ИЗКУСНИТЕ НАШИ ИЗКУСИТЕЛИ (продължение на темата за обсебването)

izkusnite.jpg

Нас­ко­ро в ре­дак­ци­я­та на Църковен вес­т­ни­к дой­де мла­да же­на, ко­я­то спо­де­ли, че след ка­то пре­ми­на­ла през пър­во ни­во на пос­ве­ще­ние в “Рей­ки”, с нея за­поч­на­ли да се случ­ват стран­ни не­ща: из­да­ва­ла не­чо­веш­ки зву­ци, пра­ве­ла не­кон­т­ро­ли­ру­е­ми ужа­ся­ва­щи я дви­же­ния и гри­ма­си, ръ­ка­та й пи­ше­ла ав­то­ма­тич­но с чужд по­черк пос­ла­ния, ед­но от ко­и­то с под­пис “Са­та­на­та”… За­поч­на­ла да мис­ли, че по­лу­дя­ва. По­ра­ди не­у­доб­с­т­во, срам и страх на­пус­на­ла ра­бо­та­та си и ог­ра­ни­чи­ла до край­ност лич­ни­те си връз­ки. То­га­ва про­че­ла ста­тия за об­себ­ва­не­то и раз­поз­на­ла сим­п­то­ми­те в се­бе си. На­со­чи­ла се към Цър­к­ва­та: из­по­вя­да­ла се, при­час­ти­ла се, от­то­га­ва во­ди ак­ти­вен цър­ко­вен жи­вот и де­мон­с­ки­те на­па­де­ния на­ма­ле­ли. Чув­с­т­ва се за­щи­те­на и спо­кой­на под пок­ро­ва на Бо­жи­я­та бла­го­дат. При­тес­не­ни­е­то й ид­ва са­мо от мно­гоб­рой­ни­те ма­те­ри­а­ли и пре­да­ва­ния по ме­ди­и­те, въз­х­ва­ля­ва­щи кон­так­тьор­с­т­во­то и раз­лич­ни ду­хов­ни прак­ти­ки, ос­но­ва­ва­щи се на кон­так­ти с ду­хо­ве, ко­и­то ще ув­ле­кат в не­поз­на­ти­те и та­ка опас­ни деб­ри на окул­тиз­ма и дру­ги хо­ра, как­то нав­ре­ме­то са ув­лек­ли нея. 

Днес все по­ве­че и по­ве­че хо­ра с го­тов­ност се впус­кат да ус­во­я­ват все­въз­мож­ни “ду­хов­ни прак­ти­ки”, ка­то умиш­ле­но се стре­мят към про­мя­на на съз­на­ни­е­то си, учас­т­ват в спи­ри­ти­чес­ки се­ан­си, при ко­и­то се при­зо­ва­ват ду­хо­ве­те на по­чи­на­ли, из­пол­з­ват упой­ва­щи ве­щес­т­ва…

Всич­ки те­зи сред­с­т­ва са поз­на­ти на ша­ма­ни, жре­ци, ма­гьос­ни­ци от най-дъл­бо­ка древ­ност… Но ако нав­ре­ме­то де­мо­ни­те са ръ­ко­во­де­ли съд­би­ни­те на хо­ра­та чрез не­кол­ци­на “прос­ве­те­ни”, то в на­ше вре­ме окул­т­ни­те прак­ти­ки ста­ват все по-по­пу­ляр­ни, хо­ра­та ма­со­во се впус­кат в прак­ти­ку­ва­не­то им, без да си да­ват смет­ка с как­ви ду­хо­ве се за­бър­к­ват и до как­во мо­же да ги до­ве­де то­ва за­иг­ра­ва­не с де­мо­нич­ни­те си­ли. На­ли­це е и тен­ден­ци­я­та чрез фил­ми, по­пу­ляр­ни пре­да­ва­ния и пуб­ли­ка­ции кон­тан­тьор­с­т­во­то да се пред­с­та­вя ка­то по­зи­тив­но и по­лез­но за хо­ра­та за­ни­ма­ние, как­то и да се пред­с­та­вят на­уч­ни обяс­не­ния на па­ра­нор­мал­ни яв­ле­ния, да се рек­ла­ми­рат от ме­ди­и­те и да им се при­да­ва на­уч­ност.

Па­рап­си­хо­ло­ги­я­та (на­уч­но­то изу­ча­ва­не на окул­т­но­то) пра­ви про­ти­во­ес­тес­т­ве­но­то, гнус­но­то и из­к­лю­чи­тел­но опас­но об­щу­ва­не с де­мо­ни­те да из­г­леж­да ка­то ес­тес­т­ве­на доб­ра и по­лез­на спо­соб­ност за чо­ве­ка, ко­я­то той при­те­жа­ва в по­тен­ция и ко­я­то е длъ­жен да раз­вие. Тя под­по­ма­га хо­ра­та в уси­ли­е­то им да скри­ят ис­ти­на­та и от са­ми­те се­бе си, за­що­то ма­кар мно­зи­на да се ужа­ся­ват при ми­съл­та, че са об­се­бе­ни от лич­нос­т­но зло съ­щес­т­во, то оче­вид­но ня­мат ни­що про­тив да са ръ­ко­во­де­ни от „ли­чен ду­хо­вен во­дач”, да из­пол­з­ват въз­мож­нос­ти­те на “вис­ше­то си аз”, “бо­жес­т­ве­ния ум”, “об­що­то не­съз­на­тел­но”, “свръх­ду­ша­та”, “все­мир­ния ум”, “ко­лек­тив­но­то не­съз­на­ва­но”, “твор­чес­ко­то не­съз­на­ва­но” или “пра­ду­ша­та”… - тер­ми­но­ло­гия, ко­я­то окул­тиз­мът на­ход­чи­во лан­си­ра.

Днес до­ри пси­хо­ло­ги­я­та, усе­ти­ла наг­ла­са­та на об­щес­т­во­то, из­пол­з­ва своя ав­то­ри­тет за да рек­ла­ми­ра окул­тиз­ма. Поч­ти вся­ка про­я­ва на окул­т­ни­те си­ли на­ми­ра сво­е­то “на­уч­но обяс­не­ние” и пси­хо­ло­ги­чес­ка обос­нов­ка. По­я­вя­ват се пси­хо­те­ра­пии, из­г­ра­де­ни на ба­за­та на спи­ри­тиз­ма или гра­ни­че­щи с не­го. Пси­хо­ло­ги­я­та сме­ло пре­и­ме­ну­ва де­мо­низ­ма в “но­ви­те си­ли на ума”, „скрит по­тен­ци­ал на чо­веш­кия ум”, „не­до­раз­ви­ти си­ли на чо­веш­кия дух” и т. н. и пос­та­вя за цел на те­ра­пи­я­та ус­пеш­но­то ов­ла­дя­ва­не и из­пол­з­ва­не на те­зи си­ли.

Са­ми­те ду­хо­ве во­да­чи за­я­вя­ват най-доб­ри на­ме­ре­ния да под­по­мог­нат хо­ра­та да от­к­ри­ят и раз­ви­ят то­зи свой „скрит по­тен­ци­ал” и в бъ­де­ще в един нов свят всич­ки да ста­нат но­си­те­ли на те­зи свръ­хес­тес­т­ве­ни си­ли и про­вод­ни­ци на “бо­жес­т­ве­но­то”. Са­ми­те ду­хо­ве се пред­с­та­вят за ду­ши на по­чи­на­ли, ко­и­то се­га жи­ве­ят в дру­ги из­ме­ре­ния. Те пре­тен­ди­рат, че мо­гат да ни да­дат цен­ни на­път­с­т­вия, за­що­то са пре­жи­ве­ли по ня­кол­ко жи­во­та и са нат­ру­па­ли це­нен ду­хо­вен опит и поз­на­ния, ко­и­то ис­кат да пре­да­дат на хо­ра­та. Пред­с­та­вят се за жи­те­ли на древ­ни ци­ви­ли­за­ции, ду­ши от дру­ги све­то­ве, ко­и­то мо­гат да ни по­мог­нат да се спра­вим с бо­лес­ти­те, гла­да, вой­ни­те, да ус­ко­рят раз­ви­ти­е­то ни, да из­ба­вят зе­мя­та от пред­с­то­я­ща ги­бел… Те тър­сят дос­тъп до мно­го хо­ра, за да пре­диз­ви­кат „ду­хов­но” про­буж­да­не. Во­де­ни от та­ки­ва „ду­хов­ни во­да­чи„, „ръ­ко­во­ди­те­ли„, „учи­те­ли„ и т. н., кон­так­тьо­ри­те пи­шат пос­ла­ния, кни­ги, раз­п­рос­т­ра­ня­ват но­ви уче­ния, ре­ли­гии, шко­ли, прак­ти­ки, тър­сят изя­ви по ме­ди­и­те… Чув­с­т­ват се длъж­ни да нап­ра­вят всич­ко, ко­е­то им е по си­ли­те, всич­ко, ко­е­то ду­хо­ве­те по­ис­кат от тях, за да из­г­ра­дят един „нов свят на хар­мо­ния и кра­со­та”, или прос­то да спа­сят чо­ве­чес­т­во­то от си­гур­на ги­бел.

Как де­мо­ни­те ще се пред­с­та­вят, за­ви­си от то­ва, как­во би пре­диз­ви­ка­ло ин­те­ре­са и би спе­че­ли­ло до­ве­ри­е­то на кон­так­тьо­ра. “Вра­гът пре­дос­та­вя ту сво­бо­да, ту скър­би: той из­пит­ва към как­во е скло­нен чо­век и на­там го тлас­ка” (св. Йо­ан Зла­то­уст). На ед­ни де­мо­ни­те ще се пред­с­та­вят ка­то из­вън­зем­ни съ­щес­т­ва, на друг - ка­то скъп по­чи­нал бли­зък, на дру­ги - ка­то све­та Бо­го­ро­ди­ца, ан­ге­ли, свет­ци и до­ри ка­то Иисус Хрис­тос. За тях не е проб­лем да про­по­вяд­ват и хрис­ти­ян­с­т­во­то с ня­кои “дреб­ни” от­к­ло­не­ния, ко­и­то те пред­с­та­вят ка­то из­п­ра­вя­не на пре­и­на­че­но­то Хрис­то­во уче­ние… Тол­ко­ва го­ле­ми от­к­ло­не­ния, кол­ко­то поз­во­ля­ва бо­гос­лов­с­ка­та под­го­тов­ка и бди­тел­ност­та на вяр­ва­щия.

За де­мо­ни­те не е ни­ка­къв проб­лем да при­е­мат вся­ка­къв об­раз, как­то и да по­у­ча­ват, из­пол­з­вай­ки спе­ци­фич­на тер­ми­но­ло­гия: на­уч­на, та­зи на на­уч­на­та фан­тас­ти­ка, на древ­ни ези­чес­ки ре­ли­гии или тер­ми­но­ло­ги­я­та ха­рак­тер­на за хрис­ти­ян­с­т­во­то.

“Са­мом­не­ни­е­то на де­мо­ни­те дос­ти­га до там, че те за­поч­ват да се явя­ват в об­раз на ан­ге­ли на Свет­ли­на­та… мъ­че­ни­ци… в об­ра­за на Бо­жи­я­та Май­ка и на Са­мия Хрис­тос… Обе­ща­ват не­бес­ни вен­ци и та­ка до­веж­дат чо­век до ви­со­ко са­мом­не­ние и гор­дост” (св. Иг­на­тий Брян­ча­ни­нов).

То­ва се опит­вах да обяс­ня на един вяр­ващ, как­то сам се оп­ре­де­ли, мъж, кой­то от го­ди­ни по­лу­ча­ва­ше „ви­де­ния и пос­ла­ния от Бо­га” и ис­ка­ше да ги спо­де­ли с це­лия свят.

- О, аз знам за де­мо­ни­те и как­во це­лят те! – ус­по­кои ме той. Бе­ше уве­рен, че раз­го­ва­ря с Бо­га и Бо­жи­я­та Май­ка, а не с лу­ка­ви­те де­мо­ни, за­що­то всич­ко във ви­де­ни­я­та му би­ло кра­си­во, об­ля­но в свет­ли­на и за­що­то го уче­ли и под­тик­ва­ли към доб­ри не­ща.

В ре­дак­ци­я­та на „Цър­ко­вен вес­т­ник” чес­то прис­ти­гат пис­ма с все­въз­мож­ни пос­ла­ния към чо­ве­чес­т­во­то, на­пи­са­ни гриж­ли­во от вяр­ва­щи мъ­же и же­ни под дик­тов­ка­та на тайн­с­т­ве­ни гла­со­ве и съ­щес­т­ва, ко­и­то на­ши­те „про­вод­ни­ци на ин­фор­ма­ция” на­ив­но при­е­мат за Бо­жии пра­те­ни­ци, иг­но­ри­рай­ки всич­ки пре­дуп­реж­де­ния от све­ти­те бо­жии угод­ни­ци да бъ­дем бди­тел­ни и да из­бяг­ва­ме по­доб­ни яв­ле­ния.

Всъщ­ност е дос­та на­ив­но да смя­та­ме, че де­мо­ни­те се по­я­вя­ват неп­ре­мен­но в от­б­лъс­к­ващ про­ти­вен вид и вну­ша­ват да вър­шим ло­ши не­ща. Те са доб­ри пси­хо­ло­зи и зна­ят към ко­го как да се приб­ли­жат и как­во да му пред­ло­жат. На склон­ни­те към влас­то­лю­бие ще пред­ло­жат власт, на склон­ни­те към сла­во­лю­бие ще пред­ло­жат сла­ва, на ал­ч­ния – бо­гат­с­т­во… бо­яз­ли­вия ще стрес­нат и до­ве­дат до от­ча­я­ние, а на доб­рия чо­век ще пред­ло­жат да вър­ши ве­ли­ки доб­ри де­ла, да по­ма­га на хо­ра­та и да спа­си чо­ве­чес­т­во­то от по­ги­бел…

“На­ши­ят враг е из­к­лю­чи­тел­но изку­сен – пре­дуп­реж­да­ва и св. Еф­рем Си­рин, – той не ни свър­з­ва с ве­ри­ги, ко­и­то не ни до­па­дат, а нап­ро­тив, пос­та­вя ни та­ки­ва око­ви и мре­жи, ко­и­то ще при­е­мем с най-го­ля­мо удо­вол­с­т­вие, за­що­то знае, че на­ши­те же­ла­ния са по-сил­ни от нас.” Св. Еф­рем каз­ва още: “Не­чис­ти­ят дух е из­мен­чив и мно­го­об­ра­зен… Мъд­рия ула­вя чрез мъд­рост, сил­ния – чрез си­ла­та, бо­га­тия – чрез бо­гат­с­т­во­то, бла­го­об­раз­ния – чрез кра­со­та­та му, крас­но­ре­чи­вия – с крас­но­ре­чи­е­то му.” Де­мо­ни­те ще по­каз­ват и го­во­рят оно­ва, ко­е­то кон­так­тьо­рът би ис­кал да чуе и ви­ди. Ще му да­дат спо­соб­нос­ти, как­ви­то ис­ка да има. По­не в на­ча­ло­то. До­ка­то спе­че­лят до­ве­ри­е­то му, до­ка­то ста­нат же­ла­ни гос­ти в съ­ни­ща­та му, в до­ма му, до­ка­то ста­нат же­ла­ни съ­вет­ни­ци в ра­бо­та­та му, в ума му… до­ка­то го об­се­бят. То­га­ва ще за­поч­нат да ид­ват и без по­ка­на, и без да ги же­лае, да се раз­по­ла­гат с тя­ло­то му как­то си щат. То­га­ва ще му по­ка­жат ис­тин­с­кия си об­раз и ще му ка­жат, че му е спу­ка­на ра­бо­та­та, по­не­же Бог ни­как не­до­люб­ва та­ки­ва ка­то не­го, де­то си об­щу­ват с де­мо­ни­те. Ще го до­ве­дат до от­ча­я­ние, до лу­дост, до са­мо­у­бийс­т­во.

Де­мо­ни­те са из­к­лю­чи­тел­но ва­ри­а­тив­ни. Те от хи­ля­до­ле­тия се уп­раж­ня­ват и усъ­вър­шен­с­т­ват в из­ку­ша­ва­не­то на чо­ве­ци­те и сред тро­фе­и­те им има вся­как­ви: вяр­ва­щи и не­вяр­ва­щи, прос­то­ва­ти и уче­ни. И как­ви­то и на­ме­ре­ния да за­я­вя­ват, тях­на­та един­с­т­ве­на цел е на­ша­та по­ги­бел, а мо­ти­ва­ция – бо­го­бор­с­т­во­то.