Женският манастир „Света Богородица Витошка" се намира съвсем близо до София - до някогашното село Драгалевци, днес квартал на София. Основан е през XIV век като ставропигиален - подчинен директно на патриарха. Духовен, културен и учебен център в миналото, светата обител е притегателен център не само за вярващите християни от страната. Дори и в най-обикновен ден сред посетителите ще видим хора от различни точки на планетата. Драгалевският манастир има две църкви, обединени под един покрив. По-старата е обявена за паметник на културата и от години е в процес на реставрация. До нея е построен действащият храм - красив и добре поддържан. Независимо, че разполага с доста стаи, манастирът не предлага възможности за храна или хотелско настаняване. „Близо сме до планински хижи, хотели и ресторанти. Опитваме се да насочим вниманието на хората извън материалното, поднасяйки им духовна храна" - казва монахиня Серафима и продължава с историята на светата обител.
„Драгалевският манастир е един от многото в т.нар. Мала Софийска Света гора. Съществува от XIV век - във времето, когато цар на България е Иван Александър. Знаем, че при този владетел са се строили изключително много манастири и църкви и е имало голям подем в християнството. По време на турското нашествие храмът е бил сринат. През XV век върху основите на първата църква е изградена друга. Боляринът Радослав Мавър осигурява средства за изписването й. Съхранена и до днес, тя впечатлява с уникалните си изображения. През последните години е в процес на реставрация. Стенописите, открити в храма, са на два пласта - от XV и от XVII век. За щастие, запазени са много добре - нещо, което се случва рядко. Реставраторите успяха да отделят горния слой и да го укрепят. На стените остана по-старият пласт. Възстановяването му е почти завършено. Стенописите от 17-ото столетие се съхраняват при подходящи условия. Има идея да бъдат поставени в специално построен храм - точно копие на оригинала. Но все още няма средства за това начинание. В притвора на църквата са запазени сцени, които рядко са били изобразявани. Една от тях е на Небесния свитък - в описанието на Апокалипсиса се казва „Небето и Земята ще се свият като свитък". Изобразен е този свитък със зодиака, както и ангелите, които свирят с тръбите си. Другата сцена е „Жертвоприношение Аврамово". Всички изображения са решени много свободно, носят емоционално и визуално внушение за духовна истина".
Първоначално Драгалевският манастир е бил мъжки. Играл е огромна роля по време на османското владичество (1396-1878). Сред стените на килийното училище, основано от монасите, са се обучавали стотици българчета. В средата на XIX век игумен е бил отец Генадий - близък приятел и съратник на националния ни герой Васил Левски. Игуменът участва активно в дейността на революционния комитет в София. Апостолът на свободата многократно е намирал убежище в монашеските килии. Красива паметна плоча, поставена в двора на църквата, напомня за участието на монашеското братство в борбите за национално освобождение.
„Има запазени много свидетелства, че към манастира са прииждали хора от различни краища на света - разказва още монахиня Серафима. - За това съдим по графитите, които те са оставяли по тогавашната външна стена на храма. Те са заснети и са публикувани в книгата, посветена на манастира. Някои от тях се виждат добре и с просто око. Днес тук идват хора от различни народности и различни континенти. Преди време ни посетиха будистки монаси. А сред туристите често има индийци, японци, хора, изповядващи исляма, юдаизма и др. Проявяват интерес към историята, към иконите и стенописите".
Преди да поеме по пътя на отричането от светското, монахиня Серафима е завършила музикално училище с пиано, както и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Композира, интересува се от изкуство. „Посещават ни колеги от Духовната академия, както и млади семейства, чийто живот е свързан с Драгалевския манастир - казва още тя. - Децата им от съвсем малки присъстваха на службите и понякога пеят в храма заедно с нас. Много е хубаво...". Често в манастира идват хора, за да споделят своите проблеми, да потърсят съвет и подкрепа. Не са малко и тези, за които мястото е една от любимите посоки за разходка в празничен ден.
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/100nto/Pages/Dragalevski_manastir_251013.aspx