Ще започнем с това, че съм роден в напълно секуларно семейство на атеисти – баща ми е формално православен, майка ми – формално мюсюлманка (реално и двамата са атеисти). Не съм кръстен като дете. Само моята баба – мюсюлманка тайно ме учеше, че Бог има…
Вярно, тя не пропускаше да добави, че не бива да се прекръствам, защото това е нещо много лошо. В 10 клас няколко пъти бях на събранията на евангелски християни-баптисти, но не харесах проповедите на пастора, нито пък самия пастор. В студентските години си бях оформил следната религиозна идеология: възможно е Бог да съществува, но едновременно с това не трябва да се изключва и вероятността Той да не съществува. Фактически аз бях атеист.
С идеите на будизма и доктрината на Осмичния път за пръв път се запознах на платени курсове по екстрасензорика.
Тези курсове, впрочем, се провеждаха в една от катедрите на медицинския университет (в нашата страна, за съжаление и това е възможно). Учеха ни как всички религии са добри, равни и водят към една цел. На тези курсове се научих да концентрирам, макар и доста посредствено „ци енергията“ (за която сега вече знам, че всъщност е бесовска енергия). Чувствах как тази енергия се концентрира в дланите ми, а след това излиза от тях, но до постигане на някакви реални практически резултати в прилагането й така и не стигнах. На същите курсове започнах за първи път да медитирам. По-нататък по време на обучението ми в медицинския университет, използвах медитация по време на сесиите за почивка и отпускане между отделните изпити. Жената – доцент, която водеше курсовете, сега към същата катедра води и тренинги, наречени «лайфспринг» (секта, но без религиозна идеология).
След време в ръцете ми попадна някаква книга (чийто автор не помня), в която се казваше, че будизмът е най-хуманната и най-добрата религия на света (за разлика от „лошите“ християнство и ислям). След това аз сам потърсих литература, свързана с будизма и в мен постепенно започна изграждането на тази идеология. Всичко това съвпадна с факта, че сред моите състуденти бяха станали популярни книги за самураи, за техния кодекс „Бушидо“ и въобще – книги за Япония. Тези обстоятелства постепенно доведоха до това, че ние се запознахме с дзен-будизма. А после стана така, че ме срещнаха с един японец - регионален представител на японска фирма. Той периодично идваше в нашия град, командирован от Москва. Учеше ни на дзен, на етиката на дзен, под негово ръководство медитирахме. В този период искрено се смятах за будист.
Трябва да отбележа, че болшинството истински будисти не са никак критични към своята религия и е трудно да им се въздейства с някаква антибудистка проповед. Това се обуславя от обстоятелството, че будистите не знаят цялата истина за будизма и не познават историята на будизма. И аз бях като тях. Но критичността ми към будизма започна да се провокира, когато разбрах, че двама мои познати са приети в психиатрия. Те бяха будисти. Преди това те усилено практикуваха медитация и паралелно се занимаваха с рейки („лечебна“ система, родена в недрата на японския будизъм). Освен това разбрах, че в психиатрични заведения периодично попадат хора, които практикуват медитация и извън будизма (в рамките на кришнаизма, различните варианти на индийска йога и т.н.)
Малко по-късно, докато служех във военната болница, наблюдавах двама армейски офицери, които от будизъм и усилена медитация се сринаха психически и бяха приети в болничната психиатрия.
Всичко това за мен се превърна в „звънец“, който провокира критични мисли относно будизма. Паралелно, в ръцете ми започнаха да попадат книги за историята на будизма. С изненада разбрах, че будизмът далеч не е толкова „пухкава и бяла“ религия, за каквато я представят.
В историята на будизма е имало Джа-лама, който е принасял човешки жертвоприношения на Махакала. А неговият съратник Чеджин-лама по време на човешките жертвоприношения е изпадал в състояние на транс (той твърди, че в него се вселявало едно от божествата – „защитници“ на будизма) и изяждал сърцата на нещастните хора (тоест – канибализъм), като всичко това се случвало през 20 век.
