.jpg){kind=link}
В храма, където Христос поучавал, пристъпили към Него юдейските първосвещеници и старейшини. Знаейки Неговите дела, те попитали: „С каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?”. Христос, без да отговаря на този въпрос, им задава насрещен: „Кръщението Иоаново откъде беше: от небето, или от човеците?” Първосвещениците и старейшини, посъветвали се помежду си, не дали отговор. Те се боели, че ако кажат, че кръщението Иоаново е било от небето, Христос ще попита:защо тогава не му повярвахте? А ако кажат, че е от човеците, тогава ще имат неприятности от народа, почитащ Иоан за пророк (Мат. 21:23-27). След това Христос им разказал няколко притчи. Едно от тях току-що чухме. Един човек насадил лозе, подготвил всичко за производство на вино и, предал това на лозарите, се оттеглил. Дошло време и той пратил своите слуги при лозарите да получат плодовете. Лозарите устроили смъртна разправа над пратениците. Стопанинът пратил своя син с надежда, че лозарите ще се засрамят от сина му. Но лозарите решили: хайде, ще убием сина-наследник и ще присвоим наследството му. И, те го хванали, извели го от лозето и го убили. Христос, обръщайки се към книжниците и фарисеите, пита: „Като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?” Казват Му: „Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете” (Мат. 21:33-41).
Под лозарите Църквата разбира богоизбрания народ; точилото, приготвено за правене на вино е ветхозаветната Църква, злите лозари – това са старейшините, книжниците и фарисеите. Господ призовал народа, поставил за него ръководители, които трябвало да обработват това духовно лозе и да умножават плодовете му за слава на Небесния Отец. Той пратил при тях пророци, които, изобличавайки греховете и пороците, ги призовавали към чистота и правда. Те не желаели да слушат пророците, гонели ти, пребивали ги с камъни, убивали ги. Накрая, бил пратен Сина на Небесния Отец, Когото извели от Йерусалим и убили.
Тази притча на Христа Спасителя се отнася за юдейските старейшини ако та изобличава техните коварни и неправедни дела, тогава какво отношение към нея имаме ние, днешните християни? Може би, това е отдавна остарял евангелски разказ, и нищо повече? Нито една евангелска дума не старее: както Христос е вечен и неизменен, така вечни и неизменни са Неговите думи.
На всеки от нас Господ дава всички житейски блага, дава лозе и чака плодове. Мнозина от много спокойно забравят за това, че ние винаги трябва да даваме отговор пред своята съвест и, главно, пред Стопанина-Бога. Ние биваем спокойни и, идвайки на изповед, наивно разсъждаваме: аз никого не съм убил, никого не съм ограбил, за какво, всъщност, да се кая? Уподобявайки се на злите лозари, ние забравяме главното: че е необходимо да извличаме полза от всички благодеяния Господни и да Му въздаваме плодове на възхвала и благодарение, плодове на труда и на добродетелния живот.
В притчата става дума за закона за справедливото въздаяние. На всеки от нас Господ въздава според делата, както е въздал в крайна сметка на злите лозари. И при нас Бог праща ангели-пазители, наставляващи ни за всяко добро дело, внушаващи ни да вършим волята Божия. Праща ни и пророци, говорещи чрез Откровението, изобличаващи ни и учещи ни на правдата Божия. Ние отхвърляме и ангелите, и пророците, не четем словото Божие, не се подчиняваме на Църквата, не се вслушваме в съвестта, търсим само и преди всичко земното, забравяйки за небесното. Господ праща при нас свети угодници и добри хора, които ни заобикалят, но ние отхвърляме и техния пример на святост и правда, не обичаме, когато ни поучават и наставляват, дразним сея, когато ни правят забележки, злобеем, когато някой от нашето обкръжение преуспява в доброто. Господ ни говори чрез светата Църква, възпитава ни чрез нейното учение и устави, но ние биваме глухи и към Църквата, отхвърляйки нейната майчинска любов. Ако и да идваме в храма Божи, се занимаваме не с това, с което е нужно да се занимаваме, губим своето скъпо време, забравяйки, че всяка минута от живота трябва да се оправдава с добри дела. В храма водим ненужни разговори, осъждаме, пречим на себе си и на хората. Тук, в този тих пристан на житейското море, не се успокояваме, не търсим среща с Бога.
Законът на справедливото въздаяние е неотменим за всеки от нас, който е бегрижен, ленив, греховен и нехаен. Господ ще постъпи с всеки така, както постъпил с злите лозари. Такъв закон е естествен, такъв закон е и духовен: нищо безследно не отминава, за всичко и всички носят отговорност. За дума и за дело, за целия преживян живот трябва да дадем отговор на Праведния Съдия.
Внимавайки в учението на Христа Спасителя, да бъдем, братя и сестри, по-внимателни към своя живот и към всичко, което имаме, съграждайки делото на нашето спасение. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев