.jpg){kind=link}
Църквата разкрива пред нас схващането, че причината за нашите нещастия, за нашата неуреденост, за всички тези неприятни събития, които ние с вас преживяваме, трябва да търсим не в някакви други хора, а в своята собствена душа, защото причината за цялото това зло, което ние чувстваме в себе си се заключава в нас самите, т. е. в нашите грехове. И Църквата ни посочва пътя, по който да се избавяме от тези грехове. Тя ни посочва пътя как да се изправим, предлага ни покаяние за изправление, предлага ни молитва, предлага ни участие в светите тайнства.
Когато слушаме тази църковна проповед, много често се случва така, че тази проповед за добрите дела и за злите грехове ни се струва някак си отдалечена, отвлечена, нямаща отношение към нашия реален живот. Ние понякога слушаме това като някакво благочестиво назидание, но мислим, че това малко се отнася към нас самите. И ето днес ние с вас чухме Евангелието, в което Сам нашият Господ Иисус Христос със Своето чудо ни показва духовното значение на злото и ни разкрива цялата пагубност на нашето нежелание за изправление.
Действително, Спасителят на света нашият Господ Иисус Христос по време на Своя живот вършел различни чудеса. За какво правил Той това? Нали чудесата, които вършел Господ, това е, преди всичко, – нагледна проповед за всички векове и за всички времена за тези духовни закони, които ние трябва да знаем и които трябва да се стремим да изпълняваме. Едно е, когато просто слушаме за злото в нашата душа, когато просто слушаме за това, че грехът лишава душата на човека от свобода, сковава я, прави човека неприличащ на човек – грехът унижава човека. И съвсем друго е, когато ние в Евангелието виждаме картината как бесноватият човек не живее в човешко жилище, не се облича в човешка дреха. Оковават го във вериги, а той ги разкъсва. Той с безумен вид се носи по всички околности и навява ужас на всички жители.
Гадаринският бесноват, за когото ние днес чухме в Светото Евангелие, това е образ на нашата душа, която е разтерзана от грехове и страсти. Образът на нашата душа, която е създадена по образ и подобие Божии, която е призвана да живее в любов, милосърдие, радост, щастие, чистота и святост, а вместо това греховете терзаят нашата душа и я правят безобразна, и ние следваме нашите страсти и стремежи, и злобеем, и ненавиждаме, и осъждаме, и душата ни се оковава като с железни вериги. Нямаме вече дрехи за добрите дела. Нямаме добро духовно жилище, където би трябвало да пребивава душата ни.
Когато Господ среща бесноватия, всички тези бесове, които са обсебили душата му, започват да викат и да Му казват: „Иди си от нас! Защо си дошъл преди време да ни мъчиш?” Ето тези думи: „Иди си” – как приличат те на нашето постоянно отлагане делото на изправлението на нашата душа. Когато ниe постоянно отместваме времето за покаяние и казваме: После ще се изправим! После ще направим нещо добро. После ще започнем да живеем по християнски. После ще изучаваме Божиите заповеди. После ще се молим. После ще отидем в Божия храм … – Нямаме време за нас сега!
Не душата ни казва това! Нашата душа се стреми към Господа. Това са тези зли страсти, които са взели в плен душата ни така, както тези бесове, които обсебили нещастния бесноват, казвайки на Христос: Иди си от нас. Защо си дошъл преди време да ни мъчиш!
И какво става по-нататък? – Същите бесове започват да умоляват Христос да не им заповяда да отидат в бездната. Законът Мойсеев забранявал на древните евреи да отглеждат свине и да ги употребяват за храна. Гадаринската страна, в която бил този бесноват, граничела с езически области и сред жителите й имало и езичници. И ето, заради печалбата, за да получат изгода, жителите на тази страна направо нарушавали закона: отглеждали свине. Това им било забранено, но им носело голям доход. И ето Господ, за да им покаже към какво води нарушението на закона и какви биват последствията, разрешава на бесовете да влязат в огромното стадо свине, и стадото свине, обезумяло, се хвърля от стръмния бряг в езерото и погива.
Скъпи братя и сестри! Това е нагледен образ за нас с вас. Че ако ние правим нещо противоречащо на закона Божи, тогава нашето дело ще рухне, както свинете се сгромолясали в езерото. Ако ние мислим, че ще придобием за себе си благополучие извън Божия закон, извън Божията правда, въпреки заповедите Господни, – даже ако притежаваме нещо, всичко това ще изчезне и ще се превърне в прах, както се превърнало в един момент в прах всичкото богатство на жителите на тази страна, което те вложили в огромното стадо свине.
Господ ни предупреждава по нагледен начин, да не се самозалъгваме, да не мислим, че с лъжа и неправда може да се придобие нещо добро. Да не мислим, че за сметка на обида на друг човек, за сметка на несправедливост, за сметка на немилосърдие ние можем да придобием нещо добро за себе си. Да не мислим, че ако тръгнем по пътя на греха, по който върви този свят, когато, например, брат се съди с брат си заради едно жилище и не знаят как да го поделят, когато децата се съдят с майка си и я лишават от дом, извеждат я на балкона и казват: Тук живей, няма за тебе друго място! – Нима мислят тези хора, че ще придобият нещо добро за себе си или за своите деца? Не! Сам Господ показва това. Какво голямо богатство имали гадаринските жители! Колко пари биха могли да получат за всяка свиня! – И всичко това за един миг погинало! Така ще погине и всяко зло дело на човека. Не ще му донесе нищо добро. Нито за него, нито за неговите роднини и близки, нито за неговото семейство.
И ето, когато станало това чудо, когато някогашният бесноват човек станал здравомислещ, Господ го изцелил, дошли жителите на тази страна. Господ ги изобличил в техния грях, Той им казал, че трябва да се изправят, Той явно им показал Кой може да ги изправи, Кой може да им помогне. Къде по-нагледно? – Човек, който ни в дреха човешка се обличал, ни в човешки домове не живял, който би обладан от бесовете, станал здрав и разумен. Какъв прекрасен пример пред техните очи!
Но какво правят тези хора? – Те молят Христос да напусне тяхната страна. Те така се огорчили от загубата на своето стадо свине, че за нищо друго не искали да мислят.
Скъпи братя и сестри! Колко често ние с вас не искаме нашето изправление. Колко често ние казваме: Да, ние сме хора грешни, – но казваме това не с ужас, че грехът е безобразен, не със страх, знаейки към какво води грехът човека, а като за нещо обичайно. Сякаш казваме на Христос: Засега си иди от нас, от нашия живот. Ние ще поживеем според своя греховен обичай. Ти не си ни нужен, ние ще живеем без Тебе.
Днешното евангелско четиво ни предупреждава за необходимостта за всеки от нас за духовна борба. За необходимостта за всеки от нас за борба със своите грехове и страсти, защото ние днес нагледно видяхме как страшната сила на злото може да властва над нашите души. Но днес ние и нагледно видяхме, Кой може да ни избави от тази власт на злото. Кой може да ни спаси. Кой може да ни изправи. – Спасителят на света нашият Господ Иисус Христос. Той има тази власт – да очисти нашите души, да развърже съюза с греха, да ни изправи и да ни даде сили за изправление.
Когато този, бившият вече бесноват, дошъл отново при Христос, Христос му казал: Иди и разкажи на всички какво направил с тебе Бог. Господ му дава сили не само за изправление, но и сили за проповед на Словото Божие.
Скъпи братя и сестри! И на нас с вас Господ дава сили за изправление на нашия живот и за проповед на Словото Божие, защото истинската проповед на Словото Божие това не означава просто да разкажеш за Христос. Истинската проповед на Словото Божие това е ежедневен живот с Христос. Тъй да свети светлината ви пред човеците, че да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец Небесен – така казва Господ (Мат. 5: 16). Следователно, ако ние се обръщаме към Господа, Господ ще ни даде сили да живеем заедно с Него, ще ни укрепи да живеем по съвест, ще ни помогне да следваме Божиите заповеди, ще ни настави да не грешим. Ние само трябва да не Го прогонваме, не трябва да слушаме врага на човешкия род, който ни внушава да кажем на Христос: „Иди си, защо си дошъл при нас?” Ние не трябва да се уподобяваме на жителите на гадаринската страна, които прогонили от себе си Христос, а напротив, ние трябва да призоваваме към себе си Христа Спасителя – в нашия живот, в нашата душа.
Как можем да направим това? – Основно, ние можем да направим това чрез Светата Православна Църква. Чрез църковните тайнства. Чрез тайнството на изповедта. Чрез тайнството причастие с Пречистото Тяло и Животворяща Кръв на Христа Спасителя, когато Христос се съединява с нас, освещава ни, очиства ни и ни дава сили за свят живот.
Скъпи братя и сестри! Спасителят на света нашият Господ Иисус Христос дошъл, за да ни избави от властта на злото над нашите души. Нека вървим след Него, след нашия Спасител. И Той ще ни спаси. И в този временен живот ще ни помогне и няма да ни остави, и във вечния живот ще ни дарува райско блаженство. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев