ПРИСТИГАНЕ НА ВАЛААМСКИТЕ МОНАСИ В АМЕРИКА
ВАЛААМСКАТА МИСИЯ В АМЕРИКА
През 1794 г. десет монаха се отправят на най-далечната мисия в историята на Руската православна църква. Тези монаси били избрани предимно от древния манастир Валаам в северозападна Русия. Тяхна дестинация била руската колония в Америка, която по-късно става известна като Аляска. От групата само предводителят на мисията архимандрит Йоасаф е имал богословско образование. Останалите били обучени в традиционния монашески режим на Валаам: дълги църковни служби, усилена работа и продължително изучаване на словото Божие. Християнските добродетели – любов, дълготърпение и милосърдие, които били развили у себе си във Валаам, щели да се превърнат в тяхното най-голямо евангелско свидетелство в Новия свят.
По онова време Валаамският манастир се възраждал духовно и материално. Игуменът му св. Назарий ръководил възстановяването на много сгради, църкви и килии. В тази атмосфера на материално обновление той възпитавал своите монаси в сърдечна молитва и борба с греховните страсти. В този период не само Валаам, но и цялото руско монашество, било в подем. Важно събитие в онзи период е публикуването на “Добротолюбието” на църковнославянски през 1794 г. – сборник с текстове от светите отци относно сърдечната молитва и духовния живот. Заедно с Евангелието и богослужебните книги монасите занасят в Америка и тази безценна духовна книга.
През януари 1794 г. валаамската мисия пристига в Санкт Петербург и се готви да започне своето транссибирско пътуване. Когато Императрица Екатерина Втора видяла с какви износени дрехи са облечени монасите, тя издала заповед да им бъдат дадени нови монашески раса. На 22 януари монасите започнали своето апостолско пътуване от Санкт Петербург. Пътувайки през източните провинции на кучешки шейни, те стигнали през пролетта до столицата на Сибир – Иркутск. От Иркутск те поели към пристанищния град Охотск, откъдето щели да отплуват през Тихия океан за далечните брегове на Аляска. Въпреки че пътуването по суша било неимоверно трудно, то се оказало относително лесно в сравнение с прекосяването на Тихия океан. По онова време навигационните карти постоянно се преработвали. Почти една трета от корабите, които тръгвали от Русия към Аляска, никога не стигали до своята дестинация.
Безстрашните монаси се качили на кораба “Св. Три Светители”. Отец Йоасаф е описал пътуването ето така:
“Малцина са виждали това, което Господ ни удостои да видим: китове, орки и видри. Китовете идваха близо до кораба ни, плуваха и си играеха на водната повърхност. Когато стигнахме до остров Уналяска, кръстихме 100 души: те бяха готови да приемат свето кръщение, защото бяха живели продължително сред руските търговци.”
ПРИСТИГАНЕ В КОДИАК: 24 СЕПТЕМВРИ 1794
Малкият кораб “Св. Три светители” продължил към о. Кодиак, който бил столица на колонията по онова време. В Кодиак било седалището на компанията за износ на кожи на търговците Шелихов и Голиков. Навлизането им в залива Три светители в югоизточния край на о. Кодиак било един исторически момент . След това се отправили към пристанището Свети Павел. От самото начало мисионерите се оказали в една сложна ситуация. Те били изпратени с императорски декрет по молба на предприемача Григорий Шелихов. Шелихов бил установил контрол върху острова след една битка с жителите на Кодиак, която днес се нарича “Клането при Рефюдж Рок”. След това той започнал да принуждава островитяните да ловят тюлени и морски видри за компанията му срещу мизерно заплащане. Всеки ловен сезон 500 местни мъже били изпращани чак до Ситка (а по-късно до Форт Рос, Калифорния) да ловуват морски видри и тюлени. Току-що пристигналите мисионери се оказали по средата между алчните си сънародници и местното население, пред което трябвало да свидетелстват за Христовата вяра.
Преди да пристигнат, Шелихов бил казал на мисионерите, че близо до пристанището Свети Павел вече ги очаквала църква, жилищни помещения и склад с хранителни провизии за три години напред. Когато пристигнали, те не намерили нито една от тези сгради и понеже вече било ноември, нямало време да се строи. Мисионерите преживели изключителни изпитания по време на първата си зима. Храната им се състояла предимно от миди, които събирали при отлив, и от сушена риба.
Шелихов се завърнал временно в Русия и поставил начело на компанията Александър Баранов, който всъщност се превърнал в най-влиятелният човек в Аляска. Баранов не гледал добронамерено на никой, който би поставил под въпрос неговото управление. Въпреки това монасите-мисионери са посрещнати учудващо топло от местните хора. Последвало покръстването на цялото племе сугпяг по начин, който напомня за апостолските времена. В писмо до игумена на Валаамския манастир Назарий с дата 22 май 1795 г. о. Йоасаф пише:
“Живея на остров Кодиак от 24 септември 1794 г. Слава на Бога, покръстих повече от 7000 американци и извърших над 2000 венчавки. Построихме църква и ако ни позволи времето, ще построим още една. После искаме да построим още два параклиса, които ще използваме, когато пътуваме, а после още една църква. Живеем щастливо: те ни обичат и ние ги обичаме. Хората са мили, но бедни.”
За жалост взаимната любов между монасите и местните жители се превърнала в причина за завист и се възприемала като заплаха за интересите на търговците Шелихов и Голиков. Както пише о. Йоасаф: “Те възприемат проповедническата ни дейност като средство, което ще направи местните жители безполезни.” Баранов открито ненавиждал нравствените учения на Църквата. Сред търговците на кожи имало нещо като поговорка: “Бог е на Небето, Царят е в Русия, Баранов е в Америка, затова нека се кланяме на Баранов.”
Евангелизаторската дейност продължавала въпреки нарастващото напрежение между компанията и мисионерите. С идването на пролетта двама от йеромонасите били изпратени в различни посоки. Йеромонах Макарий заминал за Алеутските острови, където покръстил повечето от жителите, които наброявали 2500 души. Отец Макарий се върнал в Русия с един местен жител на Аляска, който завел в столицата. Там той разказал сърцераздирателно за неправдите, извършвани от сънародните му над местните жители в Аляска пред император Павел, който поел властта след смъртта на Екатерина. За жалост не било предприето разследване почти 10 години, когато за тази цел с императорски указ бил изпратен йеромонах Гидион.
В същото време йеромонах Ювеналий напуснал Кодиак и отишъл на полуостров Кенай.
СВЕТИ ЮВЕНАЛИЙ АЛЯСКИНСКИ (1761-1795/6)
Свети Ювеналий е роден през 1761 г. в Екатерининбург и се казвал в света Якоб Говучкин. В монашество приел името Ювеналий в памет на Св. Ювенал, патриарх на Йерусалим от 5 век. След като приел монашество, бил ръкоположен за дякон, а по-късно за свещеник. През първите години на монашеския си живот живял около езерото Ладога в Северна Русия близо до Финландия в Конявския и Валаамския манастири. През 1793 г. той се присъединява към монасите, готвещи се да заминат за Аляска. Йеромонах Ювеналий започнал самостоятелна мисионерска дейност в континентална Аляска през 1796 г. Той успешно покръстил много индианци от племената чугач сугпяг и атабаскан. Но когато продължил дейността си на северозапад към Берингово море, той изчезнал безследно. Не са намерени материални доказателства за изчезването му, но сред местните жители на Аляска се носи устно предание за неговата мъченическа смърт. Според преданието той навлязал в земите на ескимосите, които не разбирали какво прави, когато се прекръства. Един разстроен шаман наредил да нападнат йеромонаха и той бил убит с копия и стрели. Така Ювеналий станал първият православен мъченик в Америка.
Има няколко различни версии за смъртта на мъченика. Отец Дмитри Григориев в статията си “Православната църква в Америка – исторически преглед” пише: “Отец Ювеналий е убит от местните жители на Аляска през 1795 година. Той насърчавал хората от едно село да пращат децата си да се учат в мисионерското училище на о. Кодиак. Те се съгласили и отец Ювеналий повел децата към брега. Докато вървели, той бил застигнат и убит от селяните, които си били променили мнението.”
