Днешната неделя се нарича Неделя пред Въздвижение. Днес се чете неголям откъс от Евангелието (Ин. 3:13-17), където се говори за много важна за всички нас истина. Ние чухме удивителните думи: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”. И по-нататък е казано, че Господ изпрати Своя Син, не за да съди този свят, но за да го спаси.
Господ Иисус Христос ни открива великата истина за Бог-Отeц – за това, Че Той е любов. А какво представлява любовта? Това е преди всичко снизхождение към нашите немощи. Бог станал човек. Той слязъл на земята, за да ни спаси, за да ни дарува това щастие, това блаженство, към което всички ние сме предназначени. Бог в Христа ни се е открил не като страшен съдия за нарушение на заповедите, за греховете, които всички ние в своя живот извършваме, но като милостив Отец, който ни обича, който е готов да ни прости всички прегрешения, стига само сърцето ни да е разположено към Него.
След няколко дни ние ще празнуваме Въздвижение на Кръста Господен. За нас, православните християни, това е празник, макар и ние да възпоменаваме Кръста Господен, страданията и смъртта на Богочовека, това как Той се мъчил и страдал за нашите грехове. Но за нас това е празник – празник на Божията Любов, празник на снизхождението на Бога към човека. Бог всичко е направил за нашето спасение, за да дойдем при Него в Царството на щастието и славата. Сега само от нас с вас зависи, ще откликнем ли ние на този призив. Господ ни говори, че ние сме длъжни да Му подражаваме, защото сме създадени по образ и подобие Божии. И ние с вас не трябва да съдим другия човек, въпреки неговите постъпки. Трябва да се въздържаме от всякакъв род сплетни, осъждания, злоба, ненавист, коварство, завист, гледайки Кръста Господен. Кръстът – това е основата на нашата вяра. Ние, православните християни, почитаме Кръста Господен, защото на това дърво бил разпнат нашият Господ Иисус Христос. От раните Му по ръцете, нозете и по цялото тяло текла кръв, Той страдал, умирал с мъчителна смърт на кръста заради нас.
Бог от любов към нас направил всичко, достигнал до последната черта на този живот – до смъртта. Богочовекът Христос умрял заради всеки конкретен човек, заради всеки от нас. Какво да му принесем в отговор на Неговата Любов? Да се замислим за това. Господ очаква от нас вяра в Него. Вярата – това е пълно доверие Нему, на благия промисъл Божи, вяра в това, че само Бог ни води към щастие, към спасение - може би, понякога по неведоми за нас пътища, води ни при Себе Си. И ако има в нас злоба, която разваля, разяжда нашата душа и тяло, тогава да си припомним за любовта на Бога към над, за Неговата жертва на Кръста и да се обърнем към Него, да откликнем на Неговата любов, да принесем покаяние за своите грехове. Бог, Който вижда всеки от нас, вижда нашата душа и помисли, въздава тук съответно на нашето състояние и ще въздаде там, във Вечния Живот, в задгробния живот.
Да отговорим на на Любовта на Бога към всеки от нас! Да си припомним заповедта, която Господ отправил към всички нас: „Възлюби Бога своего от всичкото си сърце и ближния си като самия себе си”. Неслучайно в Свещеното Писание се говори, че ако някой казва, че обича Бога, а ближния си (т. е. заобикалящите ни хора) ненавижда, той лъже, че обича Бога. Понеже не може да обичаш Бога и да ненавиждаш човека. Ние трябва да помним тези думи.
И така, в отговор на Божията Любов, нека обичаме Бога, нека се отнасяме със снизхождение към нашите ближни, които може би понякога ни обиждат, отнасят се несправедливо от наша гледна точка. Нека ходим в Божиите храмове, да участваме в Тайнствата, които е установил Сам Господ чрез своите свети апостоли – чрез своите най-близки ученици – особено Тайнството покаяние, Тайнството Причастие, изпълнявайки Божиите заповеди Божии, като с това Му принасяме своята любов.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев