Важните въпроси за всички хора през всички времена са екзистенциалните: кой съм аз, защо съм роден, какъв трябва да бъда и как трябва да живея, за да бъде животът ми пълноценен и да постигна крайното му назначение. От това как ще си отговорим на тези въпроси, ще зависи начинът ни на живот - колко пълноценни личности ще бъдем и колко пълноценно ще изживеем дните си. Защото, както вярваме, така и живеем.
Животът на отделния човек и на обществото като цяло са хаотични и безсмислени без система от ценности, от устойчиви представи за целите и смисъла на човешкия живот и идеали, към чието постигане да се стреми. Същността и обликът на едно общество, както и достойнството на отделната личност, се определят от духовно-нравствените ценности, които изповядват, защото от това в какво вярваме, какво е разбирането ни за живота, за света и за нас самите, зависи как ще се отнасяме към заобикалящия ни свят, към другите хора и към собствения ни живот. Само общество, което има система от общоприети възвишени устойчиви ценности, към които се придържа, и които се стреми да постига, е единно, жизнено и способно да се развива, а разпадът на тази ценностна система или девалвацията на ценностите бележи началото на края му.
Историята на човечеството и съвременните общества са богати с голямо разнообразие от ценности, формиращи светогледа на хората, от представи и определения за достойно и недостойно поведение и справедливо устройство на обществото. В исторически план още от дълбока древност тази система от ценности по правило, е произтичала от религиозното съзнание, от вярванията на общността. Религията е онзи авторитетен източник, който определял представите на хората за света, за добро и зло, справедливо и несправедливо, за смисъла на човешкото съществувание и правилата в общността. Тези ценности не са се възприемали като плод на човешки разум и преценка или резултат от обществено съгласие, а като плод на божествено откровение за волята на Бога за човека и света. Животът на всички се определял от единна йерархия на ценности, в които духовните идеали и нравствени норми имали първостепенно значение.
Библейските книги свидетелстват за случаи на неизпълнение на Божиите заповеди и отклонения от Божията правда, но въпреки това, тази установена от Бога нравственост си оставала фундаментална и валидна за целия богоизбран народ, а отклоненията от нея се считали за грях и се осъждали от общността.
За християнския свят нравствени идеали от които се ръководи са Евангелските истини, те са Откровението на Бога към човека и израз на Божията воля, грижа и любов към Неговите чеда. За разлика от ценностите, измислени от човеци, които са относителни, преходни и несъвършени, тези, които ни е открил Господ са вечни, общовалидни и неизменни, и далеч надвишават земното благоденствие и егоистичните интереси на отделния индивид. Те отразяват истината за човека като създаден по Божи образ и призван към богоподобие и вечен живот в Царството Божие. Евангелските истини възвестяват ценности, чието достигане прави човека способен да разбере и почувства Божието присъствие в историята на човечеството и в собствения си живот, да приеме Бога в сърцето си и да стане причастен на Божието вечно и абсолютно битие.
Християнството отчита човешката увреденост след грехопадението на прародителите и склонността на повредената човешка природа да следва своите плътски потребности, егоистични интереси и страсти, но чрез система от богооткровени заповеди и правила Църквата се стреми да ограничи тази склонност и да насочи човешката воля и поведение към високите идеали на евангелските истини. А светото Православие не само разкрива богооткровената истина за висшия произход и назначение на човека, но ни дава и благодатни сили да постигнем това си назначение.
Църквата Христова, винаги, от самото си основаване до днес, е възвестявала тези истини, свидетелствала е за важността да се спазват Христовите нравствени правила и да се следват традиционните, богозаповядани нравствени идеали, защото те обезпечават духовния имунитет от злото и развалата, присъщи на света, който лежи в грях, обезпечават и устойчивостта и жизнеспособността на обществото.
Когато европейските народи приемат християнската вяра, приемат и старозаветните десет заповеди и новозаветната нравственост, основана на учението на Господ Иисус Христос. Новите нравствени идеали, въплъщение на които е самият Син Божий Господ Иисус Христос, коренно променят новопокръстените народи и ги възвеждат на ново духовно-нравствено ниво на съществуване и развитие. Тази система от ценности, в течение на векове е била за европейските народи регулатор на обществения, семейния и личния живот на европейците и е в основата на екзистенциалния опит на поколения наред. Евангелските духовно-нравствени идеали и стремежът за въплъщаването им в живота на хората създали у европееца и своеобразния усет за добро и зло, редно и нередно, справедливо и несправедливо, който му позволява правилно да се ориентира в обкръжаващата го действителност и да идентифицира новите явления в обществото съобразно с евангелските истини, църковното предание и традициите.
Но ако навремето християнският свят се е асоциирал с Европа, то във втората половина на XX век ситуацията на Стария континент започва да се променя. Обществото бързо се секуларизира, християнските традиции започват да се подлагат на съмнение и да се издигат в култ човешките права и свободи, извадени от контекста на Христовото учение за човешкото достойнство и свободна воля. В резултат от разрива между правата на човека и нравствеността, днес ставаме свидетели на оправдаване и узаконяване на безнравствени постъпки под претекст, че се защитават човешките права и свободи. Ценностната система от христоцентрична става антропоцентрична, общото благо – отстъпва пред личното, а есхатологичното блаженство – пред стремежа към блаженство тук и сега, и с всички средства.
Хилядолетия наред Европа е имала свой относително устойчив морален кодекс и общоприети нравствени правила. Днес ставаме свидетели на последователен демонтаж на онази ценностна система, която е определяла светогледа и живота на нашите предци. Вдъхновени от идеите на Просвещението и неговите специфически представи за свобода и толерантност, съвременните поддръжници на либералния хуманизъм целенасочено налагат чужди на християнското разбиране убеждения и начин на живот. Под предлог за спазване на човешките права, толерантност и демократически релативизъм, добре организирани малцинства безапелационно налагат своите виждания на мнозинството, при това с нулева толерантност по отношение на религиозните убеждения и народните традиции, които са несъгласни с техните собствени либерални убеждения и начин на живот.
Разбира се, религиозността не е гаранция за висока нравственост, както и атеизмът не означава задължително порочен живот. Сред невярващите хора несъмнено има такива, които водят високонравствен живот и изповядват високи идеали, както и сред вярващите има грешници и престъпници, но има кардинална разлика между вярващия човек и съвременния носител на секуларния мироглед. Първият, извършвайки грях, съзнава греховността на постъпката си, разкайва се и се стреми да се поправи, докато втория не счита греха за грях, като го оправдава на основата на специално създадени за целта идеологически парадигми. Парадигми, които лежат в основата на нов нравствен кодекс, скъсал напълно с религиозните традиции и целящ създаването на нов тип човек, лишен от абсолютни нравствени ориентири.
Но дори ако дадена ценностна система се налага не с лоша умисъл, а с цел да се изгради едно по-справедливо общество, където всяко човешко същество ще има свое достойно място и живот, трябва да е ясно, че изграждането на такъв свят е невъзможно без Бога и без установените от Него абсолютни нравствени закони и порядки. Всякакви опити в посока на изграждане на общество без Бог и общовалидни високи нравствени идеали, непременно ще доведат до общество, в което царства беззаконието, общество, обречено на упадък и загиване. Историята свидетелства за не един пример за такива цивилизации и общества.
Съвременна Европа все повече се откъсва от своята християнска традиция, като при това губи здравата опора на истинските непреходни ценности и многовековния религиозен опит на миналите поколения, а човек много лесно може да се изгуби в днешното необятно море от различни, изключващи се една друга, теории, във все по-размиващите се нравствени категории и подменена терминология, ако няма ясните ориентири, които дава християнското учение, съхранено в пълнота и чистота в светото Православие.
В съвременна Европа, например, днес се отхвърля разбирането за брака като свещен съюз между един мъж и една жена и това става не само в полето на разсъждения и дискусии, а и като законодателни норми. „Живеем във времена, когато нравствените ценности, които векове наред са били верен ориентир за хората, крепило на морала и спойка за обществото, лекомислено и целенасочено се подлагат на подмяна и отхвърляне, а казано е: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина!" (Ис. 5:20). – казва българският Патриарх Неофит в едно от обръщенията си към българския народ по повод провеждането на поредния гей-парад в София.
Ще продължа цитата от това патриаршеско обръщение, което коментира подмяната на вековната представа за семейство и морал, на която ставаме свидетел в наше време, с думите: „От Бога, Който е сътворил човека като мъж и жена (Бит. 1:28) е даден и вложен нравствен закон: мъжът и жената да се свързват в свещения и благословен съюз на брака, мъжкото и женското начало да се съединяват и в това общение и единение в любовта да възрастват към съвършенство. Този модел на човешки взаимоотношения е фундаментален, а пренебрегването му води към духовна смърт – както за отделния човек като личност, така и за семейството и обществото.”
И още: „Провъзгласяването на греха за норма и на пагубното - за добро, не е нещо ново за човечеството – казва патриарх Неофит - В историята се наблюдават трагични повторения: във време на морална криза и упадък народите биват обхващани от користолюбие и греховни страсти, които изместват традиционните нравствени ценности и идеали, поразяват като с метастази здравето на обществото и неизбежно водят цивилизацията към нейния упадък. Съвременното общество, откъснало се от християнските си корени, в стремежа си да бъде толерантно и хуманно, подменя разбирането за основни ценности като любов и свобода и нарича хомосексуализма с нравствено-неутрални изрази като „сексуално малцинство” или „различна сексуална ориентация”. Но да обичаш човека, да го цениш и уважаваш, не означава да бъдеш равнодушен към това по какъв път върви той: истинен или лъжовен, път към спасение или към погибел, към живот или смърт.” (край на цитата)
СЛЕДВА