Почти седмица мина откакто приключи пет-дневният Православен младежки лагер в Троянскя манастир. Душата ми се стопля и леко се усмихвам щом се сетя за това преживяване. Иска ми се отново да се случи, пак да бъда там.
Решението да отида бе лесно за вземане - знаех, че ме очаква нещо хубаво. С другите участници от Православна младеж пристигнахме точно за обяд. Трапезата беше сложена на чердака, точно срещу храма, с красив изглед към двора на манастира. Нагостиха ни добре, приятно беше да можем спокойно да си казваме молитвата преди ядене. Фактът, че ще прекараме толкова време сред светините и, че сме добре посрещнати, ме радваше. Последва един притихнал момент на поклонение в църквата, след което знаех, че останалото време ще се изниже неусетно.
Организатор беше Православният център „Проф. Тотю Коев” към Богословския факултет на ВТУ. Освен студентите по богословие от ВТУ и СУ, ние (Православните младежи), имаше и няколко участници от гр. Русе. Много ми хареса изказването на о. Зоран, че в православието възрастта се измерва според вярата, а не с изминаването на годините.
Запознаване, вечерня, вечеря. Утреня, св. Литургия, кафе и беседа – така се задвижи колелото на нашите занимания. Темата беше „Молитвата – живо общение с Бога”. Участвахме в службите, получихме ценни наставления в молитвата, научихме се да плетем броеници и месим просфори. Разгледахме изложба на икони в музея в с. Орешак. Всичко се случваше плавно и спокойно. Бяхме откъснати от шума на света, заедно...
Прекрасна беше възможността да ни гостуват няколко владици и деканът на Богословския факултет на ВТУ. Няколко свещеници бяха постоянно с нас. Оказа се, че настаняването ни е поето от манастира – жест на подкрепа на младежките дейности от страна на игумена Негово Преосвещенство Г-н Сионий. Негово Високопреосвещенство Г-н Гавриил пък каза, че приема предложения за проекти към Културно-просветния отдел на Св. Синод.
Всичко, което се случи беше значимо. Няколко човека взеха св. Причастие, няколко от момчетата за първи път служиха като иподякони на св. Литургия. Бидейки част от една общност, която дори и за малко време прекарва по цял ден заедно, успях да се почувствам и истински участник в службите. Ритъмът на живот, мястото и заниманията имаха благотворен ефект за нашия духовен живот. С другите се надяваме да се видим отново и да можем да повторим формáта.
Благодарим на организаторите о. Зоран Мамучевски (директор на центъра) и Анита Димитрова– координатор на проекта за поканата и хубавата организация! Следим и подкрепяме тяхните дейности.
Благодрим на Троянския манастир в лицето на игумена Негово Преосвещенство Г-н Сионий и неговите помощници за гостоприемството! Пожелавам на всеки да посети светата обител и сам да усети това спокойствие и благодат!