Потресаващо впечатление остави в мен и информацията за извършвани човешки жертвоприношения в манастири в Тибет. Информация за тях има и в една от съвременните книги за тибетския будизъм (Всеволод Овчинников. Вознесение в Шамбалу. М., Транзиткнига, 2006, сс. 95-96.): „При второто си посещение в Тибет (т.е. в 90-те години на 20 в. – В.И.) съм запомнил една беседа с учителя Ташидава. Бившият чела – малолетен лама, ми разказа за зловещ обичай, който никак не се съчетава с будистката заповед за внимателно отношение към всяко живо същество. При построяването на религиозните сгради на манастира, под всеки крайъгълен камък са погребвали жив малолетен лама с изявени телепатични способности. В манастира, в който Ташидава бил оставен от своите родители, рухнали таваните. Работейки на развалините, 12-годишният чела случайно разбрал, че е избран за религиозен „подвиг“. Предстояло му да легне в ниша и чрез състояние на самадхи (йогическо състояние на свръхсъзнание, постигнато в резултат на продължителна практика на медитация, Уикипедия, бел.превод.) да спре сърцебиенето и дишането си, след което нишата се затваря с каменна плоча. Ташидава с ужас избягал от манастира, възползвайки се от бурята и благодарение на това останал жив. Неотдавна, при реставрации на манастирско здание, под фундамента му били открити детски скелети. Твърди се, че човешките останки под крайъгълните камъни на манастирите служат като „предавател“ за осъществяване на телепатични контакти между разхвърляните из планините обитатели. А това, че такъв „безжичен предавател“ в Тибет съществува, няма никакви основания за съмнения.“
По темата за Джа-лама и неговите съратници говорих с мой познат (искрено вярващ православен човек). Той ми обясни, че от православна гледна точка, божествата на будизма, индуизма и др.езически религии всъщност са бесове (т.е. слуги на сатаната), а в Чеджин-лама по време на акта на канибализъм се е вселявал не някой друг, а именно бяс (демон). Тогава приех тази информация доста критично, но тя все пак ме провокира към размисъл.
Междувременно, в ръцете ми продължиха да попадат книги за историята на будизма. Разбрах, че е имало периоди на особено жестоки гонения на християни (съпроводени с многочислени човешки жертви) в Корея и Япония. Научих за войните между „червените шапки“ и „жълтите шапки“ в Тибет и за това, как те взаимно превземали манастирите си и насилствено обръщали монасите в своята вяра – съответния клон на будизма. Прочетох, че в Япония е имало своеобразна будистка инквизиция. А някога ме убеждаваха, че будизмът е най-хуманната религия, а инквизицията е съществувала само в „жестокото“ Християнство! Научих също и това, че когато един руски търговец попитал Джа-лама защо бидейки будистки лама носи оръжие, сражава се и убива, Джа-лама отговорил: „Истината да се щади всичко живо е за тези, които се стремят към съвършенство, не за съвършените. Както човекът, който се е качил на планината може да слезе долу, така и съвършените трябва да се стремят да слязат надолу, към света за да служат за благото на другите и да приемат върху себе си техните грехове. Ако съвършения знае, че даден човек може да погуби хиляди от себеподобните си и да причини бедствие на народа, такъв човек той може да убие, за да спаси хиляди и да избави народа от беда. С убийството, той ще очисти душата на грешника, приемайки греховете му върху себе си“.
Сега, в тази връзка си спомням думите на дякон А.Кураев: „Будизмът е в състояние да предложи оправдание за престъпленията, извършвани от неговите адепти.“
В същия период от живота си с учудване разбрах, че японските ордени „нинджа“ (наемни убийци и шпиони) – Когарю и Игарю – всъщност са били дзен-будистки военно-духовни ордени, а нинджите са имали духовни будистки наставници – ямабуси (аналог на тибетските лами). И тези духовни наставници не виждали нищо лошо в това, че техните подопечни печелят пари за своите духовно-военни ордени чрез убийства и шпионаж.
В същото време попаднах на някои книги на дякон Кураев. От тях разбрах, че моралното оправдание за християнските гонения в Япония са дадени от будисткия монах Суден в неговия трактат „За вредата от християнството“. С тази книга (на Суден) също се запознах (беше издадена в Киев от украински будисти).
Всичко научено усили критичността ми към будизма. Тя беше още по-силно подхранена, когато разбрах историята за Шугден. Шугден е един от духовете на будизма. Тибетските будисти в продължение на столетия са му се кланяли като на добър и светъл дух („защитник“ на будизма), а после изведнъж Далай-лама взел, че обявил, че това повече не бива да се прави, защото Шугден е дух на тъмните сили. Далай-лама получил информация за това по време на поредната медитация. В резултат, самият Далай-лама е признал, че Шугден е демон („тъмен“ дух). Излиза, че няколко столетия будистите се кланяли на демон (в частност са медитирали на неговия образ, визуализирайки Шугден в съзнанието си!). През цялото това време будистките лами са правели тантрични посвещения на Шугден.
