Скъпи отци, братя и сестри, днес ние заедно с вас се молихме, причастихме се със Светите Христови Тайни. Църквата в дните на светия Велик пост, когато от нас се изисква особено дълбоко вътрешно съсредоточаване и физическа аскеза, ни дава възможност да се причастим с преждеосвещените Даровеи, подкрепяйки с това нашите духовни сили в този много нелек духовен подвиг, който ние наричаме попрището на поста.
Днес, в деня на Велика сряда, ние с вас чухме Евангелието, което ни подготвя за възприемане в следващите дни на Страданията на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние, разбира се, със сърцето и с ума разбираме какво е станало, помним последователността на събитията, на Свещената история, но не можем докрай да осъзнаем целия ужас и терзанията, които изпитвал Спасителят, за Когото тези страдания не били неочаквани, но приети със свободна воля.
В днешното Евангелие ние виждаме, от една страна, любовта на жената, която, отдала, може би, последните си пари, купила благовонно миро и го изляла не на главата, а на нозете на Спасителя, и го отрила с косите си. Господ казал, че с това тя Го подготвя за погребение: иудеите имали обичай след като обвивали починалия с пелени, изливали върху него миро.
И ние виждаме как в сърцето на Иуда се прокрадва грехът на предателството. Размишлявайки над този страшен грях, ние не можем да не зададем въпроса: какво го подбудило да предаде своя учител и Спасител, Този, от Когото той получил благодатни дарове, бил свидетел на Неговите чудеса, ползвал се от всичко това, което имал Христос? Отивайки при първосвещениците, той попитал: „Какво ще ми дадете, ако Го предам?”. Въобще, въпрос малко странен: нима първосвещениците не знаели, къде проповядва Иисус? Знаели. Но бил нужен човек от учениците на Спасителя, който да Го посочи. И му определили цена за предателството, неголяма, даже за това време – 30 сребърника. Иуда взел тези пари и казал, че ще направи всичко, за да оклевети Учителя.
Ние се учудваме как е могъл да падне толкова низко човек, на когото било дадено всичко! Но нека си зададем въпроса: нима ние не предаваме Господа? Нима Той не ни е дал всичко? Господ ни е благословил всичко, което имаме в своя живот: и здравето, и силите, и близките, и мира, и това, че сме сити, облечени – много неща могат да се изброят и всичко това са дарувания Божии. В един момент всичко това може да бъде отнето, и нашите таланти, и нашето здраве, и всички тези дарове, които ние не ценим. В един миг човек може да загуби всичко това. Ние се отказваме от Господа, предаваме Го, когато в угода на своите слабости, удобство и комфорт не идваме в храма, отминаваме бедния, не искаме да се молим, не участваме в Тайнството Евхаристия – всеки път това е малко предателство. Ние предаваме своя Господ, Който така ни обича и така ни облагодетелства.
В деня на Велика сряда – когато възпоменаваме предателството на Иуда – да си припомним, че ние също така, вероятно, в своя живот многократно предаваме Господа за съвършено незначителни, нищожни, нямащи никаква ценност бързопреходни блага в нашия живот – за удобство, комфорт, наслада. Най-често предаваме за пари, защото считаме, че обогатяването и притежанието дори на неголям капитал ще ни обезпечи нам сит и осигурен живот. Какво дълбоко заблуждение! Всичко това се руши за миг и примери за това има много. Ние, християните, не трябва да се разменяме за бързопреходни ценности, но да придобием най-висшето, важното, спасителното за себе си, ние трябва да направим всичко, така че Господ да почива в нашето сърце. Всичко останало ще го има, повярвайте, ще го има: и хлябът ще ни стига, и питието, и да се облечем в нещо, и къде да живеем – всичко ще има. Няма да има рог на изобилието, но за живота всичко ще стига.
Прелиствайки Свещеното Писание, заедно с евангелистите преминавайки през тази свещена трепетна изпълнена със скърби История, нека за нас това да бъде голямо и спасително това назидание, та в дребните неща да не изменяме на Господа, да не Го предаваме, но да бъдем верни дори до смърт, за да достигнем с Него великото и спасително Възкресение.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев