Според последното демографско изследване на Евростат България е на първо място по отрицателен естествен прираст на населението в сравнение с всички останали страни, членки на ЕС. Факторите, които допринасят за тази тъжна тенденция, са политически, икономически, социални и не на последно място духовни.
За съжаление много брачни двойки в България – около 200 000 - имат проблеми със зачеването и нямат деца. Като решение на проблема съвременната медицина предлага на съвременния, невяраващ и самодостатъчен човек метода инвитро. Но тези брачни двойки забравят най-същественото:
1. Децата са дар от Бога - „Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.” (Псалом 126:3)
2. Целта на брака не са децата, а постигането на духовно единение и хармония между двамата съпрузи и вечното спасение на техните души, а децата се явяват следствие от любовта в брака.
И все пак, за да не се лишат тези двойки от радостта да имат деца, Всемилостивият Бог по молитвите на Света Богородица може да ги дари с този велик дар - чудото на новото създание. Защото децата са именно едно чудо и ново създание, което е сътворено от Вечния Бог за вечен и блажен живот. А родителите се явяват един вид само настойници на това царско дете, чийто истински Създател е сам Царят на Славата – Господ Бог. И затова родителите са длъжни пред Бога и носят отговорност пред Него да опазват душевната чистота на повереното им царско дете и да се грижат не толкова много за телесното и материално осигуряване, колкото за спасението на неговата душа.
Има един храм в България в с. Горни Воден (сега квартал на гр. Асеновград), където се пази чудотворната икона на Света Богородица - „Златна ябълка”. Празникът на тази икона се чества на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, който е свързан с едно чудо, извършено от Пресвета Богородица през далечната 1765г. Това събитие е описано от монаха Ананий Клинис, който по това време е бил игумен на манастира „Св. Св. Кирик и Иулита”. Той пише1:
„В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Владичеца наша Богородица и приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресватата Богородица, наречена „Благодатна”, която се намира в свещения стар храм в с. Воден. Чрез тази света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.
Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла поради дългия за празника на Благодатната Богородица Дева Мария не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност.
Йереят, като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона „ Благодатна Богородица Дева”, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богата украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.
Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва”.
След чудото с неплодната жена възниква традиция за празника, посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост, чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от първия петъчен акатис на поста. Този обичай освен в храма в с. Горни Воден може да се види и в други храмове от Пловдивска епархия и представлява местна традиция. На чудотворната икона те престояват пет седмица до празника, а след протичането на последния пети акатис, те се раздават по време на празника на безплодните жени, за де се сдобият с рожба.
Много са чудесата, извършени от Божията Майка, пред Нейната чудотворна икона през тези векове. Някои от тях са описани в пазещите се в местния музей поменици, за други съдим по дарените на иконата украшения, за трети се разказват и досега предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис ІІІ преспива в храма през 1934г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие на чудотворната икона. Майката Божия продължава и до днес да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.
И нека всяка жена, която таи тази болка в сърцето си, че няма рожба, с жива вяра и несъмнено упование в Божия Промисъл, да се моли на Небесната Царица – Света Богородица за този чуден Божи дар. За да се зарадваме накрая и всички ние, споделяйки радостта на тази жена, която се е сдобила с рожба по молитвите на Света Богородица. Защото над нея са се изпълнили думите на Спасителя: „Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде” (Матей 8:13) и още „Твоята вяра те спаси; иди си смиром” (Лука 7:50).
Използвана литература:
1. Сайтът на храм „Св. Богородица – Успение” www.zlatnaiabalka.com