Господ обхожда с проповед градове и села. Какво среща Той? При привидно духовно благополучие Неговите съплеменници показват пълна липса на вяра. Да си припомним евангелското четиво, в което се говореше за възкресението на дъщерята на началника на синагогата. Когато Христос отивал при смъртното болното момиче, за да я изцели, по пътя Той чул от юдеите вестта за смъртта на нещастното момиче, на началника пък на синагогата било казано: „Дъщерята ти умря; не прави труд на Учителя” (Лк. 8:49). Обаче тези думи били отправени не толкова към бащата на момичето, колкото към Самия Христос.
А фарисеите и книжниците, чули думите на Христос за това, че не влизащото в устата осквернява човека, а излизащото от неговите уста, т. е. от сърцето, се съблазнили. Защо? Понеже от устата на Христос прозвучало изобличение на тяхната неправда.
Свети Николай (Велимирович), сръбски богослов и мислител, много точно подчертава: „Спасителят се удивлявал на две неща – на голямата вяра и на голямото неверие на човека”.
За такъв пример на голяма вяра разказва Евангелието в този неделен ден (Мат. 15:21–28). Христос отива в земите Тирска и Сидонска, чието население основно било езическо. Тук една жена-хананейка Го посреща с отчаян вик: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле се мъчи от бяс”.
Как отговаря Господ на нейната молба? – Мълчаливо я подминава. Удивителна картина се изправя пред нас: Бог не забелязва молбата за помощ. На молбата на апостолите „отпрати я” Той казва: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев”.
Но жената, приближавайки се, Му се поклонила и казала: „Господи! помогни ми”. В отговор тя чува: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата”, т. е. Господ отново отказва да изцели нейната смъртно болна дъщеря.
Вие ще попитате: „Нима Бог приема молитви само от избраните?” Разбира се, не. Той не гледа на лице, за Него няма значение пола, възрастта, положението на отправилия молитвата. Изходът от тази история Му бил известен, както и увереността на жената в това, че тя няма да си тръгне без утеха. Господ еднакво обича апостолите и езичниците. Нима, разпнат на Кръста, Христос правел изключения за някого? За този ще умра, а за този – няма? На Кръста Той се молил даже за разпналите Го: „Отче! прости им, те не знаят какво правят” (Лк. 23:34). Той страдал и за убиващите Го!
Любовта на Бога към човека е дотолкова голяма и безгранична, че Той дава на своето творение свобода на избора: да бъде с Твореца или остане сам. Без да заставя никого да Го обича насила, Бог очаква от нас най-малката проява на вяра.
Смирено осъзнавайки собственото си положение и отказвайки се от претенции за нещо повече, хананейката моли за позволение да се приобщи към най-малкия дял от благодатта: „Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им”. Тогава Христос пред лицето на целия народ подчертава нейната вяра: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти”.
Защо Христос, отнапред знаещ изхода от срещата, не извършва веднага изцелението? Всъщност посредством тази беседа Господ с примера на жената-езичница показва на своите последователи и на другите хора, вървящи след Него, колко голямо е за човека значението на вярата. Жената вярвала и получила за награда просимото: дъщеря й се изцелила.
Способни ли сме ние така дръзновено да молим Бога за помощ? Или на нашия вътрешен човек по му се нрави да не „затруднява” Учителя? Да, ние идваме в храма, палим свещи, записваме имена, но оставаме ли в храма да се помолим, поне докато гори свещта – символ на горенето на нашия дух? Участваме ли в Литургията, на която се споменават нашите роднини и близки? Или се самоотстраняваме, мислейки: „За нас тук ще се помолят”. Хананейката пък извършила това, което не били в състояние да направят апостолите – умолявала Христа. Такава е силата на неотстъпчивата молитва! Свети Йоан Златоуст казва: „Бог иска за нашите нужди повече сами да Го молим”.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев