Днес, скъпи братя и сестри, в навечерието на Неделята за Страшния съд ние сме се събрали в храма за помен на нашите починали сродници. Да, ние знаем, че никога не сме виждали всички наши роднини, живели в друго време.
За тези наши сродници, може би, с възторг са ни разказвали нашите ближни – прабаби, прадядовци, баби, дядовци. Но Светата Църква казва, че ще има Страшен съд и ние, като хора вярващи, вярваме в това. И това значи, че ние непременно ще ги видим. Но каква ще бъде срещата на вярващите хора там, в другото битие? Твърде много зависи от всеки от нас.
Днес ние чухме евангелското зачало от Иоана, където се говори с прости думи затова какво трябва да направим за спасението си (вж.: Ин. 5:24-30). Говори Самата въплътила се Истина – нашият Господ Иисус Христос, Който не може да лъже: „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Ин. 5:24). Значи, ако ние приемаме словото Христово, имаме много големи шансове да се спасим. Но приемаме ли го?
И в това, може би, се заключава най-главната драма в нашия живот. Ние приемаме само това слово Христово, което ни устройва, само това, което ни се нрави, което е разбираемо за нас, което в крайна сметка не нарушава и освен това не разрушава покоя, комфорта на нашия живот. А всичко това, което ни е неприятно да изпълняваме, ние по някакъв начин отхвърляме, макар по принцип знаем, че Господ ни моли за това: ние отместваме Неговите заповеди в далечен план, в много дългосрочна, нереална перспектива.
Свети Теофан Затворник, разсъждавайки за това как ще премине Страшният съд, казва, че Господ по Своето всемогъщество и по великото Си милосърдие може да устрои така, че всички ние отново да се видим. И ние ще видим не само нашите най-близки родственици, които сме обичали и познавали, и не само тези далечните, които ние никога не сме видели. Но ние ще видим и светите отци, великите подвижници, стоящи пред нас. И светителят задава въпроса: каква може да се окаже тази среща?
А изведнъж някой от светиите, а може би, от нашите сродници, втренчено вгледан в нас, ще каже: „Почакай, а какво е това на тебе? Някаква нечистота, а ето още една. Какво става?”. И какво ще отговорим ние? Нима не сме имали под ръка Евангелието, нима не сме знаели, че трябва да го четем? Нима не сме чули, че само, който слуша, т. е. който изпълнява словото на Господа ще наследи живот вечен? Какво можем да кажем в оправдание на нашите умрели майка и баща, гледащи към нас с надежда, че сме се молили за тях, когато ние самите ще се окажем стоящи пред тях в някаква нечистота? Те ще попитат: „Време ли нямахте? Гонения срещу Църквата ли имаше? Нямахте какво да ядете ли, бяха затворени храмовете ли, неви пускаха там ли?”. Какво ще кажем в отговор?
Може би, най-разбираемото, което можем да кажем е, че ние сме измислили за себе си някакво щастие, цял живот сме го преследвали, но така и не сме могли да го намерим. А после и Сам Господ ще попита: Е, какво беше това щастие, къде е то?”. То е отлетяло като дим, нямало го е. А нали истинското щастие или, по-добре казано, блаженство ни е гарантирано в Евангелието, за него говори Христос. И затова само животът в Бога е способен да достави това блаженство на овека.
В днешния ден, в навечерието на Великия пост Светата Църква още и още веднъж ни призовава не просто да се помолим за упокоение на нашите сродници, но да се помолим с такава сърдечна молитва, че тя да прониже небесата и да дойде до самия Господ, засвидетелствала и нашата любов по отношение към тях, и нашата загриженост, и нашия страх от това дали са се спасили те. А най-главното, тогава ние в отговор ще получим тяхната молитва, за да се спасим и ние.
И в навечерието на Великия пост е много важно да направим това, защото спасителното поприще предстои пред всеки от нас. Най-важното е, започнали да постим, да започнем да се каем, да се очистваме от греха – тази единствена преграда, която ни разделя не само с Бога, но и с живота в най-прекия смисъл, защото Бог е източник на духовния и на физическия живот. И затова, колкото по-чиста е душата на човека, толкова по-близо е тя до Бога, толкова повече е изпълнена с истински живот, а значи, с любов и щастие.
И сега, скъпи братя и сестри, нека се молим за упокоение на нашите сродници, но да не правим това с неохота, вяло, поменавайки с добро нашите покойници. Да ги поменем усърдно и сърдечно. Народната мъдрост казава: този, който обича, той непременно се моли. Да засвидетелстваме пред Бога обратната истина: ако ние се молим, значи, обичаме. Амин!
*Оригиналното заглавие е: Проповедь во Вселенскую Родительскую субботу
Превод: Иконом Йоан Карамихалев