В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно поздравявам всички с големия празник - Велики четвъртък, деня на учредяването на най-светлото тайнство Евхаристия, когато Господ на пасхалната вечеря, благословяйки хляба и виното, установил това Тайнство, чрез което, със силата на Светия Дух, ние ставаме съучастници не само на самата Тайна вечеря, но и на всичко това, което извършил Господ заради нашето спасение. В Светата Евхаристия ние, със силата на Светия Дух, възпоменаваме „Кръста, Гроба, тридневното Възкресение, възлизането на Небесата, седенето отдясно, Второто и Славно Пришествие”.
Възпоменанието в Тайнството - това не е обикновено действие на ума, обусловено от човешката памет, но това е такова възпоменание, което се осъществява със силата на Светия Дух: иначе е невъзможно да си представиш и да си спомниш това, което още не е било - Второто и Страшно Пришествие на Спасителя. Но у Бога няма време и няма пространство, със силата на Светия Дух чрез най-светлото тайнство Евхаристия, чрез другите Тайнства на Светата Църква ние ставаме не само очевидци, но и съучастници на всичко това, което Бог в Христа е извършил заради нашето спасение. В Тайнствата със силата на Светия Дух се актуализира това, което веднъж е извършено от Христос. И чрез тях всички следващи поколения хора се приобщават към спасителните действия на Господа нашего Иисуса Христа. А вкусвайки Тялото и Кръвта на Спасителя, ние се приобщаваме към Неговия Божествен живот, ставаме наследници и участници в Неговото Царство, и не само след гроба, но още тук, на земята. Ето защо Божествената литургия започва с възгласа: „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух!”. Със силата на Божията благодат чрез Тайнствата на Църквата ние влизаме в това Царство, докосваме се до него, получаваме Божествена сила от Бога Всевишни.
Именно причастието със Светите Христови Тайни на помага да преодоляваме греха, защото с никакво напрежение на волята и ума, с никаква концентрация на чувствата не можем да победим греховното влечение: дяволът е по-силен от човека. Но, приобщавайки се с Тялото и Кръвта на Спасителя, приемайки в себе си Неговата благодат, Неговата сила, Неговата енергия, ние ставаме по-силни от тъмните сили. Въпреки нашата човешка слабост и греховност, ние сме способни чрез най-светлото тайнство Евхаристия да спасяваме своите души, защото не със свои усилия придобиваме ние спасение, но с благодатта Божия, по думите на апостола (Еф. 2:5-9).
В нашето тревожно, неспокойно време, когато човек е подложен на много съблазни и изкушения, когато не достигат никакви сили, за да отместят тези изкушения и съблазни, ние трябва особено често да прибягваме към Чашата Христова и благоговейно, „не за съд или за осъждане”, но за спасение на душата си да вкусваме Тялото и Кръвта на Спасителя, укрепявайки се с Неговата благодат и сила.
Днешният ден – деня на учредяването на най-светлото тайнство Евхаристия – ни призовава да живеем активен литургически живот, та, идвайки в храма, да бъдем не зрители, а съучастници на Тайнството, както това било в древната Църква. Днес ние не по-малко от древните християни се нуждаем от това, за да укрепваме себе си с Божията благодат, защото без нея ние сме слаби и немощни.
На Божествената литургия ние извършихме древно действие, предписано от светите отци: по примера на Спасителя (Ин. 13:4-15) Патриархът омивал нозете на свещенослужители, които символизирали дванадесестте апостоли. Това символично действие ни помага да разберем цялата дълбочина на Божественото смирение. За да ни дарува спасение, Господ станал човек, но не могъщ, не цар, не владика, не богат или военачалник, Той, бидейки Всемогъщ, станал беден, прост човек. На Тайната вечеря, прекланяйки колена, Той умивал нозете на учениците, както това обикновено правели робите или слугите, показвайки с това, че всяка човешка личност има особена ценност пред лицето Божие.
Всички човешки различия – това са наши различия, наши условности. Но когато ние отидем при Господа, тогава ще застанем в една редица, независимо от звания и положения, духовни или светски, и смирено ще чакаме в тази обща редица своя съд, защото пред Бога не съществуват човешки различия. Разбирането за това помага на християнина винаги да бъде смирен, честно изпълнявайки своя дълг, какъвто и да е бил той: дълг на управник, военачалник, йерарх или дълг на прост човек. Трябва постоянно помним, че никакви почести, свързани с високо положение, по никакъв начин не засланят тази велика истина, че всички ние сме равни пред Бога. И това съзнание трябва да ни изпълва с чувство на истинско смирение: никакво превъзнасяне над другите, но смиреното и дръзновено към Бога изпълнение на нашия дълг – ето какво ще ни спаси, гордостта пък се надува и разрушава тази връзка, която Господ е установил с нас чрез изкуплението на Кръста и Възкресението от мъртвите.
Нека помним това, да се укрепваме духом, да се вразумяваме, да възрастваме „от сила в сила” (Пс. 83:8), с надежда за възкресение и вечен живот. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев