СВЕТИ ГЕРМАН АЛЯСКИНСКИ СВЕТИ ПЕТЪР АЛЕУТСКИ
“Нека дадем тържествено обещание пред самите себе си, че от този ден, от този час, от точно този момент ще се стараем преди всичко да обичаме Бога и да изпълняваме Неговата свята воля.”
Св. Герман Аляскински
Свети Герман идва в Америка като част от руската православна мисия в Аляска през 1794 г. Той живее там до кончината си и повече от четири десетилетия наставлява с думи и дела местните жители и живеещите в Аляска руснаци.
През 1793 г. се сформира група от десет монаси от Валаамския манастир, за да проповядва словото Божие на местните жители в северозападна Америка. Сред членовете на мисията е и отец Герман. Монахът Герман се родил в търговско семейство в гр. Серпуков, Московска епархия. Не е известно как се е казвал в света, нито какво е било фамилното му име. От детска възраст той проявява голяма ревност към благочестив живот и става монах на 16-годишна възраст. Първо живее в Троице-Сергиевата килия, която била част от Сергиевата лавра. Докато живеел в Троице-Сергиевата килия, му излязал голям цирей на врата под брадата. Болката била ужасна. Отокът се увеличавал бързо и обезобразил цялото му лице. Било му трудно да преглъща, а от цирея се разнасяла непоносима миризма. Отец Герман не се обърнал към земен лекар, а се заключил в килията си и с гореща молитва и сълзи на очи той се обърнал към иконата на Небесната царица, умолявайки Я за изцеление. Молил се цяла нощ, после взел мокра кърпа, избърсал с нея иконата на света Богородица и после я завързал около врата си. Продължил да се моли, докато не грохнал от изтощение и не заспал на пода. Тогава сънувал, че пресветата Дева го изцелила. На сутринта станал и за най-голямо негово изумление видял, че е напълно здрав. Отокът бил изчезнал, имало само малка бучица, която напомняла за цирея.
Отец Герман живял в Троице-Сергиевата килия около 5-6 години. После постъпил във Валаамския манастир, където попаднал под ръководството на игумен Назарий. Във Валаам той преминал през различни послушания. Често бил изпращан в гр. Сердобол да надзирава кариерата за мрамор там. Братята обичали о. Герман и с нетърпение очаквали връщането му всеки ден от Сердобол. След като изпитал усърдието на младия аскет, старецът Назарий го благословил да заживее сам в пустинята. Пустинята се намирала в гъста гора на около километър и половина от манастира. И до ден днешен това място се нарича “полето на Герман”.
След като руснаците открили Алеутските острови, те осъзнали необходимостта да провядват Евангелието на местните обитатели. С благословението на Синода митрополит Гавраил натоварил стареца Назарий със задачата да избере способни мъже от валаамското братство. Един от тях бил о. Герман. След пристигането си в Аляска просветителите бързо разпръскват евангелската светлина сред тези най-нови синове и дъщери на Русия. Няколко хиляди души приемат християнството. Основано е училище за обучаване на новопокръстените деца. Построена е църква. По Божий промисъл обаче успехът на мисията не продържил дълго. Предводителят на мисията архимандрит Йоасаф, който бил въздигнат в епископ на Аляска, се удавя на път от Русия за Аляска заедно с всичките си сподвижници. Още преди това йеромонах Ювеналий се увенчава с мъченически венец, след като бива убит от местните жители. Някои от останалите монаси умират, а други се завръщат в Русия. Остава само о. Герман. По Божия промисъл той ще просвещава алеутите най-дълго от събратята си.
През първите си години в Аляска о. Герман живял на о. Кодиак и работел в пекарната. Едно лято той завел група местни деца на о. Спрус Айлънд, за да проведат “градинарски експеримент”. И до днес св. Герман се смята за бащата на градинарството в Аляска, защото преди това никой не бил обработвал земята. Той се пренася на о. Спрус Айлънд и няколко години живее там в пълна идилия. Островът не е голям и целият е покрит с гора. Малка рекичка тече по средата на острова и се влива в морето. Отец Герман избрал този живописен остров, за да се уедини на него. Той изкопал пещера в земята с голи ръце и прекарал цялото първо лято в нея. Когато започнала зимата, руско-американската търговска компания му построила килия близо до пещерата. Той живял в тази килия до смъртта си и поискал да го погребат в пещерата. Недалеч от килията му били построени дървен параклис, дървена сграда за училище и за приемане на посетители. В градината си о. Герман садял картофи, зеле, грах, моркови, чесън и ряпа. Един посетител си спомня, че той белел картофите, оставял ги да изсъхнат на руската си печка, после ги стържел и от това брашно правел хляб. За да наторява почвата, той носел келп от брега в голяма кошница. Тя била толкова огромна, че местните жители се чудели как е възможно да я вдига, когато била пълна с келп.
Облеклото му било едно и също и лято, и зиме. Той не носел риза. Вместо това носел нещо като елек от еленова кожа. Отгоре носел расо, мантия и “клобук” – монашеската му шапка. Навсякъде ходел облечен така – и в дъжд, и в сняг, и в зимните бури, и в кучешки студеното време.
За легло му служела пейка със средни размери, покрита с еленска кожа, която се била износила от времето. За възглавница му служели две тухли, които били скрити под еленската кожа и не били забелязвани от посетителите. Той нямал одеяло. Слагал една широка дъска върху печката да се затопли и после се “завивал” с нея. Той наричал тази дъска “моето одеяло” и искал да я положат върху него, когато почине.
Старецът ядял много малко. Когато ходел на гости, той едва докосвал храната. В килията си се хранел с малко риба и зеленчуци.
Върху тялото му, изнурено от тежък труд, пост и бдения, висяли вериги с тежест седем килограма. Тези вериги са запазени до наши дни.
Описвайки аскетичните трудове на о. Герман, ученикът му, алеутът Игнатий Аляга, казва: “Да, животът, който водеше, беше тежък; никой не може да му подражава.” Епископ Петър, викарий на Камчатска епархия по онова време, казва: “По-голямата част от трудовете му са извършвани в уединението на килията му, където никой не можел да го види; вън от нея хората са го виждали да пее и да служи според монашеското правило.” Веднъж попитали Стареца: “Как така живееш в гората сам? Не ти ли става скучно?” На въпроса той отговори така: “Не, аз не съм сам в гората! Бог е с мен, Бог е навсякъде! С мен са и светите ангели! Как може на човек да му е скучно с тях? С кого е по-приятно да се разговаря – с ангели или с хора? С ангелите, разбира се!”
Той винаги се застъпвал пред властите за нарушителите, защитавал наранените и помагал на нуждаещите се по какъвто начин можел. Алеутите и децата им често го посещавали. Някои идвали за съвет, други идвали да се оплачат, че върху тях се извършва насилие, трети търсели защита или помощ от стареца. Той изслушвал болките им и се стараел да върне мира и хармонията в семействата. Ако не успявал да сдобри мъжа и жената, той ги разделял за известно време. Необходимостта от такива мерки той обяснявал така: “По-добре е да ги оставиш да живеят отделно, без да се карат и воюват. Повярвайте ми, съвместният живот понякога може да е много ужасяващ. В някои случаи мъжът убиваше жената или жената докарваше мъжа до лудост!” Отец Герман особено обичал децата. Той печал солени бисквити и им ги давал, когато те го посещавали.
Кораб, идващ от САЩ, пренесъл смъртоносна инфекциозна болест, която предизвиквала открити язви. Болестта първо се разпространила на о. Ситка, а после и на о. Кодиак. Жертвите на болестта умирали след три дни. Болестта продължила един месец. Смъртността била толкова голяма, че нямало кой да копае гробовете и навсякъде лежали починали хора. Отец Герман неуморно посещавал болните и ги умолявал да бъдат търпеливи, да се молят, да се покаят за греховете си и да се приготвят за смъртта.
Отец Герман бил просветител на алеутите. Той направил училище за осиротелите малки алеути. В него той ги учел на Закон Божий и на църковно пение. Събирал алеутите за молитва в параклиса близо до килията си на празнични дни и в неделя. Учениците му четяли Часовете и други молитви, старецът четял Посланията и Евангелието, а момиченцата от училището пеели. Алеутите обичали да слушат поученията на о. Герман: те били много интересни и им оказвали изключително въздействие.
Яновски, губернаторът на Аляска по онова време, свидетелства за много случаи, когато св. Герман проповядвал не само пред местните, но и пред руснаците. Той ги посещавал на о. Кодиак и понякога ги поучавал до късно вечер, но никога не оставал да преспи там, а се връщал на о. Спрус Айлънд. Самият губернатор Яновски бил обърнат към вярата от Стареца. Той бил свободомислещ, високообразован човек и повърхностен християнин преди да се запознае с о. Герман. Ето какво казва той за Стареца: “Разговаряхме всеки ден до полунощ, а понякога и до по-късно. Говорехме за Божията любов, за вечността, за спасението на душата и за християнския живот. Сладките думи се лееха от устата му като неспирен поток... Чрез тези редовни разговори и по молитвите на святия старец Бог ме насочи по пътя на Истината и аз станах истински християнин. За всичко това съм задължен на о. Герман. Той е моят благодетел.”
“Преди няколко години”, продължава Яновски, “отец Герман обърна към Православието един морски капитан, който беше лутеран. Този капитан беше образован. Освен че познаваше много науки, той говореше руски, немски, италиански, английски и малко испански. Но той не можа да устои на аргументите и доказателствата, които му предостави о. Герман, промени вярванията си и беше приет в Църквата чрез миропомазване.”
Веднъж о. Герман разговарял с руски моряци и ги запитал дали обичат Бога. Когато те всички лековато потвърдили, че обичат Бога, той отвърнал: “А аз, грешникът, се опитвам да обичам Бога от 40 години и не мога да кажа, че Го обичам съвършено.” След това добавил: “Нека поне дадем тържествено обещание пред самите себе си, че от този ден, от този час, от точно този момент ще се стараем преди всичко да обичаме Бога и да изпълняваме Неговата свята воля.”
Ето как в спомените си за св. Герман губернаторът Яновски споменава св. Петър Алеутски: “Друг път му разказвах как испанците са заловили 14 алеути и са ги предали на йезуитите, които ги насилвали да приемат католическата вяра. Алеутите категорично отказвали да направят това. Те казвали “Ние сме християни!”, на което йезуитите им отвърнали “Това не е вярно! Вие сте еретици и схизматици и ако не отстъпите и не приемете нашата вяра, ще ви мъчим всички до смърт.” След това разделили алеутите в затвора в килии по двама. Йезуитите дошли вечерта в затвора с лампи и запалени свещи и отново се опитали да убедят алеутите да приемат католицизма. След като те отказали, йезуитите започнали да измъчват един от алеутите в първата стая, докато другият трябвало да гледа как го изтезават. Отрязали една става от крака на алеута, а после още една. После изтръгнали две стави от ръцете му. После му отрязали ходилата и китките. Кръвта течала, но мъченикът търпял и решително повтарял едно и също нещо: “Аз съм християнин.” При такива страдания той умрял от загуба на кръв. На следващия ден йезуитите обещали да измъчват приятеля му по същия начин, но вечерта получили заповед от Монтерей да изпратят всички заловени алеути под конвой там. На сутринта всички били изпратени там, освен починалия алеут. Това ми беше разказано от свидетел-алеут, приятел на мъченически загиналия, който се беше спасил от изтезанията. После предадох за случилото се в Санкт Петербург. Когато завърших разказа си, о. Герман ме попита: “Как се е казвал алеутът?” Отговорих му: “Петър, но не помня фамилното му име.” Тогава Старецът стана, отиде пред иконата, прекръсти се с благоговение и произнесе следните думи: “Свети новомъчениче Петре, моли Бога за нас!”
