Ваше Светейшество, от какво имат нужда българите в днешни дни?
- От най-насъщното за живота: препитание, работа, храна, дрехи, дом... А в по-дълбок план: от сигурност, спокойствие за утрешния ден, чувството, че живеят пълноценно, от усещане за смисъл и ясна цел в живота, от свободата и възможността да изявяват своите способности, от това да се чувстват зачитани, ценни за своите близки и обществото, от обич и вяра.
Насъщните нужди на българите днес по нищо не се различават от тези на българите в миналото или на жителите на други държави. Това са все общочовешки нужди. Но към тях днешното потребителско общество прибавя и много други "насъщни нужди", на чието придобиване отдаваме много ценни сили и време, но които едва ли ще направят човека по-щастлив и достоен.
Наскоро се срещнахте с ръководството на комисията по вероизповеданията. Какво ви увериха депутатите? Ще решат ли отлаганите с десетилетия проблеми със собствеността на храмовете?
- За жалост и при най-добро желание решаването на този проблем не е във властта само на тази парламентарна комисия. Благоприятното решаване на въпроса и приемането на промените в Закона за вероизповеданията, на които сега разчитаме за разрешаването на този проблем, е във властта и правомощията на всички депутати от Народното събрание.
Молим Бога и се надяваме на здравомислие и добра воля от страна на народните избраници, за да се върнат храмовете към своето изначално предназначение – да бъдат Дом Божий, дом за молитва, а Българската православна църква – техен законен собственик.
Когато нашите предци са издигали тези църкви, когато са влизали в тях, за да кръстят децата си, да се венчаят, да изпросват Божието благословение във всеки важен момент от своя живот, пред тях не е стоял въпросът: в църква ли влизат или в държавен или общински имот с несвойствено предназначение. Този въпрос не е стоял и пред нашите славни владетели, градили храмове и манастири, за да заслужат Божието благословение за своето управление и поверения им от Бога народ. Не бива да стои и пред нас и пред онези народни избраници, които по Божие допущение стоят начело на държавата ни.
Църквата как ще отговори на упреците и съмненията, че няма да е добър стопанин на културните паметници?
- Църквата е градила, поддържала и съхранявала храмовете си далеч преди държавата или някое министерство да реши да поеме тази грижа, както и в периоди, когато българската държава не е съществувала. Нека да си зададем въпроса: кой се грижи по-добре за един дом наемникът или стопанинът на този дом? Наемникът се труди и се грижи за заплатата си, а стопанинът дава мило и драго, за да поддържа и украсява своя дом.
И още нещо. Църквата има претенции за собственост върху храмове и манастири, които са градени за Дом Божий. Бог, като добър стопанин се грижи и устройва издигането им, Той се грижи и за тяхното благолепие. Той подбужда у своите избранници желание да изградят църква, дом за молитва. Богати или бедни, високопоставени и хора от народа, водени от своята вяра и любов към Бога, от векове насам са влагали в градежа на църквите и украсяването им парите си, труда си, дадените им от Бога таланти и възможности със съзнанието, че това са храмове на Живия Бог. Не се съмняваме, че ще продължават да го правят и занапред, влагайки душа и сърце в това богоугодно и спасително дело.
От последния събор забуксува изпълнението на решението за регистър на църковните имоти. Имате ли някаква представа каква е площта или броят им?
- След демократичните промени нашите усилия са насочени към доказване и възстановяване на одържавените църковни имоти и снабдяването им с нотариални актове, изисквани от закона. Едва тогава би могло да се заемем със съставянето на общия регистър.
Защо решихте първата Ви визита като глава на Българската православна църква да е в Русия и сякаш пренебрегнахте покана на вселенския патриарх?
- Пътуването на Българска църковна делегация в Русия и Укрйна беше по по конкретен повод – Тържествата по случай 1025 години от Кръщението на Русия и не е част от т. нар. мирни посещения, които новоизбраният патриарх осъществява, за да встъпи официално в съслужение с предстоятелите на сестрите поместни православни църкви. Именно такова посещение предстои да осъществим от 20 до 23 септември във Вселенската патриаршия, която е първа по достойнство в диптиха на поместните православни църкви.
Ще настоявате ли празникът Успение Богородично да бъде обявен и за светски, официален празник на страната?
- Въпросът не е в това дали един празник ще бъде обявен от държавата за официален или – не, а какво е нашето разбиране за празника и за начина по който трябва да се подготвим за него и да го посрещнем. Празникът Успение Богородично е сред най-големите и почитани от православните християни. Те дълго преди това, в продължение на две седмици се подготвят с пост за отбелязването на това събитие – блаженото успение на Майката на нашия Бог – Господ Иисус Христос, и намират възможност да срещнат този празник по подобаващ начин в храма Божий, приемайки св. Причастие.
Хиляди и хиляди българи се отправят за този ден към някои от обичаните български манастири, посветени на Божията Майка, за да се помолят и да влязат в радостта на празника. Разбира се, за всички тях, ако този ден е неработен, би било голямо облекчение.
Докъде стигна предложението за канонизация на свещениците, убити от комунистическия режим?
- За наша радост през последно време като че зачестиха предложенията към Светия синод за канонизация на нови светии. Просияването на нови Божии угодници е най-сигурното доказателство за това, че една църква е жива, че нейните Тайнства са действени. Бог освещава своите угодници и Той ги издига от света на преходното и тленното и ги прославя.
Но канонизацията, която Църквата извършва, указва, че тези личности могат да бъдат пример, който да следваме, че техният път води към спасение, че тяхното молитвено застъпничество пред Бога е действено. Затова, канонизацията не бива да става прибързано, а трябва внимателно да се проучва всеки отделен случай.
На какви критерии, според Вас, трябва да отговарят новите митрополити, които ще влязат в Светия Синод?
- Добре е, че обръщате внимание върху факта, че новите митрополити, които ще заемат овакантените катедри, освен първойерарси в епархиите си, ще бъдат и нови членове на Светия Синод и ще внесат нещо ново в работата му – своите сили, полезни идеи, способности. Във всяко време и на всяко място Бог издига архиереи с нужните качества.
Най-важното, от което трябва да се ръководи един християнин, е: несломима вяра и отговорност пред Бога за своите мисли, мотиви, думи и дела. А това в още по-голяма степен се отнася за онези, които Бог издига по-високо в йерархията, защото "от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква." (Лука. 12:48).
Имате ли визия за подмладяване на църковния клир?
- Клирът на Българската православна църква значително се подмлади през последните години и ние се надяваме, че този процес ще продължи. Времената, когато възрастните свещеници си отиваха от този свят, енориите им оставаха без пастир, а нови хора не приемаха свещеническо ръкоположение останаха далече в миналото.
Днес много млади, високообразовани и силно мотивирани хора осъзнато избират свещенството за свой живот и служение. Слава Богу за това! Те, от своя страна привлякоха в Църквата също така млади и образовани хора, които се стремят да познават вярата си и да осъществяват християнските идеали в живота си, както и да правят за Църквата каквото е по силите им и отговаря на възможностите им.
Какво е отношението Ви към новите технологии и социалните мрежи? Вече се появиха два фалшиви профила във "Фейсбук" на Ваше име. Замисляли ли сте се и вие да влезете в социалните мрежи за по-лесно общуване с хората?
- Новите технологии, като средство за общуване и за разпространение на информация, са по същество не по-различни от старите – т.е. средства. А от нас, хората, зависи как ще използваме тези средства – за да се множат лъжата, сквернословието, злословието, празнословието и изобщо – греха, или за да се преумножава Истината и Любовта.
По-лесното общуване в никакъв случай не означава по-полезно за душата. А в морето от разнородна информация, която ни залива от всякъде, все по-трудно човек може да отсее наистина потребното, за неговия живот. Особено ако няма ясните ориентири, които вярата дава. Господ призовава да сме внимателни какви думи изричаме и какви думи приемаме в душата си. Това в още по-голяма мяра се отнася до нашето време, в което средствата за информация и общуване са толкова достъпни.