По правило всички църкви в Албания, с изключение на новоизградените през последните години, са със зейнали дупки по иконостаса като избодени очи, а липсващите икони, както и тези от централната част на храма са събрани в няколко музейни сбирки, като националния исторически музей в Тирана и музея на иконата в Корча, където се съхраняват десетки хиляди икони от цяла Албания. Точно тук, в Берат, е мястото, където успяваме да видим някои от тях в Музея на Онуфрий, разположен в странични помещения на недействащата църква “Св. Успение Богородично”. Открит е през 1986 г. и е посветен на най-големия албански зограф от ХVI в.
Иконостасът в този храм-музей прави изключение иконите са по местата си, а върху царския ред откриваме три великолепни творби на Онуфрий от Неокастро в характерните за него стил и багри. Негови икони и стенописи са открити както в района на Берат, така и в цяла Албания, Южна Италия, Северна Гърция, днешна Македония.
Иконостасът е великолепен образец на фигуралната, дълбока триизмерна дърворезба, характерна за Дебърската школа, с цели сцени от сложни композиции с флорални елементи, птици, бозайници, хора. Работен е 13 години от майсторите Мартин и Наум през ХVIII в. За жалост фреските в самия храм са варосани във времето на комунизма и варта доста ги е повредила.
Една от царските икони на иконостаса в храма, дело на зографа Онуфрий, е уникално изображение на светите Седмочисленици. На нея петимата светите Кирил, Методий, Сава, Климент и Наум, са на небесата, а под тях в укрепения Белоград, днешен Берат, лежат св. Горазд и св. Ангеларий с църквата “Св. Успение Богородично”, в която са погребани двамата светители или тук лежат мощите им. Впрочем още през 1868 г. Антим Алексуди, гръцки митрополит в Белоград, дава сведение, че в църквата “Успение Богородично” се съхраняват мощите на двама от светите Седмочисленици: св. Горазд и св. Ангеларий (“Περιγραφοή τής ίερας μητροπόλεως Βελεγράδων έν Κερκύρα”, с. 112, с. 112; Вж. също: П. Асенова. Гръцки източник за “Български старини из Албания”. В: Studia protobulgarica etmediaevalia europensia, С., 2003, с. 379).
С благословението на архиепископ Анастасий достъпът на жени в олтара на този храм е позволен и аз имам възможността да видя мястото зад св. престол, където са били скрити двете прочути Бератски пурпурни евангелия. Ръкописите от Албания са писани със злато и сребро върху пурпурен пергамент, откъдето идва и тяхното название. По-старият е от VI век, съдържа четирите Евангелия и е един от четирите оцелели архетипа, по които учените правят своите палеографски изследвания. Второто евангелие е от IХ век. По време на Втората световна война свещеник увива ръкописа в плат и го поставя в кофа, която скрива в апсидата на храма.
През 1968 г. този изключително ценен паметник е намерен в доста увредено състояние и е прецизно реставриран в Китай. Освен текстове, ръкописът съдържа впечатляващи миниатюри на евангелистите Йоан, Марк и Лука. В света са известни общо седем оцелели до наши дни “пурпурни евангелия” с новозаветни текстове. Интересен факт е, че две от тях са открити в днешен Берат.
Кой знае защо си мислех, че в олтара са и мощите на двамата светители, но едва на излизане от там местната екскурзоводка ни посочва специален аналой с мощехранителницата. Доста скромното на вид сандъче е затворено, но от това нашето благоговение и вълнение не отслабва ни най-малко.
След няколко часа разходка по улиците на укрепения град и назад във времето през многовековната история на града, преситена от всичко видяно и чуто, имам нужда да поседна и да се опитам просто да усетя духа му, да се потопя в него. Сядаме на изнесени на улицата масички и си поръчваме кафе и вода. Градът се движи в нормалния си ритъм. Обичайните младоженци, идващи в крепостта да си направят снимки в сватбения си ден, туристи на по-малки или по-големи групи със зареяни по сградите наоколо погледи и щракащи фотоапарати, продажби на сувенири и ръчни плетива...
Собственикът на малкото заведение ни разпитва какви сме, от къде сме, как се чувстваме в Албания, къде вече сме били и накъде сме се запътили и сякаш за да затвърди нашето впечатление за гостоприемството на Албания, ни носи “раки”. Опитваме питието предпазливо и се оказва ракия. Поспира се още при нас и иска да научи още няколко думи от езика ни, и съм уверена, че не след дълго ще посреща гостите си от България на своя оскъден, но сгряващ сърцето не по-зле от ракията български език.
Сбогуваме се с него - ние сме първите, които зарадва със своето “Довиждане!” - и се отправяме вън от крепостта, към другата част на града - долу, където къщите в типичния възрожденски стил са разположени амфитеатрално от двете страни на р. Осъм. От пръв поглед става ясно откъде идва прозвището му “Градът на стоте прозорци” - къщите са накацали една върху друга и видима остава само горната им част, с наистина необичайно много прозорци вероятно и повече от 100.
Тръгваме по една от централните улици и на площада пред очите ни се изправя огромен нов православен храм. Малко по-встрани откриваме по-скромната градска джамия. Влизаме да се поклоним в църквата, която се оказва посветена на св. Димитър. Тя е катедралният храм на митрополита на Берат.
Следва