Никой не се съмнява, че най-важният ден в живота на човека, след раждането и кръщението, е този на брака. Разбира се, една от институциите, които светският ураган на нашето време се опита да разруши, беше и всечестното и свещено тайнство на брака.
За мнозина бракът е средство за развлечения и удоволствия. Обаче, животът е нещо сериозно. Той е една духовна борба, път към една цел, небето. А бракът е критична точка и изключително важно средство по този път. Никому не се позволява да избяга от връзките на брака. Човек или трябва да извърши един духовен брак, посвещавайки себе си на Бог, т.е. да стане монах, или да се съчетае със съпруг/а в брачното тайнство.
Teмaта, която ще ни занимае днес, е бракът като тайнство. Ще видим как е възможно бракът да спомогне в духовния ни живот, за да продължим темата, която започнахме в предишната си беседа. Знаем, че бракът е институция, установена от Бога. Той е честен (Евр. 13:14), той е "велико тайнство” (Евр. 5:32). Нежененият човек просто преминава през живота и си отива, докато жененият живее своя живот.
Но как мислят съвременните хора за това свещено учреждение на брака, за това "велико тайнство", което благославя нашата Църква? Женят се и имаш чувството, че се събират две каси, два интереса, две тщеславия. Събират се двамa души без идеали, две нули, бихме казали. Защото хора без идеали, без духовни търсения не са нищо дpугo, освен нули.
Чуваш непрекъснато около себе си: ожених се, за да си живея живота, а не за да се затворя зад четири стени. Ожених се, за да разнообразя живота си, чуваш да казва друг, и дават децата си, ако имат деца, на някоя чужда жена, за да могат свободно да ходят по театри, кина и светски събирания. Така домът им става хотел, в който се завръщат вечерта или по-скоро след полунощ, след увеселението, за да се наспят. Хората вътре в себе си са празни, затова чувстват у дома си една действителна празнота. Никакво удовлетворение не намират там и тичат и се хлъзгат насам-натам, за да намерят щастието си.
Женят се без разбиране, без чувство за отговорност, защото желаят да се оженят или защото мислят, че е необходимо, за да бъдат социални хора. Обаче, какъв е резутатът? Виждаме го всеки ден. Брачните крушения са познати на всички нас. Един светски брак, според съвременните разбирания, може да има само една характеристика: че е убиец на духовния живот на човека. Затова трябва да почувстваме, че ако се провалим в брака си, почти сме се провалили и в духовния си живот. Ако успеем в брака си, успели cмe и в духовния си живот. Успехът или неуспехът ни, напредъкът или катастрофата в духовния ни живот започва от нашия брак.
И тъй, понеже това е една толкова сериозна тема, заслужава да видим кои са небходимите предпоставки и каква подготовка е нужна, за да бъде постигнат един успешен, един наистина християнски брак.
За да осъществи човек един сполучлив брак, ще трябва още от малко дете да получи подходящо възпитание. Както детето трябва да чете, както се учи да мисли и да се интересува за родителите си или за здравето си, така ще трябва да се подготви, за да може да осъществи един сполучлив брак.
Обаче, в наше време никой не се интересува да подготви децата за това велико тайнство, което ще играе първенствуваща роля в живота им. Нито родителите се интересуват, ако не броим въпроса за зестрата, от която действително се интересуват.
Детето от малко трябва да се научи да обича, да дава, да се лишава, да се подчинява. Да чувства, че чистотата на душата и тялото му е едно драгоценно съкровише, което трябва да пази като зеницата на очите си.
Характерът на детето трябва да бъде изграден нормално, за да стане един честен, доблестен, решителен, откровен, радостен човек, а не едно нещастно създание, което ще оплаква непрекъснато съдбата си, един безволев субект без никаква мисъл и сила.
Детето да се научи от малко да се интересува от някаква наука или някаква професия, така че утре да е в състояние да издържа семейството си или, ако е момиче, да помага, ако се наложи. Жената трябва да се научи да бъде домакиня, дори и когато е образована. Да се научи да готви, да шие, да бродира. Но, ще каже някой, отче, това, което говориш, е ясно от само себе си. Попитайте съпрузите и ще видите колко жени, когато се омъжват, не разбират нищо от домакинство.
Също изборът на другар в живота е един въпрос, който не бива да се отлага: когато дойдем до подходящата възраст. Във всички случаи човек не бива да бърза, понеже "бърз брак - бързо разочарование", но и да не отлага този свой жизненоважен въпрос. По правило нормалният ритъм на духовния живот на човека започва с брака. Нежененият човек все едно, че живее в коридора: не е влязъл още в стаите. Родителите нека се грижат детето да има социално поведение, но и да се моли този благословен час да дойде като дар, изпратен от Бога.
Естествено, когато стигне до избор на съпруг, ще вземе предвид и мнението на родителите си. Колко пъти вие, които сте родители, сте почувствали нож да пронизва сърцето ви, когато децата ви не са ви питали за онзи, който ще ги съпътства в живота им? Майчиното сърце е чувствително и не понася такова нараняване. Детето трябва да пита родителите си, защото те притежават една особена чувствителност да схващат нещата, които се отнасят до тях. Това, обаче не означава, че бащата или майката ще упражняват натиск върху детето си. Нека го оставят в крайна сметка свободно да направи избора си.
Ако насилиш детето си по въпроса за брака му, то ще смята тебе за отговорен, ако нещата не вървят добре. С натиск никога не излиза нищо добро. Ще му помогнеш, но ще го оставиш да избере онзи, когото ще предпочете или онзи, към когото ще изпита любов; любов, не съчувствие или съжаление. Ако детето ти след едно запознанство ти казва: "Жал ми е за нещастния човек, ще се оженя за него", тогава да знаете, че сте в преддверието на един несполучлив брак. Само човекът, когото ще предпочете или ще обикне, може да стои цял живот редом до детето ни. Ще трябва и двамата, мъжът и жената, да желаят брак, да бъдат привличани един от друт, да желаят да живеят заедно истински, вътрешно, спонтанно. По този въпрос не е възможно да насилваме децата си. По някой път, от любов, си мислим, че те са наше притежание, наша собственост и можем да правим с тях каквото пожелаем. Така детето ни става едно създание, негодно за живота, нито като семейно, нито като несемейно.
При всички случаи бракът ще бъде предшестван от запознанството, което е един толкова деликатен въпрос, обаче го забравяме. Никога не бива да разчитаме на запознанството, ако не сме сигурни, че то е обективно. Любовта не заслепява човека. Любовта му отваря очите, за да вижда другия какъвто е, с недостатъците му. „Обувка от дома ти, пък дори и закърпена", казва народът. Т. е. вземи човек, когото познаваш. И запознанството трябва винаги да е свързано с обручение, т. е. годеж, което е също един много труден въпрос.
Когато предложих на една девойка да си помисли сериозно дали трябва да продължи годежа си, тя ми отговори: "Ако скъсам, майка ми ще ме заколи". Но годежът не е действителен, ако не съществува възможността той да бъде развален. Сгодявам се, не означава, че на всяка цена ще се оженя. Означава, че пробвам дали трябва да се оженя за човека, за когото се сгодявам. Ако една девойка не е в състояние да разтрогне годежа си, не бива да се сгодява - или по-добре, нека не стига до брак. Във фазата на годежа трябва да сме много внимателни, защото така ще имаме много по-малко катастрофи и нещастия след брака. Също, по време на запознанството, както казва някой, дръж сърцето си и с двете си ръце все едно, че държиш мечка. Защото, знаете колко опасно е сърцето, което може вместо да те доведе до брак, да те доведе до грях. Съществува вероятност човекът, когото си избрал, да гледа на теб като на играчка или като на зъбна четка за проба. И после ще изпитваш скръб и плач. Но ще бъде вече много късно, защото този, когото си считал за ангел, ще се окаже направен от кал.
Не избирай човек, който пилее времето си по заведения, развлечения, пътувания и разкош. Нито такъв, за когото ше откриеш, че под думите на обич крие егоизъм. Не избирай за своя жена такава, която прилича на барут и, щом й кажеш нещо, избухва. Не става за твоя съпруга.
Също така, ако искаш да осъществиш един действително сполучлив брак, не доближавай онази девойка или младеж, който не може да остави родителите си. Заповедта на Христа е ясна: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си''(Вж. Марк 10:73). Когато виждаш, че другият е прилепен до майка си или до баща си, когато виждащ, че ги слуша с отворена уста и че е готов да направи каквото каже бащата или майката, бягай далече. Това е един емоционално болен, един духовно незрял човек и не ще можеш да направиш с него семейство. Този, когото ще направиш твой съпруг, ще трябва да има мъжество. Но как може да има мъжество, ако още не е научил, не е разбрал, не е асимилирал, че домът му е бил саксията, в която са го посадили, за да го извадят впоследствие и да го присадят някъде другаде?
Също, когато предстои да избереш човека на живота си, обърни внимание да не би да е затворен тип и да няма приятели. Ако днес няма приятели, утре ще му е много трудно да има теб за приятел и съпруга.
Внимавай с мърморковците, с тези, които постоянно се оплакват и с меланхолиците, които приличат на плачещи птици. Внимавай с онези, които непрекъснато се оплакват: "Не ме обичаш, не ме разбираш". Нещо с тези Божии създания не върви добре. Внимавай още и с фанатиците и с прекалено набожните. Не с вярващите, а с прекалено набожните, които се смущават от незначителни неща, всичко им е криво и са свръхчувствителни. Как ще можеш да живееш с един такъв човек? Ще е все едно да седиш върху тръни.
Също внимавай и с онези, които считат брака за нещо лошо, за затвор. Онези, които казват: Никога през живота си не съм мислил за брак.
Също внимавай и с онези псевдохристияни, които гледат на брака като нещо низко, като грях, които веднага навеждат поглед, щом чуят нещо, свързано с брака. Ако се ожениш за един такъв, ще бъде трън за тебе, или товар за манастира му, ако се замонаши.
Внимавай с онези, които мислят, че са съвършени и не намират в себе си никакъв недостатък, докато в другите намират непрекъснато недостатъци. Внимавай с онези, които мислят, че са "Божии избраници" и могат да променят целия свят.
Обърни внимание и на един сериозен въпрос - наследствения. Опознай добре бащата, майката, дядото, бабата, чичото. Също дали са налице елементарните материални предпоставки.
Преди всичко, обаче обърни внимание на вярата на човека? Има ли вяра? Има ли идеали човекът, когото мислиш да направиш другар в живота си? Ако Христос за него не значи нищо, как ще можеш ти да влезнеш в сърцето му? Ако не е могъл да оцени Христа, мислиш ли, че ще оцени теб? Свещ. Писание казва на мъжа: жена ти да бъде "жена на твоя завет" (Мал. 2:14) , т. е. на твоята вяра, на твоята религия, да бъде тази, която ще те свързва с Бога. Предварително поговори с духовника си. Проучи с него всяко нещо и той ще застане редом с теб като истински приятел и, когато стигнете до желания край, тогава вече бракът ще бъде за тебе дар от Бога. Ще бъде една дарба, понеже "всеки има своя дарба” (1Кор. 7:7). Изпраща единия в брака и другия - в девството. Не че Бог прави избора, казвайки: "Вие ще вървите насам, а вие – натам”, но онова, което избира сърцето ни, за него Бог ни дава смелостта, куража и силата да го доведем докрай.
Ако така сте избрали човека си, тогава сте зарадвали Бога. Cвържете го с вашия духовник. Ако нямате, изберете и двамата един духовник, който ще бъде вашият старец, вашият отец (баща) - онзи, който ше ви припомня и ще ви сочи Бога.
Превод Алексей Стамболов