Съществува и друго предание, което наподобява предишното. Според него той бил убит от местните, защото след като ги покръстил, им заповядал да се откажат от полигамията. Той убедил вождовете и други влиятелни мъже от племената да му дадат децата си, за да бъдат обучавани в Кодиак. Когато тръгнал с децата, мъжете съжалили за взетото решение, догонили го и го убили.
Ето какво пише в друго житие на светеца: “Когато о. Ювеналий бил нападнат от диваците, той не се опитал да избяга или да се защити, въпреки че можел да го направи, защото носел със себе си пушка. Позволил им да го убият, без да се съпротивлява. Единственото, което поискал, било да бъдат пощадени съпровождащите го. Много по-късно тези, които били пощадени, разказали, че след като о. Ювеналий бил убит, той възкръснал и тръгнал след убийците си и започнал да им говори нещо. Диваците го взели за жив, нападнали го и го пребили до смърт. Но веднага след като го оставили, той отново възкръснал от мъртвите и тръгнал след тях. Това се повторило няколко пъти. Накрая, за да се отърват от него, диваците нарязали тялото му на части. Едва тогава този ревностен проповедник на вярата починал, ставайки мъченик за Божието слово. На мястото, където лежало тялото на светеца, се появил огнен стълб, издигащ се към небесата.”
След смъртта си св. Ювеналий се явявал на няколко пъти пред местни хора и ги призовавал да станат християни. След тези явявания племето юпик започнало да се обръща към Православната вяра. И до наши дни хората от това племе са едни от най-ревностните православни християни в Аляска.
- - -
Новините за успеха на мисията скоро достигнали до ушите на руския синод и Императора. Малко повече от година след пристигането на монасите в Кодиак Аляска била обявена с указ за епархия. Отец Йоасаф бил избран за първи епископ на Кодиак. Заради бавната презокеанска комуникация той се върнал в Иркутск чак през ноември 1798 г. През април 1799 г. той бил ръкоположен за епископ и започнал да се готви за завърщането си в Аляска.
Той тръгнал за Аляска с двамата монаси, о. Макарий и о. Стефан, няколко певци и помощници. Качили се на борда на кораба “Феникс”, който никога не стигнал до бреговете на Аляска. Баранов съобщава, че “Феникс” е бил забелязан за последно покрай Уналяска, а после е попаднал на смъртоносни ветрове. Той също така съобщил, че сред пасажерите е имало епидемия и намекнал, че шкиперът, капитан Шийлдс, бил починал от някакво заболяване. Части от кораба и неговият товар били намерени по бреговете на Кодиак на следващата пролет.
С трагичната загуба на първия епископ на Аляска и неговите сподвижници и с нарастващото преследване на останалите монасите, бъдещето на мисията и на новопокръстените американци изглеждало доста мрачно. Но евангелското зърно било посадено и въпреки всички препятствия то щяло да порасне и разцъфти. Мисионерите били изпълнили своята цел – да положат основите на местна християнска църква в Америка.
След време жителите на Аляска щели да имат Евангелието, светата Литургия и катехизиращи книги, преведени на собствените им езици. Това щяло да се случи 25 години по-късно, когато о. Йоан Вениаминов завършва монументалния си труд по създаването на азбука за езика на алеутите и превежда много свещени книги от църковнославянски. Но през 1800 г. нищо от това още не било осъществено. Начело на монасите застава един прост монах, който не бил ръкоположен в свещенство – отец Герман, бъдещият свети Герман. Образцовият християнски живот на о. Герман щял да утвърди местните жители във вярата им. Той се превръща в най-почитаният светец в Аляска. За него ще можете да научите във втора част на поредицата, посветена на американските православни светци.
Използвана литература:
1.“Spruce Island, Alaska – A Pilgrim’s Guide”, pp. 5-12, St. Herman of Alaska Brotherhood
2.http://www.orthodoxwiki.org/Jevenaly_of_Alaska