Свети Петър Алеутски е канонизиран през 1980 г., а паметта му се чества на 24 септември.
Свети Герман не искал нищо за себе си в този живот. Той отказвал да бъде ръкоположен за йеромонах или архимандрит и завинаги си останал просто монах. Отец Герман се трудел за Бога с цялото си усърдие, без да изпитва никакъв страх от хората на властта. Той не обръщал внимание на това кой с какъв ранг е, а осъждал мнозина заради невъздържания им живот, непочтителното им поведение и експлоатацията на алеутите. Гневът на тези хора срещу него му създавал какви ли не трудности. Клеветите по адрес на о. Герман били толкова умели, че те често не можели да бъдат разпознавани. Според едно от обвиненията о. Герман трупал тайно богатства в килията си. Свещеник от о. Спрус Айлънд, губернаторът на колонията и работници от руско-американската компания дошли да претърсят килията на о. Герман, като очаквали да намерят в нея скъпи вещи. Когато не намерили нищо ценно, работникът Пономарков, очевидно с разрешение на висшестоящите, започнал да разбива дъските на пода с брадва. “Мили друже”, му казал отец Герман, “Напразно си взел тази брадва днес, но именно този инструмент ще погуби живота ти.” По-късно Пономарков бил преместен на полуостров Кенай, където местните жители му отсекли главата, докато спял.
Свети Герман бил измъчван от демоните. Това той открил на ученика си Герасим, който веднъж влязъл в килията му без да произнесе обичайната молитва и, след като задал въпрос на монаха, не получил никакъв отговор. На следващия ден той запитал Стареца защо е мълчал предишния ден. Тогава о. Герман му отвърнал: “Когато дойдох на острова и се заселих в тази пустиня, демоните идваха под формата на хора и животни. Претърпях много от тях – мъчения и изкушения. Затова вече не разговарям с никой в килията ми, ако не е изрекъл молитва при влизането си.”
Отец Герман получил много свръхестествени дарове от Бога. Той хранел птиците около килията си със сушена риба и те гнездели масово около нея. Под килията му живеела сибирска белка, която един ден родила малки. Тези животни яростно защитават малките си, но о. Герман можел да ги храни с голи ръце. Ученикът му Игнатий Аляга е написал следното във връзка с този случай и във връзка с някои други неща: “Не е ли храненето на сибирската белка чудо? Отец Герман беше виждан да храни и мечки. След като старецът почина, и птиците, и животните изчезнаха. А колкото и да се грижехме за градината му, тя не даваше плод.” Това показва, че св. Герман е достигнал обожение – единение с Бога, което е цел на всички нас. Когато човек достигне обожение тук на земята, той е в състояние подобно на това, в което са били Адам и Ева преди грехопадението, когато човекът е бил в хармония с всички животни. Има много примери за светии, които са били приятели с животните, както св. Серафим Саровски например, който е хранел също мечка.
Веднъж на о. Спрус Айлънд станало наводнение. Местните жители дотичали при стареца. Тогава той взел икона на Божията майка от къщата, в която живеели учениците, поставил я на една плитчина и започнал да се моли. След това се обърнал към онези, които били с него и им казал: “Не се страхувайте, водата няма да премине мястото, на което стои иконата.” Съгласно пророчеството му водата не преминала мястото, където била поставена иконата. Той заръчал на ученичката си София Власова да поставя тази икона на св. Богородица на брега при опасност от наводнения и обещал на местните жители, че Божията майка винаги ще ги запазва. Тази икона все още се пази на о. Спрус Айлънд.
Веднъж о. Герман помолил барон Ф. П. Врангел да напише писмо от негово име до един митрополит в Русия. Когато привършили с писмото, старецът поздравил барона за това, че е получил ранг адмирал. Баронът бил удивен. Новината се потвърдила много по-късно, когато баронът бил в Санкт Петербург.
Веднъж гората на о. Спрус се запалила. Старецът и ученикът му Игнатий разчистили горските храсталаци в подножието на един хълм и обърнали мъха по земята. След това старецът казал на Игнатий: “Не се тревожи. Огънят няма да премине тази линия.” На следващия ден нямало надежда за спасение и огънят приближил обърнатия от стареца мъх. Но когато пламъците стигнали до разчистеното място, те спрели и не преминали от другата страна на линията.
Известни са и много пророчества, които старецът е направили приживе. Отец Герман казвал: “След смъртта ми ще има епидемия и от нея ще умрат много хора – както руснаци, така и алеути.” И наистина шест месеца след смъртта му избухнала епидемия от вариола в Аляска, която причинила смъртта на толкова много хора, че в някои села останали само по няколко живи. Това принудило колониалните власти да съберат разпръснатите алеути заедно: така от 20 села останали само 7.
Ето и друго пророчество на стареца Герман. Той обичал да казва на последователите си: “Въпреки че ще мине много време след смъртта ми, моята памет няма да бъде забравена и мястото, където съм живял, няма да остане необитаемо. Монах, подобен на мен и бягащ от човешката слава, ще дойде да живее на о. Спрус Айлънд. Островът никога няма да остане необитаем.” В изпълнение на това пророчество през 1935 г. на о. Спрус се заселва руският йеромонах Герасим (Шмалц), който по-късно е ръкоположен за архимандрит. Той живял в дървена килия, която е запазена в първоначалния си вид до наши дни. В нея той живял усамотено, молел се за света и за страдащата си родина, подложена по онова време на атеистичен режим. Той умира през 1969 г. и е погребан на о. Спрус Айлънд.
В един разговор с малкия Константин Ларионов о. Герман предсказва бъдещия монашески живот на острова. Веднъж старецът попитал 12-годишния Константин: “Детето ми, мислиш ли, че параклисът, който сега се строи, ще бъде изоставен?” Момчето отговорило: “Не зная, апа [“апа” значи дядо, старец на езика на алеутите – бел. прев.].” Константин по-късно си спомня: “И наистина не разбрах въпроса му тогава, въпреки че разговорът се е запечатал ясно в паметта ми.” Старецът замълчал известно време, а после рекъл: “Мое дете, запомни, че след време на това място ще има манастир.” И наистина в наши дни на о. Спрус Айлънд съществува малък мъжки манастир – скитът “Св. Архангел Михаил” (можете да видите снимки на скита, монасите и околностите на този линк: http://www.orthodoxinfo.com/image/spruceisland/Saint%20Michaels%20Skete/index.html ). В непосредствена близост до о. Спрус Айлънд е о. Св. Нил, който е кръстен на руския аскет от 15 век св. Нил Сорски. На този остров днес се намира женският скит “Св. Нил Сорски” (можете да разгледате снимки на този линк: http://www.orthodoxinfo.com/image/spruceisland/Saint%20Nilus%20Skete/index.html ). И двете монашески общности принадлежат към Светия Синод на Сръбската православна църква. И в двата скита се изпълнява дневният цикъл от служби. Простотата е ръководният принцип в ежедневието им. Монасите и монахините се опитват да следват примера на св. Герман и да се препитават от земята. Това включва ловене на достатъчно сьомга за зимата, поддържане на големи зеленчукови градини, събиране на горски плодове, гъби и ядливи растения. През лятото те използват дългите дни в Аляска за труд на открито, а зимата им преодоставя повече възможности за четене и ръкоделие. Във всички сезони обаче основната им цел е да водят съсредоточена борба със страстите в традициите на православното монашество.
Старецът Герман дал подробни нареждания за своето погребение и предсказал някои от обстоятелствата около него. Той казвал на последователите си: “Когато умра, погребете ме до о. Йоасаф. Убийте вола ми веднага. Той ми е служил достатъчно. Погребете ме сами и не съобщавайте за смъртта ми в пристанището. Хората от пристанището (Кодиак) няма да видят лицето ми. Не викайте свещеник и не чакайте да дойде, защото ще чакате напразно! Не ми мийте тялото, а го поставете в ковчега. Съберете ми ръцете на гърдите, увийте ме в мантията ми и с краищата й покрийте лицето ми. А на главата ми сложете клобука. Ако някой иска да се сбогува с мен, нека целуне кръста в ръцете ми. На никого не показвайте лицето ми. След като ме спуснете в земята, ме покрийте с моето одеяло.” Както споменахме по-рано, това одеяло била дъска, която била винаги в килията му и с която той се “завивал” нощем.
Времето на упокоението му в Бога наближавало. Един ден той повикал в килията си ученика си Герасим и му казал да запали свещи пред иконите и да започне да чете Деянията на апостолите. След известно време лицето му засияло и той рекъл: “Слава на Тебе, О, Господи!” След това казал на Герасим, че на Бога е угодно да удължи живота му с една седмица. След една седмица той отново заръчал да запалят свещи и да четат Деянията на апостолите. Старецът тихо облегнал главата си на гърдите на Герасим и починал. Тогава в стаята се разнесло благоухание. Той починал на 81 години на 13 декември 1837 година.
Същата вечер в село Катари на остров Афогнак бил забелязан необикновен огнен стълб да се издига от о. Спрус Айлънд към небето. Изумен от този феномен, възрастният мъж Герасим Вологдин казал на съпругата си Анна: “Сигурно о. Герман ни е напуснал.” И започнал да се моли. По-късно те разбрали, че именно в този момент е починал о. Герман. Този огнен стълб бил видян и от други хора на други места по същото време.
Против волята на о. Герман учениците му решили да съобщят за смъртта му в Кодиак, защото алеутите се страхували от руснаците. Губернаторът на колонията Кашеваров им забранил да го погребват, преди той да дойде за погребението. Но тези инструкции били в разрез с волята на стареца. Задухал ужасен вятър, започнало да вали и се извила страшна буря. Пътят по вода от о. Кодиак до о. Спрус Айлънд е само два часа, но никой не се осмелил да прекоси краткото разстояние в такова време. Лошото време продължило един месец. През цялото това време тялото на св. Герман лежало в къщата на учениците му. Лицето му не се променило ни най-малко, а тялото му не започнало да се разлага. Най-накрая пристигнал ковчегът, докаран от Козма Училишев. Никой от пристанището не дошъл. Обитателите на о. Спрус Айлънд сами положили стареца в земята. Така се изпълнила последната воля на Стареца. След като го погребали, ветровете утихнали и морската повърхност станала гладка като стъкло.
Също по някаква незнайна причина учениците му не убили вола на о. Герман. Но в деня след смъртта му той очевидно започнал да изпитва такава мъка по стопанина си, че си ударил главата в едно дърво, паднал на земята и умрял.
След като погребали Стареца в пещерата, която той сам си бил изкопал преди много десетилетия, последователите му издигнали дървен паметник над нея. През 1894 г. върху гробовете на о. Герман и о. Йоасаф (един от десетте монаси, дошли в Аляска от Валаам) бил построен дървен параклис, посветен на св. Сергий и св. Герман Валаамски. По времето, когато параклисът бил построен, св. Герман Аляскински още не бил канонизиран, затова параклисът бил посветен на светците, които той считал за свои закрилници приживе – светиите Сергий и Герман, основателите на Валаамския манастир. В параклиса има икона на тези светци заедно със св. Николай Мирликийски Чудотворец, която се намира на южната стена. Тя била нарисувана в края на 19 век във Валаамския манастир и донесена на о. Спрус Айлънд. На отсрещната страна се намира икона на Божията майка, която е била на острова още по времето на свети Герман.
Свети Герман е канонизиран на 9 август 1970 година едновременно от Светия Синод на Православната църква в Америка и от Руската задгранична православна църква. Днес по-голямата част от мощите му се намират в катедралата “Свето Възкресение” на о. Кодиак. Всяка година на 9 август неколкостотин поклонници от цяла Америка и от други места идват на о. Кодиак и о. Спрус Айлънд, за да отпразнуват годишнината от провъзгласяването на св. Герман за светец. Тържествата продължават три дни. Поклонниците се събират рано сутрин на малкото пристанище на о. Кодиак, където се качват на рибарски лодки, за да отидат до Монашеската лагуна на о. Спрус Айлънд. В църквата “Св. св. Сергий и Герман” се отслужва архиерейска литургия. После се отслужва панихида на гроба на архимандрит Герасим Шмалц. След това поклонниците се събират за обяд на плажа и се връщат с лодки на о. Кодиак, където вечерта се отслужва вечерня. По време на тридневните тържества се прави и литийно шествие пеш и на лодки от о. Спрус Айлънд до о. Кодиак. Шествието се оглавява от местното свещенство, което носи древната икона на Божията майка от църквата “Св. св. Сергий и Герман”, следвано от поклонници. В катедралата “Свето Възкресение” на о. Кодиак съще се отслужва света литургия и се чете акатистът на св. Герман Аляскински пред ковчега с неговите мощи.
През 1993 г. покойният руски патриарх Алексей ІІ посещава Кодиак, за да се поклони на мощите на св. Герман. Той оставя като дар богато украсено кандило, което гори непрестанно върху ковчега с мощите на светеца. Поклонници от цял свят се помазват със светения елей от това кандило.
По-голямата част от мощите на светеца се намират в катедратала “Свето Възкресение” на Кодиак. Много вярващи обаче си взимат пръст от земята около църквата “Св. св. Сергий и Герман” на о. Спрус Айлънд, където е погребан светецът. Съществува и аязмо, от което поклонниците си наливат вода за благословение. Част от мощите му се намират в параклиса “Св. Игнатий” в Пенсилвания, където се намира архиепископията за Северна Америка на Антиохийската православна църква.
През 1963 г. с благословението на св. Йоан Максимович, архиепископ на Шанхай и Сан Франциско, е основан манастир на името на св. Герман Аляскински (http://www.omna.malf.net/herman.htm). Манастирът се намира в Платина, Калифорния и от 1965 г. една от мисиите му е да публикува православна литература на английски език. Оттогава до днес издателството “Св. Герман” е публикувало над 100 заглавия на английски и руски (http://www.stherman.com/). То също така издава двумесечното списание “Православно слово”. Един от основателите на издателството е о. Серафим Роуз.
Православната духовна семинария на о. Кодиак също носи името на свети Герман Аляскински (http://www.sthermanseminary.org/), както и много енорийски църкви в САЩ и по света.
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИЯ И БОГОНОСЕН НАШ
ОТЕЦ ГЕРМАН АЛЯСКИНСКИ
След като поживя в пост на земята и премина в небесните жилища, където е неспирна радостта, о, свети отче Германе, ти се показа бдителен и покорен заселник в чужда земя: помнейки в сърцето си прекрасния Валаам и родната си Русия, ти разпространяваше православната вяра с апостолска ревност, и за да пожънеш плодове от трудовете си, ти изпълни сърцето си с изобилна любов към алеутите и жителите на Аляска, като се грижеше за тях и им преподаваше евангелските учения. Чуй сега нас, които ти се молим от земята на твоите подвизи, чуй също така стенанията на земята на твоите отци, приеми и моленията на тези, които ти се молят от всяко кътче на Божието творение. Нека по твоето застъпничество да получим смекчаване на закоравелите ни души, моли се да разбираме Божията воля; и въпреки че не сме направили нищо добро пред Бога, нека да поставим добро начало. Защото както ти си казал, о, скромни проповедниче, от този ден и час нека се стараем да обичаме Бога преди всичко. Защото нашият Бог е наистина човеколюбив и на Него подобава слава вовеки, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.
Използвана литература:
- Saint Herman of
- St. Herman of
- Saint Herman Press – http://www.stherman.com/