- Наближава Архангелова задушница. Знаем ли какво точно да направим, за да почетем мъртъвците си?
- Църквата е отредила три пъти през годината, седмица преди началото на Великия, Петровия и Рождественския пост, в съботния ден, да се правят общи помени за всички починали с вяра в Бога православни християни – т. нар. Задушници т.е. за душите. Според християнското учение душата на човека е безсмъртна. Гениалният руски писател Достоевски казва, че без вяра в безсмъртието на душата „битието на човека е неестествено, немислимо и непоносимо”. В тези дни в градските храмове след заупокойната св. литургия се отслужва обща панихида, по време на които се споменават имената на починалите наши близки. В молитвите, отправени към Бога, ние изпросваме опрощение на тези грехове на покойниците, за които те не са успели приживе да се покаят.
- Вярно ли е, че не може да се опитва наречената храна за помен, докато не се остави на гроба?
- Не, това е суеверие. Смисълът на раздаването на храни за „Бог да прости” е да се направи милостиня в памет на покойниците. Така че, желателно е приготвената за помен храна да се раздаде на бедни и нуждаещи се хора, които да отправят молитва Бог да прости душата на починалия. Обичаят да се оставя храна на гробовете, макар че е твърде разпространен, не е установен от Църквата, по-скоро е остатък от езичеството.
- Ако човек не може да отиде на черква и на гробища на 8 ноември, може ли да направи някакъв ритуал вкъщи?
- Това, което може да направи е да отиде в храма и да запише предварително имената на своите близки покойници за споменаване по време на общата панихида. Записват се само имена на православни християни. Не може да се записват имена на некръстени и друговерци. В къщи може единствено да се помоли за душите на починалите свои близки и да подаде храна за „Бог да прости” на близки, съседи, бедни хора.
- 15 ноември започват Рождественските пости. В какво могат да сбъркат възрастните хора по време на постите?
- Постите не се състоят само във въздържание от определен род храна. Смисълът на постите е да се ограничим и въздържаме от греховни помисли, желания и действия. Няма полза от поста ни, ако не ядем това и това, а в същото време осъждаме, завиждаме, злословим против другите?
- Ако не спазват строги пости, какво трябва да ограничат?
- Преди началото на постите християните следват да се обърнат за съвет и благословение от духовник. Ако страдат от някакво заболяване, духовникът може да разреши и благослови да постят само първата или последната седмица на поста или три дни преди причастие или пък да проведат т. нар. млечен пост, т. е. да се въздържат само от консумация на местни продукти.
- 40 дни от смъртта на човек включват ли и деня на смъртта?
40-те дни включват и деня на смъртта. Според църковно предание до третия ден душата на покойника посещава местата на земята, с които е била свързана, от третия до деветия ден, придружена от своя ангел-пазител посещава райските селения, а от деветия до тридесет и деветия ден преминава през различни митарства, т. е. препятствия където безплътните сили – ангелите и демоните – изпитват душата за сторените от нея грехове, а на четиридесетия ден се преставя пред Бога, за да отреди Той вечната й участ до деня на Страшния съд.
- Слага ли се снимка на първия некролог на починалия? Защо?
- Може да се сложи, а може и да не се сложи снимка на първия некролог. Това няма отношение към въпроса за спасението на душата на покойника. Некрологът е просто кратко припомняне на житейския път на починалия и средство за известяване къде и кога ще бъде отслужено опелото или помена за него.
- На колко време се изнасят помени, на колко години (четни, нечетни) и колко дълго?
Прието е на деветия ден от смъртта да се прочете заупокойна молитва в храма. На 40- я ден, на три месеца, шест месеца, девет месеца и година се отслужва панихида в църква или на гробищата, а след това на всяка следваща година.
- Има свещи с различни размери и различни цени. Само финансово ли е обяснението или има и някакъв духовен смисъл?
- Свещта е своего рода жертва пред Бога, чрез която внасяме своята лепта за издръжката на Църквата и подпомагаме нейното служение. Свещите са с различни размери и цени, както е различно и благосъстоянието на хората – едни са по-заможни и могат да си позволяват да купят по-големи и повече свещи, други са по-бедни. Важно е с каква нагласа принасяме жертва, т. е. палим свещи в храма. Бог като Сърцеведец, знае помислите на сърцата ни.
- Преди месеци бяха заменени църковните свещи – от парафинови на восъчни. Има ли вече ефект върху църковните стенописи и научиха ли се хората да купуват свещи в храма?
- Производството и разпространението на досегашните парафинови свещи не е преустановено и те се продават в храмовете, както и восъчните.
Цените на восъчните свещи са по-високи, заради по-скъпите вложени материали, но предимствата им са че те са от екологично чист материал, който не нанася на здравето на хората влизащи в храмовете и на църковните стенописи вредите, които причиняват парафиновите свещи. Това прави восъчните свещи предпочитани в останалите поместни православни църкви от където са добре познати на българите, посещавали Светите Земи, Гърция, Русия, Румъния, Сърбия...
Хората следва да купуват свещи от храмовете, а не от улични търговци, защото както е отбелязано и на последната страница на църковното календарче свещ, която не е купена от Божия храм, „не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й.
Интервюто взе: Ема Иванова, в-к „Трета възраст”, бр. 44, 4-10.ХI.2015 г.