НЕ КАКТО ТИ ИСКАШ, А КАКТО БОГ ДАДЕ!

Viricki-sn.jpg

Когато Василий Николаевич (бъдещият старец иеросхимонах Серафим Вирицки 1866-1949, канонизиран от Руската Православна църква за преподобен) се завърнал от чужби­на, на гарата в Петербург го посрещнал личният му кочияш и го откарал към дома му. На една от улици­те Василий Николаевич видял седящ на паважа селя­нин в дрипи, който високо повтарял:

- Не както ти искаш, а както Бог даде!

Като почувствал, че е нужно да поговори с този селянин, Василий Николаевич за голямо неудоволствие на кочияша поканил "дрипльото" в своята карета и започнал да го разпитва. Селянинът разказал, че в род­ното му село били останали болни от тиф седемте му деца, жена му и баща му. Съседите се боели да не би да се заразят и не ги посещавали. Баща му казал:

- Само ти измежду нас имаш сила. Иди, продай коня, сега е пролет, някой ще го купи за полска рабо­та, а за получените пари купи крава. Може би с нея ще оцелеем.

Повел селянинът коня към града, продал го, но му отнели парите, тъй като той бил много слаб от гла­дуване и не могъл да се съпротивлява на разбойници­те. Тогава седнал на паважа и заплакал. Да се завърне у дома с празни ръце, било невъзможно. Като решил да умре тук, селянинът повтарял сякаш на себе си:

- Не както ти искаш, а както Бог даде!

Тогава Василий Николаевич отишъл с него на пазара, купил чифт коне, каруца, натоварил я с про­дукти, привързал към нея крава, след това завел селя­нина при каруцата и му дал в ръце поводите. Онзи за­почнал да се отказва, не вярвайки на своето щастие, на което получил отговор:

- Не както ти искаш, а както Бог даде!

Василий Николаевич пристигнал у дома си, пуснал кочияша и преди да отиде при жена си, извикал бръсна­ря. Последният го поканил да седне на стола, но Васи­лий Николаевич развълнувано ходел из стаята, произ­насяйки на глас:

- Не както ти искаш, а както Бог даде! Бръснарят отново предложил услугите си, но стопанинът повтарял:

- Не както ти искаш, а както Бог даде.

Внезапно бръснарят паднал на колене:

- Господарю, откъде узна за мен, окаяния? - и си признал, че искал да го убие и ограби.

Василий Николаевич му наредил да изчезне от града.  

След този случай той раздал голяма част от своето състояние, направил дарения на Александро-Невска­та Лавра, на Възкресенския Новодевически женски манастир в Санкт-Петербург, на Иверския женски ма­настир, оставил значителни суми и на работещите в неговото предприятие. За този период от живота се е запазил разказ на самия старец.

Веднъж в дома му се вмъкнал крадец, събрал най-ценното, завързал го на вързоп и излязъл. Още до са­мата къща вързопът неочаквано се развързал. Краде­цът започнал трескаво да събира разсипалите се вещи. В този момент се върнал стопанинът. Крадецът силно се изплашил, но бъдещият старец се приближил до него и му помогнал да събере всички вещи, натоварил вър­зопа на гърба на крадеца и си отишъл вкъщи. Старе­цът казал, че по този начин грехът е снет от този чо­век: той не е откраднал, на него са му подарили.