1. Пазенето на ума е условие за молитвата. Старецът Иосиф, опитен исихаст от Света гора, казвал: “Молитвата без внимание и трезвение е губене на време и напразен труд. Ние трябва да поставим незаспиващ страж на всички свои чувства, вътре и вън от нас - вниманието. Без него умът и силите на душата се разпиляват за суетното и житейското като безполезната вода, която се лее по пътищата. Никой не може да се издигне горе, ако не презре долното. Често пъти ние се молим, а умът ни се скита тук и там, където му се харесва, и в това, което по навик го привлича. Затова е нужно усилие, за да се съсредоточим и внимаваме в думите на молитвата.”
2. Никой не може да преуспее духовно, ако не пази ума си. Старецът Паисий подчертавал: “Ако по време на духовно поучение умът ни не е с нас (т. е. е разсеян), то ще е напълно безполезно и ние само напразно губим времето си уморявайки се безсмислено, защото нищо не ще можем да запомним, както и при печатаря, който не добавя мастило, машините работят напразно и не печатат нищо.”
3. Същият старец казвал за учените, които са далеч от Бога: “Всичкото зло идва от ума, когато той се намира само в науката. Учените не намират вътрешен мир и равновесие. Но ако умът им пребивава в Бога, те ще използват науката за благо и на своята вътрешна дейност, и на света, защото умът им ще е осветен.”
4. Заслужава да се спомене и личният опит на стареца Паисий: “Когато умът започва често да пребивава в Бога, тогава той забравя не само своето жилище, но дори и жилището на своята душа, т. е. тленната плът.”
5. Старецът Иероним казвал за ума, който се разсейва по време на молитвата: “Нищо от това, че умът често си отива от молитвата и от думите, които произнасяме. Трябва само ние да не си отиваме веднага, и умът ще се върне отново. Умът прилича на жребче. Бяга тук и там и не седи редом с майка си, която е вързана на едно място. Но когато се умори, той се връща и ляга да спи и да си почине в краката й.”
6. На молитвата ни често пречат образите на различни лица. Старецът Иероним от о. Егина съветвал: “Ако между тебе и Христос застава друго лице, каквото и да е то, прогонвай го незабавно, защото то пленява твоя ум, който трябва да бъде отдаден на Бога.”
7. За дейността на ума старецът Иосиф казвал: “Умът храни душата и всичко благо или лукаво, което той види или чуе, се спуска в сърцето, което е център на духовните и телесните сили на човека.”
Перевод: Архимандрит Александър Милеант