Докато в Европа все-повече се засилва тенденцията към легализиране на т. нар. “леки наркотици” и либерализиране на продажбата им с медицински цели, а в САЩ вече в няколко щата търговията и употребата им е разрешена, у нас Министерството на правосъдието направи предложения за промени в Наказателния кодекс (НК) по отношение на наркотичните вещества в посока към рестрикцията им и на затягане на режима за разпространение им. В новия НК отпада възможността т. нар. “маловажни случаи”, за каквито се приема залавянето с наркотик за собствена употреба, да се наказват само с глоба до 1000 лв., както е в действащия НК (чл. 354 ал. 5 от НК). Според предлагания от Министерството на правосъдието и приет от правителството проект за нов НК, който вече е вкаран за обсъждане в парламента, всеки, независимо от вида и количеството на наркотика, “който в нарушение на установени правила придобива, държи или получава наркотично вещество или аналог на наркотично вещество” се наказва със затвор от 1 до 6 години.
В разгорялата се обществена дискусия се чуха различни мнения: някои окачествиха тези промени като “недоглеждане”, други като “нова държавна политика” по отношение разпространението на наркотиците. Едни приветстваха предвидените промени като наложителни, на фона на все по-голямото разпространение на наркотиците, други остро оспориха текстовете в проекта за нов НК от раздел IV, отнасящи се до престъпленията против режима на наркотични вещества и техните аналози и прекурсори.
Според противниците новият НК ще превърне едно хронично заболяване в престъпление и ще осакати много човешки съдби. Те заплашиха, че стотици хиляди души в България, които според последните статистики са опитвали наркотици много от които ученици и тийнейджъри ще попаднат под ударите на закона; че с тези промени България се движи в посока обратна на това, което правят другите държави; че новият НК е крачка от 50 г. назад по отношение на Европа и противоречи на ключови документи на ЕС. Изтъкнаха, че допълнителното ангажиране на съдебната система с маловажните случаи ще ни струва скъпо, а легализацията на леките наркотици ще донесе нов приток на данъци в държавния бюджет и ще намали средствата за здравеопазване.
Поддръжниците на новия НК репликират, че притежаването дори на една еднократна доза може да се окаже врата за наркоразпространяването; че легализирането на употребата на марихуана, както и на другите производни на канабиса, считани за леки наркотици, ще доведе единствено до легализиране на бизнеса с тях и до увеличаване на употребата им; че колкото повече хора смятат, че леките наркотици са безвредни, толкова по-голям е рискът от разпространението им и от пристрастяване към тях. Според тях, противно на твърдението, че “леките наркотици” не водят до зависимост, само след половин година системна употреба на производни на канабиса, в организма се забелязват сложни изменения и при рязък отказ се появяват типичните симптоми на синдрома на отказа главоболие, безсъние... При това твърдят, че марихуаната има халюциногенен ефект и може да провокира психически заболявания със симптоми сходни на тези при шизофренията, които продължават да се проявяват и след спирането на употребата й.
Но да оставим настрана аргументите “за” и “против” либерализирането на разпространението на т. нар. леки наркотици от гледна точка на криминалистиката, съдебната система, медицината и психологията на зависимостта, социологията и икономиката. Нека специалистите в тези области спорят: рестриктивните мерки ограничават или увеличават разпространението на наркотиците, какви са ползите и какви вредите от легализирането на “леките наркотици” и как то ще се отрази в дългосрочен план на икономиката на страната, и да се опитаме да очертаем
и легализирането на употребата и разпространението им.
Ще започнем с това, че делението на наркотичните вещества на “леки” и “тежки” е въз основа степента на опасността за човешкото здраве. Но според нашето християнско разбиране животът на човека не се свежда единствено до неговото физическо здраве. По-важно от това е неговото духовно здраве, защото по-страшна от физическата смърт е духовната. Всеки наркотик, независимо от неговия вид, води до изменения в човешката душа и влияе върху духовното състояние на човека. Състоянието на отпуснатост, еуфорията, изкуствено променената себеоценката, отслабената способността за самоконтрол и засиленото въображението, които предизвиква употребата на наркотици, колкото и леки да са те, са несъвместими с духовното трезвение, което изисква православната аскетика.
Измененото съзнание, отслабената бдителност и внимание, както и отслабената воля вследствие употребата на наркотици правят душата на човека широко отворена да пусне безконтролно всякакви помисли, мечтания и безтелесни сили.
Бог се отзовава на молитва, а не на въздействието от психотропни вещества. Общението с Него предполага трезвост, чисто и ясно, а не помрачено съзнание. Той обитава сърце чисто, съкрушено и смирено.