Според будистите, Шугден е духът на реален човек, един от средновековните идеолози на тибетската школа Геругпа (школа на манастира „Ге“). Според легендата, този човек нарочно завършил живота си със самоубийство, за да може след смъртта си да стане дух – „защитник“ на будизма. Междувременно с учудване разбрах, че от гледна точка на Православието, човешката душа след смъртта може да бъде или в ада, или в рая – т.е. не може свободно да се мести „по астрала“. Затова от Православна гледна точка, Шугден е най-обикновен бес.
Въобще, според Далай-лама, Шугден е виновник за китайската окупация на Тибет и други бедствия на тибетския народ. Независимо от това, много будисти (например от школата „Новата традиция на Кадампа“ и не само от нея) продължават да почитат Шугден и искрено считат този бес за „защитник“ на будизма.
По същото време, изучавайки историята и културата на Япония, разбрах, че в рамките на японския будизъм съществува школата „Сюгендо“. Последователите на тази школа се делят на две групи – сюгендзя – буквално значи „привърженик на школата Сюгендо“ и ямабуси, което значи „аскет-отшелник“. Някои свръхестествени същества от японската митология се представят за ямабуси, като например демонът Сайто Мусасибо Бенкей (японски воин-монах, бел.прев.) и божеството Соджобо (повелител на дългоносите дяволи тенгу, обитаващи планините).
Ето как в съзнанието ми бавно, но убедително се оформи мисълта за това, че понятието „будизъм“ и „бесовщина“ са равнозначни.
Знаех и преди това, че в будизма съществува ритуала „чод“ (бързам да отбележа, че самият аз, Слава Богу, никога не съм го практикувал). Този ритуал се състои в това, че практикуващият го адепт отива нощем на гробищата и мислено принася тялото си в жертва на демоните, предлагайки им да разкъсат тялото му. Възможни са различни варианти на този ритуал. Например, някои тибетски будисти го провеждат нощем в планината, а някои японски будисти – на покрива на някой небостъргач (не е ли това причината, поради която в Япония има толкова много случаи, при които успешен човек бива намиран сутринта размазан на тротоара, пред някой небостъргач?!?). Все пак, трябва да поясня, че много тибетски будисти се отнасят към този ритуал отрицателно и не го практикуват.
Скоро след като разбрах историята за Шугден, един познат на мои приятели прие тантрично посвещение. (Тантричното посвещение в будизма е даване на обет, свързан с гневни божества и духове, „защитници“ на будизма и представлява съзнателна визуализация в съзнанието на посветения будист на тези божества и духове. Будистите смятат, че веднъж даден тантричен обет към което и да е божество или дух, не може да се отмени по никакъв начин.) Посвещението стана във връзка с пристигането в нашия град на един лама (който провеждаше лекциите си за будизъм в един от градските Дворци на културата), който каза, че за успешното извършване на ритуала „чод“, трябва да се приеме тантрично посвещение. И познатият на моите приятели прие това посвещение. След няколко месеца, той постепенно започна да полудява. Загуби работата си, жена му го напусна, влезе в психиатрия и там се опита да се обеси (добре, че санитарят навреме го е свалил от въжето). За да го освободят от това тантрично посвещение, роднините му го завели в Лаврата (бел.превод: не се знае коя е Лаврата, авторът е анонимен и не е пояснено за кой град и коя Лавра става дума). И само там, в Лаврата, след чинопоследование за прогонване на нечисти сили, това тантрично посвещение било преодоляно. За мен вече не е учудващо това, което свещениците от Лаврата са казали на нещастния човек и неговите роднини, а именно, че в резултат на това тантрично посвещение в него са се вселили демони. Съгласявайки се на тантричен обет, свързан с поклонение пред демони, този младеж сам е пуснал демоните в душата си. След като известно време останал в манастира, този младеж се прибрал у дома и като че ли всичко в живота му се нормализирало. Тази история отново ме накара да се замисля.
Така разбрах, че според Православието, практикуваните от будистите (и не само от тях) визуализации по време на медитация, всъщност са директен път към бесовско прелъстяване и обсебване.
Всички тези размисли за бесовщината и будизма съвпаднаха с това, че аз упорито не успявах да открия истината в будизма. Четях будистка литература, четях светски книги за будизма, общувах с други будисти, но така и не успявах да намеря истината в будизма. Въобще, изучавайки будизма, може да се стигне до извода, че нито една будистка школа не е възприемана от нейните идеолози като учение за истината от последна инстанция. Будисткото разбиране се изчерпва с това, че истината нито може да бъде постигната с обикновените познавателни (гносеологични) методи, нито пък може да бъде описана с обичайните описателни методи (както, например е описан Символа на вярата). С една дума – според ученията на будистките идеолози, нито истината в рамките на будизма, нито пък самия будизъм в целокупния човешки разум някога могат да бъдат разбрани.
За сравнение – в християнското богословие има раздел, наречен „апологетика“, чиято цел е защита и оправдаване на християнското вероучение с използване на разумни, логически доводи.
Докато будистките школи дори и понятието „нирвана“ формулират по различен начин, като нито една от тези формулировки не се счита за истина от последна инстанция.
Някой може да възрази, че критерият за истинност в будизма е личният духовен опит на човека. Само че, на свой ред, съгласно учението на различните будистки школи, личният духовен опит на човека, не може да бъде абсолютен критерий за истинност.
Моите разсъждения за будизма провокираха в мен усещането, че живея някак неправилно. В будизма не намерих истината. Периодично в мен се пораждаха безпричинни депресии. Харесвах работата си, но по някаква причина, загубих смисъла на живота. А животът ми беше доста интересен – изучавах НЛП (нервно-лингвистично програмиране) и се занимавах с т.нар. „pickup“ (методика за лесно съблазняване на красиви жени, с цел приятно прекарване на времето).
Освен това, след като анализирах историите за Шугден и други будистки бесовски истории, аз стигнах до извода, че бесовете (демоните) съществуват не само в съзнанието ни (както смятат някои будисти), но и в реалността. Дори и Далай-лама е признал, че бесът Шугден е бил виновник за китайската окупация на Тибет и др. бедствия на тибетския народ. Ако приемем, че Шугден съществува само в съзнанието на будистите, то как тогава той би могъл да стане причина за нещастието на цял народ? Тогава си спомних, че според християнското вероучение, демоните са слуги на сатаната. А щом съществуват сатана и неговите демони, то вероятно, съществува и техен антагонист – Бог-Създател (Творец). В случай, че някой не знае – будистите не признават съществуването на Бог-Творец. Според тях вселената ни съществува вечно. Ето защо нерядко будизмът се нарича „атеистична религия“.
В този период от живота си имах доста продължителни беседи с мой добър познат. Този чудесен мъж - офицер от руската армия е искрено вярващ православен човек. Той ми разкри какво е православното разбиране за медитацията, за нирвана. Обясни ми защо от православна гледна точка духовните практики, свързани с визуализация на каквото и да е, са много опасни. Разказа ми също така защо православните йереи имат отрицателно отношение към методиката НЛП и „pickup“. Той ми даде книги на Николай Лоски, Андрей Кураев, о.Серафим Роуз за будизма и различните „източни“ практики. Прочетох отново Свещеното Писание (чел съм го като ученик).
Скоро в живота ми се случи събитие, което затвърди извода ми, че Бог съществува (историята е много лична и няма да я разказвам).
В крайна сметка, стигнах до следните изводи:
1. Човек, който не е загубил способността си за логично разсъждение е просто нереално да намери истината в будизма;
2. Понятията „будизъм“ и „бесовщина“ са равнозначни.
3. Третият ми извод съвпада и е чудесно формулиран от И.М.Концевич и В.А.Кожевников: „Мрачно и зловещо ти става от съприкосновението с будизма, макар и последния да се кипри с тогата на величие. Той провокира човека към голям грях – греха на духовното самоубийство, вечното отлъчване на безсмъртната душа от Източника на живота – Бога. Будизмът носи печата на гордото отхвърляне духа на отрицанието, на смъртта.“
Ще цитирам и думите, написани от един умен човек: „В лицето на будизма творението е забравило и отхвърлило своя Творец и Промислител, поставяйки на негово място фатален, безсмислен кръговрат на безначални, слепи, космически сили. От тук – безутешната, нелечима скръб на будисткия песимизъм, това завършено въплъщение на душата, която няма упование“.
Започнах да изучавам християнска духовна литература – и православна, и католическа, и протестантска. В резултат, стигнах до извода: истинното християнство е само в Православието. В Православието открих Истината и приех кръщение.
Превод със съкращения: Десислава ШАРКОВА
Източник: http://pravoslavie.fm/articles/97/