на християнски празници, след службата в обителта, поклонниците идват да пият вода от аязмото, като вярват, че тази вода лекува очите. В манастирския двор се извисяват вековни дъбови дървета и според местните хора мястото под тях има силно енергийно излъчване.
Днес Бистришкият манастир е действащ, в него отскоро е отец Яков, който се грижи за обителта. Манастирският комплекс се състои от енорийска църква, параклис „Св. Йоан Рилски" и масивна сграда вдясно от него, с кухня и стаи. Тук може да се види иконостасът от двореца в София, пред който се молил цар Борис Трети. Той е пренесен в манастира след 1944 г.
Храмовият празник на обителта е на 9 септември - в деня на Св. Св. Йоаким и Анна. Тогава тук идват много хора от околните села (днес квартали на София) - Бистрица, Симеоново, Драгалевци, а също и от столицата. Отделни родове дават курбан в двора на манастира. Повечето хора разказват, че още от деца идвали тук с родителите си и дори по време на тоталитаризма вярващите давали курбани, макар и по-скрито. Курбан се дава и от манастира. Наоколо по ливадите на храмовия празник се организира голям събор, пеят се песни, извиват се хора. До манастира „Св. Йоаким и Анна" може да се отиде с лека кола по асфалтиран път, който се отклонява вляво от шосето Бистрица - Железница. Пеш се стига по коларски път и пряка пътека, които започват от селското гробище в югоизточна посока.
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/270613_bistri6ki_manastir.aspx