Страстната седмица е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на нашия Спасител. Иисус Христос отива на много поругания, страшни мъчения и смърт, но Той мисли не за Себе Си, а за спасяваните. В първите дни на Страстната седмица ние произнасяме думи, които може да бъдат наречени лайтмотив на предстоящите дни: „Отиващият на доброволни страдания Христос Спасител“.
Често става така, че в очакване на неизбежни скърби нашият ум се запълня само от една мисъл – как мъжествено да ги преживее и да не се сломи. В такива моменти човек става чужд на другите хора, отстранявайки се от техните беди, печали или радости. Господ пък, възхождайки на Голгота и предвиждайки такива страдания, за които ние даже не сме в състояние да си представим, мисли не за Себе Си, а за спасението на Своя народ.
Днес по време на Литургията ние чухме евангелските притчи, които Христос разказвал на Своите ученици, за да могат те да Го разберат и да вместят в себе си целия смисъл на думите за Царството Божие. Господ говорил на учениците: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение” - молитвата и разсъждаване за всяка своя постъпка ще ни помогнат да се подготвим за среща със Спасителя във второто Негово пришествие, за чийто ден и час никой не знае.
Сега вече разбираме, че Бог е редом с нас и във всеки момент може всеки от нас лично да призове в Своята обител, затова за всеки християнин е важно да внимава над своя живот, така както ние всички ще дадем отговор за извършените дела. Ние често мислим, че Господ чака от нас някакви глобални дела, но това не е така, Той търпеливо чака проявлението на нашето християнско съзнание – постоянно и в малките неща.
Един от светите отци веднъж казал, че дяволът се крие в малките неща и това действително е така. Струва си да погледнем някои примери от нашия живот, тогава може да видим, че съдбата на хората и държавите често се разпада не заради някакви колосални сътресения, а заради това, че човек прави всичко на случаен принцип, а трябва да бъдем много внимателни към всяко движение на нашето сърце. Трябва да се боим не само от големите грехове, но и от малките – всекидневните, които изтощават човешката душа. Човек, който няма покаяние за своите грехове, не се причастява със Светите Христови Тайни, може рязко да се спре и да разбере, че жизнените му сили свършват и той не може да върви нататък.
Господ проявява грижа за нашия духовен живот в най-тежките за Него дни: в дните на очакване на Кръстните страдания, в момент на предателство, на жестокото разпятия и даже смърт. Нека паметта за последните дни от земния живот на Христос да бъде за нас много ценна и важна, да възкреси в нас разбирането за любовта Божия към нас и да пробуди в нас ответна любов към Господа.
Желая ви, възлюблени мои, да преминете дните на Страстната седмица в мир сърдечен, в дълбоко и смирено покаяние за своите грехове, та с чиста съвест да достигнете светлия ден на Пасхата Христова.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев