Юдеи и прозелити, жители на Кападокия, са сред първите, чули благовестието на апостолите ”за великите Божии дела” на своя език в Йерусалим, в деня на Петдесетница (Деян. ап. 2:9). Благодарение близостта до Светите земи и проповедта на апостолите и техните ученици християнството се разпространило изключително бързо по тези места.
Че още в апостолско време в Кападокия е имало Христови последователи, свидетелства и посланието на св. ап. Петър, който се обръща към християните, „пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния”, със своето първо апостолско послание (1 Петр. 1:2). След Апостолския събор (51 г.) в Йерусалим, като посетил Антиохия (Гал. 2:11), апостолът проповядвал християнството на юдеите на разсеянието в Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, а след това ръководил християните от тези области и задочно, чрез послания. В Мала Азия, в древния гр. Икония (дн. гр. Коня), св. апостол Павел за пръв път проповядва за Иисус Христос през 47 г.
Според по-късни църковни предания св. ап. Андрей Първозвани, брат на ап. Петър, е проповядвал в Кападокия, както и в Галатия, Витиния, по бреговете на Черно море и в Скития. А според св. Ириней („Против ересите”) много епископски катедри в Мала Азия са основани от св. ап. Йоан Богослов. Съгласно едно предание, известно и на древните латински писатели, и друг от дванадесетте апостоли е пребивавал в Кападокия - св. ап. Юда - Тадей или Левий. Наричат го, както и апостол Яков, „брат Господен”, защото бил син на Йосиф, обручника на Пресвета Дева. Апостолът основал в Кападокия християнска община, ръкоположил за епископ Теофил, а сам той се отправил да благовести Евангелието в Армения, където и умрял мъченически (80 г.).
За разпространението на християнската религия през втората половина на II в. на територията на региона споменава Тертулиан в съчинението си „Против юдеите”, където казва: „Та в кого, ако не в Христа, са повярвали всички народи?… партяните, мидяните, елините, жителите на Месопотамия, Армения, Фригия, Кападокия, Понт и Асии, Памфилия, Египет и части от Африка”.
В началото на ІІ в., по силата на своя личен авторитет огромно влияние над малоазийските църкви имат св. Игнатий Богоносец, а след това и св. свещеномъченик Поликарп Смирненски, както е видно от техните послания.
Още към ІV в. според известния изследовател проф. Адолф Харнак, земите на днешна Мала Азия принадлежат към онези области, в които християните са почти половината от населението.
Мъченичество за вярата
В първите векове на християнството по тези земи мнозина следовници на Христа, които приели евангелската проповед, станали жертва на гоненията като изповедници и мъченици на вярата. По време на жестоките гонения пещерите и издяланите от местните жители в меките скали подземни „градове” са служели за укритие и постоянно жилище на християните.
Според житието на св. мъченик Лонгин Стотник, за когото св. ев. Матей разказва в своето евангелие (Мат. 27:50-54), след като станал свидетел на кръстната смърт и Възкресението на Спасителя, той приел свето Кръщение заедно с другите двама войници, които стояли на стража при Гроба Господен. По-късно отишъл в Кападокия, където с успех проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там пребъдвал в пост и молитва. Завършил живота си мъченически, посечен по донос на Пилат Понтийски.
В Кесария Кападокийска е роден и отраснал св. мъченик Евпсихий, който приел мъченическа смърт за вярата си в първата половина на II в., по времето на император Адриан (117-138 г.). Според преданието при жестоките мъчения от раните по тялото му вместо кръв изтекло мляко и вода. Вероятно в гр. Комана Кападокийска (или Комана Понтийска) е загинал за вярата си около средата на II в. и св. мъченик Ермий.
В Кападокия приемат мъченически подвиг и свети Йерон (ІІІ-ІV в.), роден в град Тиана (най-южния античен град на Кападокия. Руините му се намират в близост до град Бор), и неговата дружина, възпоменавани от Църквата на 7 юли. В житието се описва как те, преди да отидат на мъченическа смърт се укривали от воините-езичници в една пещера – вероятно една от многобройните изсечени в меките скали на областта. Според преданието гробът на св. Йерон е в един параклис при днешното село Авджилар, а при с. Чаушин в друг скален храм от V в. се е съхранявала неговата отсечена от мъчителите чудотворна ръка.
Св. великомъченик Георги Победоносец (†ок. 305 г.) е живял по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.), в малоазийската област Кападокия и е сред най-почитаните светци. Негови изображения върху бял кон могат да се открият по много храмове в родната му Кападокия и целия православен свят.
Св. мъченик Варлаам (†304 г.), пострадал за вярата и умрял в мъки през 304 г. в Кесария Кападокийска. В Кесария Кападокийска е роден и войнът мъченик Гордий (†314), пострадал при източния римски император Ликиний. При Ликий пострадал и епископът на кападокийския град Севастия св. Власий Чудотворец (дн. Сивас, Турция), който се подвизавал в една пещера на планината Аргеос и пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г. Почитаме го като лечител и покровител на животните. При същите гонения през 320 г. пострадали в Севастия и светите Четиридесет мъченици, а при император Юлиан Отстъпник - св. Евпсихий, роден в Кесария Кападокийска, и много други.
Св. мъченик Сава Готски (Кападокийски), който се чества на 15 април, бил родом гот, изповядвал светата християнска вяра сред езичниците и за вярата си бил удавен през 372 г., при царуването на Валентиниан на Запад и Валент на Изток, а мощите му били пренесени в Кападокия по времето на св. Василий Велики.
Впрочем, готите получили кръщение от кападокийци. През ІІІ в. готите нахлули в Кападокия, Галатия, Витиния и отвлекли със себе си много пленници-християни. Сред тях бил и Евтих. Св. Василий Велики приписва на този Евтих заслугата за разпространението на християнската вяра сред готите. Но не по-малък принос за покръстването на този народ има и друг кападокиец – св. Вулфила епископ Готски (ок. 311-383) - превел Библията на готски език. Според едни сведения той е роден в Кападокия и семейството му се преселва в земите на готите, а според други, майка му е пленена християнка от Кападокия, а баща му – гот. Впрочем, преводът на готската Библия е създаден в Никополис ад Иструм (в земите на дн. България).
Кападокийските монаси активно участвали в разпространението на християнството и покръстването и на други земи и народи, както на север, така и на юг. Например, света равноапостолна Нина (+335) – покръстителката на Грузия, е родена в Кападокия. Баща ѝ бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка ѝ - сестра на Йерусалимския патриарх.
От Кападокия донася християнската вяра и великият просветител на Армения, св. Григорий. Св. Григорий (ок. 252-326) произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския владетел Артабан и неговия брат - арменския цар Курсар. Още като дете избягал с родителите си от Армения и дошли в Кесария Кападокийска, където приел свето Кръщение и получил богословско образование преди да отиде да просвещава в Христовата вяра арменския народ.
Развитие на богословието
Що се отнася до богословската мисъл, през първите два века от историята на Църквата малоазийските църкви имат водеща роля. От там произхождат или там са живели църковни писатели, които имат безспорно голяма роля за разкриването и изясняването на основните истини на вярата. Като ученика на ап. Йоан Богослов - св. Поликарп Смирненски (ок. 70/80 - ок.156/167 г.) - изразител на създаващата се тогава малоазийска традиция в богословието. Характерна за нея е сотирологическата гледна точка, при която изповядването на вярата произхожда от съзерцанието на изкупителното дело на Христа, традиция, която за пръв път била последователно изложена от ученика на св. Поликарп - св. Ириней Лионски.
Друг от апостолските мъже, свързан с Кападокия, е св. Игнатий Богоносец, който в малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.
Климент Александрийски (ок. 150 - ок. 215) - един от великите отци на Църквата, християнски писател и апологет, представител на Александрийската школа, ок. 202/203 г., по време на гоненията на Септимий Север, се оттегля в Кападокия. Според някои сведения той бил ръкоположен за презвитер през 215 г. и починал преди 216 г. някъде в Мала Азия.
