- Госпожо Карамихалева, изглежда, наближава денят дядото от Руската църква да бъде обявен за светец?
- На практика остана последният заключителен етап - това е Архиерейският събор на РПЦ, който се свиква днес и утре в Москва. Въпросът за канонизацията на Богучарски архиепископ Серафим Соболев вече мина през първото ниво, което е експертното. Специалистите от Комисията по канонизациите при Руската църква изследваха много подробно живота, служението, писанията на архиепископ Серафим, свидетелствата за чудеса. След това въпросът бе разгледан и от Светия синод на РПЦ. Това, което малко ни изненада в България, беше педантичността, с която от руска страна бе проучен всеки детайл от живота и учението му. Те държеха да изчистят и въпроса, дали владиката не е сътрудничил на службите - българските или съветските, тъй като периодът, в който е живял, е бил сложен. Вероятно се опасяваха да не би след канонизацията да изскочи някаква подобна информация, която да го компрометира. Това всъщност беше последният въпрос, който беше изчистен. Получихме уверения както от нашите служби, така и от руска страна, че няма никакви сведения за такова сътрудничество.
- Защото ви изненада този интерес от руска страна?
- За вярващите християни в България подобни въпроси нямат абсолютно никакво значение. Ние ходим в криптата на Руския храм, молим се при гроба му, търсим утеха и помощ от него и я получаваме. Пишем му бележки, случват се чудеса по неговото застъпничество пред Бога и никой не се съмнява, че владика Серафим е свят. Мисля, че 99 на сто от българите дори биха се изненадали, че официално все още не е провъзгласен за светец. За всички тези хора, които всекидневно прииждат в нескончаем поток при гроба му, актът на канонизацията няма особено значение. За нас, българите, той де факто е светец.
По принцип дадена личност не става светия към момента, когато Църквата го обяви за такъв. Той или е пострадал мъченически за вярата, или още приживе е живял свято и богоугодно, стремял се е към добро, придобивал е добродетели, устоявал е във вярата и след смъртта му Бог го е приел сред светците. Църквата само изследва живота му, как се подвизавал, как се е отнасял с хората и как е изповядвал вярата, имало ли е след смъртта му чудеса или още приживе и констатира, че този човек наистина е свят. Тогава се извършва официално прославление и така един вид се обявява пред вярващите, че този божи угодник може да служи за образец за подражание и към него могат да се отправят молитви. Често народното, спонтанното почитание към даден светия, предхожда църковната му канонизация - такъв е случаят и с владика Серафим Соболев.
- Какво следва след канонизацията на архиепископ Серафим от Руската православна църква?
- След като се вземе това решение от Архиерейския събор, то трябва да бъде потвърдено от българска страна - от архиереите на Светия синод. Тогава архиепископ Серафим ще бъде признат за светия и от Българската православна църква. След това ще стане факт и тържествената прослава - на една съборна тържествена литургия, каквито помним и при прославлението на Баташките и Новоселските мъченици - последните канонизации в БПЦ.
- Колко време може да отнеме това?
- Желанието на нашите синодални архиереи е прославлението да стане съвместно между Руската и Българската православна църква: да дойде патриарх Кирил в София с църковна делегация от РПЦ и заедно с патриарх Неофит да извършат това прославление. Вече е отправена официална покана от наша страна и очакваме патриарх Кирил да отговори на тази покана с конкретна дата.
- Може ли да се смята дядо Серафим като обединител на двете църкви?
- Безспорно. Това е един забележителен духовник на нашето време, роден и възпитан в Русия - носител на руското благочестие, чието архиерейско служение почти изцяло преминава в България. Сред неговите духовни чеда са били и български и руски духовници и редови християни. Така че той още приживе е бил много здраво свързващо звено между Русия и България. Но какво по-обединяващо от това: два православни народа да имат един общ небесен застъпник пред Божия престол! Каква по-силна връзка от тази? Свидетели сме на нещо безпрецедентно: двете поместни православни църкви обединяват усилията и волята си в този сакрален акт, в прославлението на общ светия. А това и занапред ще ни даде много поводи за обща молитва и съслужения.