Употребата и на леки, и на тежки наркотици прави душата по-лабилна и достъпна за духовно въздействие. Но за всеки християнин е ясно, че след грехопадението, в невидимия свят, освен Бог, светиите и ангелите, обитават и падналите ангели демони, зли сили, чиято цел е да погубят човешката душа. Попадането под влиянието на тези зли безтелесни сили е най-сериозната опасност, която дебне при употребата на наркотици независимо колко рискови са те за човешкото здраве и от гледна точка на пристрастяването. Това е и причината, поради която християнството така категорично отхвърля всички средства, които водят до опияняване, до изменено съзнание и отслабена бдителност.
Употребата на наркотични средства за постигането на някакво “просветление”, постигане на “духовни откровения” и свръх-естествени способности е измамно и изключително опасно. Завладяващият магичен свят, който се разкрива пред човека под наркотично влияние, е илюзорен, той е мрежата, с помощта на която демоните пленяват човешката душа, докато я завладеят, докато човек попадне под зависимост, а след това откриват истинското си лице и цялата ужасяваща ситуация, в която се е оказал. Първоначалното усещане за свобода, увеличени способности и удоволствие, скоро се заменя от опустошителна тъга, безпомощност и безнадеждност, пристъпи на параноя и тревожност прерастваща в паническо разстройство.
При употреба на наркотични вещества вместо да получи просветление, човек губи представа за реалността, отдалечава се от реалния свят. Вместо да води до освобождаване, употребата на наркотици води човека до постепенно и често незабелязано за самия него поробване от тази страст, до пълната му зависимост от нея и до принасянето в жертва пред нейния идолски олтар на живота му земния живот и вечния.
и без церителната сила на покаянието, душата и след телесната смърт остава роб на страстта, която я е завладяла.
Но добрата новина е, че от духовна гледна точка, човек на всеки стадий от наркотичната зависимост може с Божия помощ да прекрати наркотизацията си, стига да има желание и решимост да се откаже от страстта, която разрушава живота му и живота на близките му. Пристрастеният към наркотични вещества човек е грешник, който в не по-малка степен от останалите грешници може да се надява на милостта на Бога, “Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1Тим. 2:4). Всеки човек, дори и най-окаяният грешник може при добра воля да промени своя начин на живот и да встъпи на пътя на спасението.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
МЕДИЦИНСКИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ НА МАРИХУАНАТА са свързани със способността й да понижава вътреочното налягане и нивото на кръвната захар. Действа като средство против повръщане, против спазми и отпуска напрегнатите и схванати мускули, като продължителната употреба води до постоянна отпуснатост. В ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика, има противовъзпалително и слабо изразено болкоуспокояващо действие.
Марихуаната усилва настроението, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози се наблюдават халюцинации по-често слухови, отколкото зрителни. Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет и върху способността за самоконтрол. Засилва въображението, пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията.
Същевременно марихуаната води до засилване на апетита и може да доведе до натрупване на наднормено тегло с всички произтичащи последствия.
Според изследвания, публикувани в британското медицинско списание Lancet, марихуаната заема 11-о място по вредност в списъка на наркотичните вещества.
При по-високи дози употребата на марихуана може да доведе до състояние на параноя, до тревожност прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите и създава проблеми в оплодителната способност.
Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. Те оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните рецептори CB1 и CB2 в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система на човека.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И НАРКОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ
За първи път принципът за ненаказване на еднократната доза е прокаран в нашето законодателство през 2000 г. от СДС. През 2002 г. в Министерския съвет е внесена наредба, която да определя точните количества от всеки наркотик за еднократна употреба. Документът обаче не е приет. През 2003 г. тогавашният шеф на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов и депутатите от “Новото време” внасят проект за отмяна на еднократната доза и тя е отменена година по-късно, като отново залавянето с наркотик, независимо от количеството му, започна да се наказва със затвор.
През 2006 г. по-лекото наказание за еднократна доза отново е върнато, като се приема сега действащият текст в НК, който се отнася за маловажните случаи. Съществува своеобразен мит, вероятно съзнателно разпространен, че легализацията на наркотиците е неизбежна част от прогреса; че обществото, което разрешава употребата и разпространението на наркотици, е общество на пълна свобода; че борбата с разпространението на наркотиците е загубена и вместо да намали, забраната е довела до увеличаване на употребата им.
Но след либерализацията на опиума и вноса му от Индия след 18 в. в Китай всеки трети мъж става наркоман, императорската династия става династия от наркомани, а цивилизацията едва не рухва. Само репресивните мерки на Мао Цзедун на практика изкореняват наркоманията в страната и Китай достига до съвременното си развитие.
Китай се справя с този бич, Япония и Швеция също. Но за това е нужна истинска решимост от страна на държавата.