През 235 г., по времето на гоненията на Максимин, в Кападокия две години се укрива и великият християнски философ Ориген. В Кесария Кападокийска още като юноша го среща и става негов ученик св. Григорий, епископ Неокесарийски, когото Църквата почита като велик св. отец и чудотворец.
Така, чрез Климент, Ориген и Пантен, Александрийската богословска школа, наред с Палестина, предизвиква и спомага за развитието на местната богословска наука с нейните специфични черти и принос към православното богословие.
През втората половина на ІV в., малоазийските църкви отново изпъкват над Рим, Константинопол и Египет, с неговата Александрийска богословска школа. Това се дължи на яркото тризвездие на великите кападокийци - светителите Григорий Богослов (ок. 330-ок. 390, от гр. Назианз в Южна Кападокия) и братята Василий Велики (330-379) и Григорий Нисийски (ок. 331 - ок. 394) от гр. Кесария Кападокийска). Св. Василий Великии св.Григорий Нисийски са внуци на мъченик и св. Макрина Старша. Тяхна майка е св. Емилия, а сестра им е св. Макрина Младша – основали на река Ирис в Понтийската област девически манастир, където, заедно с някои от освободените им роби, се подвизавали до края на дните си, а техен брат е св. Петър, епископ Севастийски (Арменски). Сред светиите на Кесария са и родителите на св. Григорий Богослов - св. Григорий, епископ Назиански и св. Нона, както и братовчед му - св. Амфилохий Иконийски (†394).
Тримата Велики Кападокийски светители са видни църковни писатели, богослови и отци на Църквата, защитници на православната вяра за Трите Лица на Бога от ширещите се по онова време на Изток ереси, най-вече арианството. Тяхно дело са многобройни богословски трудове: догматически, нравствено-аскетически, екзегетически, омилетически, полемични съчинения и писма.
В Кападокия и съседните области на Централна Мала Азия живеели заможни земевладелски фамилии, за които било въпрос на чест да дадат възможно най-добро образование на децата си, което се отразило добре на културата, науката, обществото и държавата. Ярък пример за това са семействата на Тримата велики отци Кападокийци. Те получили образование в най-добрите за времето си школи и по пътя на т. нар. „кападокийски синтез”, извели най-доброто от античната философия на по-високо ниво, освещавайки го в светлината на християнското откровение.
Великите кападокийци спомогнали много за правилното формулиране на учението на Църквата за Единосъщната и Неразделна Троица - Един Бог в три Лица, които имат една божествена същност, но отделно неслитно битие и внесли значим принос в християнското богословие, като ясно разграничили понятието «същност» и «ипостас». Освен това те отъждествили понятията «ипостас» и «лице», вследствие на което възникнало ново понятие - «личност», неизвестно по-рано в античния свят. Тяхна е заслугата и за установяването на празника Рождество Христово в църковния живот на християните.
Развитие на монашеството
Както през първите векове мъченичеството за вярата послужило за утвърждаване на Църквата, така монашеството, възникнало през ІІ-ІІІ в. в Египет и скоро разпространило се из целия православен Изток, станало опора на Църквата през следващите времена. То преминало през различни форми и Кападокия и кападокийците имат съществена роля в неговото развитие.
След като в III в. Кападокия става един от основните центрове на християнството, в IV в. тук възникват монашеството и аскетизмът, които по-късно оказват влияние върху цялата история на Анадола чак до наши времена. Труднопроходимият релеф, меките вулканични скали и хилядолетният обичай на местното население да дълбаят жилищни помещения в земята, довели до появата на цели пещерни комплекси и отделни килии, в които се подвизавали огромно множество отшелници. Плод на разцвета на монашеството и духовния подвиг в тази област са безчисленото множество официално канонизирани светии и незнайни Божии угодници, родени в Кападокия или заселили се там от други краища на империята.
Св. Василий Велики изиграва важна роля и за формирането на кападокийското монашество, и в монашеството въобще. Той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, като се запознал с подвизите на тамошните отшелници и възприел най-ценното от духовния им опит. След двегодишно странстване основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. Епохални за източната аскетика станали прочутите „Правила”, които той съставил заедно със св. Григорий Богослов и утвърдил първо в основания от самия него манастир.
Св. Василий отдал предпочитанието си на общежителния тип манастири с немноголюдни братства. Според него пълното отшелничество застрашавало слабите и лишените от вещо ръководство подвижници да изпаднат в гордост, леност, униние или дори да загубят здравия си разсъдък. А многолюдните общежителни манастири водели до друга крайност – поради прекалени грижи за стопанското устройство на обителите, монасите се обременявали с много труд и суетни грижи, които ги отвличали от молитвата и духовното съзерцание.
Великият Василий избрал смесената форма на монашеското житие, която обединявала добрите страни на отшелническото и общежителното подвижничество. Отличителна черта на Василиевите манастири била благотворителността – грижата за болни, бедни и осиротели и пастирската грижа за паството. Като специфична черта на пещерните манастири на Кападокия се очертава именно интегрирането с живота на местното население и активно взаимодействие с него.
След Василий Велики общежителните манастири все повече се множели в района на Кападокия. Смята се, че в края на първото хилядолетие в района на Гьореме са се подвизавали до 30 000 души. По някои данни, на площ само няколкостотин квадратни километра скалните църкви и манастири наброявали 3 000.
Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие чрез благодатното творчество на Тримата Велики Кападокийци, подарила на християнството и основателя на палестинското общежително монашество и велик учител на монашеския подвиг преподобни Теодосий Велики (424-529 г.), роден в село Магарион в Кападокия. На него, освен утвърждаването на вероизповедта, утвърдена от ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 г., християнството дължи основаването и образцовото устройство на общежителните манастири в Палестина, като управлявал многолюдното си братство, ръководейки се от монашеските правила на съотечественика си св. Василий Велики. Светият старец основал през 560 г. своя знаменит манастир в Юдейската пустиня. Преданието говори, че през 105-годишния му живот отшелниците – негови последователи - достигнали шестнадесет хиляди. За това житиеписците го наричат „началник на общежитието”, както и защото в 493 г. Йерусалимският патриарх го назначил за архимандрит на всички общежителни манастири в Палестина.
Същият патриарх поверил надзора над пустинниците на друг кападокиец - св. преп. Сава Освещени (439-532), родом от селото Муталаска, при Кесария. Голям подвижник - пустинножител и чудотворец, той основал много манастири в Палестина, сред които и знаменитата лавра „Св. Сава”, на 14 километра от Витлеем, автор на Йерусалимския устав. Преп. Сава наставлявал братята, които, следвайки неговия пример, се уединили в пещерите на пустинята, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си през 533 г. на 94 годишна възраст. Паметта на преп. Сава честваме на 5 декември.
Подвижничество през Средновековието
Епохата на иконоборството и репресиите от страна на императорите - иконоборци, довели до голям приток на поддръжници на иконопочитанието от Константинопол и централите области на Византия, които намерили убежище в Мала Азия. Така иконоборческите периоди, както и последвалото възстановяване на иконопочитанието, довели до още по-голям разцвет на монашеството в Кападокия. Целият район бил буквално надупчен от пещери, в които се устройвали по-големи и по-малки църкви, цели манастирски комплекси с храмове, трапезарии и килии, скитове и отшелнически килии…
Пещерните манастири и скитове на Кападокия станали убежище и на много иконописци, следите от майсторството на които откриваме и днес в запазените стенописи в тях. До наше време са се запазили повече от хиляда издълбани в скалите храмове, от които около 150 са с фрескова стенопис.
Постиконоборческия период бележи втори подем на християнската култура в Кападокия, като били построени и изографисани много нови църкви, а XI столетие станало „златен век” за района.
Земята на Кападокия, осветена от кръвта на мъчениците от първите векове на християнството и молитвите на хиляди Божии угодници – изповедници на вярата, подвижници, светители, продължава да ражда светии и през Средновековието.
Църквата почита един от Константинополските патриарси, който е родом от Кападокия - св. Йоан II Кападокс (Кападокийски), патриарх от 518 до 520 г.,защитник на православната вяра, утвърдена от Отците от ІV Вселенски събор.
В Севастия Кападокийска е роден светителят Модест († 634 г.), патриарх Йерусалимски – опазил от разрушаване Йерусалимския храм на Гроба Господен, храма във Витлеем и други християнски светини при нашествието на персите.
Във великата Кападокия се родил и преподобният св. Стефан Изповедник и чудотворец (ср. на VIII в.), архиепископ Сурожки (Сурож или Сугдея, днес Судак, на южния бряг на Крим), измъчван заради вярата по време на иконоборството.
При царуването на императорите иконоборци Лъв ІІІ Исаврянин (царувал от 717 до 741 г.) и на сина му Константин V Копроним (741-775) се подвизавала в кесарийската обител „Света Анна” преподобна Теодора, благоугодила Богу с всякакви подвизи в продължение на много години и украсила се с добродетели и святост. Чества се на 30 декември.
В първата половина на IX в. в Кападокия се родил и живял св. праведен Евдоким, воин, който полагал голям труд да съблюдава евангелските заповеди. Заради необикновените му добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. По Божий промисъл се поминал едва на 33 години, а мощите му се оказали нетленни и чудотворни. Самата пръст от гроба на св. Евдоким изцерявала болни.
Упадък на християнството по тези земи
След ХІ в., с отслабването на Византия и загубата на значителни територии, които преминават в ръцете на мюсюлманите, духовният и църковният живот в Кападокия постепенно отслабват, макар и да не изчезват напълно.
През VII в. арабите нахлуват в Кападокия, през XI-XIII в. тя постепенно преминава във властта на селджукските турци, а в края на XIV в., при управлението на Баязид, става част от пределите на Османската империя. За християнството по тези земи започва период на упадък, но въпреки това там живее компактно християнско население чак до гръцко-турската война (1919-1922 г.) и последвалото му изселване.
С преселването си християните отнасят със себе си светините и ценните реликви и оставят пусти храмовете и монашеските обители. Характерна е историята с мощите на св. Йоан Руски, станал изповедник на вярата в град Прокопион в Кападокия. Когато през 20-те години на ХХ в. гърците били изгонени от родните си земи, те взели със себе си и мощите на светеца, които били пренесени на остров Евбея, в село преименувано в Нео Прокопион. По-късно бил построен и храм на името на светеца, където неговото тяло лежи и до днес и привлича потоци от поклонници.
Последният от великите кападокийски светци е св. Паисий Светогорец, роден в Кападокияна 25 юли 1924 г. в гр. Фарас. Преданието е запазило думите на неговия духовен отец, св. Арсений Кападокийски, който във връзка с това преселение се обръща към своите сънародници с думите: „В Гърция вие ще намерите Родина и ще се съберете със своя народ. Но ще намерите ли вие там вярата на кападокийските отци?”
Днес десетки от най-ценните християнски храмове и манастири в Кападокия са добре реставрирани и поддържани от турската държава като паметници на културата и привлекателно място за потоци туристи. Фотографии от началото на XX в. свидетелстват, че състоянието на тези храмове при гърците, вероятно поради бедността на населението, са били в плачевно състояние, за разлика от сега.
Но някак е тъжно, като гледаш или четеш за тези места, където някога християнството е процъфтявало, раждало е мъченици, подвижници, светители, а днес са в запустение. Някак е тъжно, като гледаш величествените някога храмове и манастири, където Божии угодници са възнасяли молитвите си към Бога, днес да са паметници на отминали времена, руини или музеи, в които туристите са заменили Христовите следовници.
Но е радостно и утешително, като си помисля, че тези мъченици, преподобни, светители, подвизавали се и просияли в святост по тези места, са живи и днес в Христа жители на Царството Божие, членове на славната тържествуваща Небесна църква. И че на други места по света земната войнстваща Църква ражда и днес светци, знайни и незнайни воини Христови, изповедници на вярата, подвижници на благочестието следовници на Христа. И така ще бъде до свършека на света!