В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е денят на нашата християнска надежда. Ние сме станали духовно съпричастни към погребението на Господа Иисуса Христа. Съпреживяваме духовно с Йосиф и Никодим, които положили тялото на Спасителя в гроба. Но защо вече ликуваме духовно и в нашите сърца има вече предчувствие за пасхалната радост?
Понеже, скъпи братя и сестри, Христос за това и дошъл в света, за да не губим никога надежда, да не губим надежда даже тогава, когато изглежда, че всичко е загубено. Изглежда, че всичко е загубено. – Убит е Божественият Учител. Разпнат е Този, Който вършел чудеса. Умрял на Кръста в страдания Този, Който учел хората на добро и любов. Погребан е Този, Който заповядал да си прощаваме един на друг обидите и съгрешенията. Кого сега да слушаме? На кого сега да вярваме? Кой ще ни научи на спасителния път в живота? Запечатан е камъкът. Радва се злото, празнува своята победа.
Не се ли случва често така и нашия живот, когато се създава усещането, че няма наоколо правда, че наоколо е една злоба, че няма около нас вяра – едно безверие царува, че около любовта е една злоба. Какво да прави човек? Нали може да изпаднеш в отчаяние от болести и страдания! И изпадат тези нещастни хора, които не знаят Спасителя и Господа Иисуса Христа.
Ето, в какво е нашата радост и нашето щастие – не може да има у нас отчаяние, защото ако Христос е обещал да стане от гроба, Той ще стане. Ако Христос ни е обещал, че Той ще пребъде с нас във всички дни до свършека на света, значи, това наистина е така и с нас е Господ. Ако Господ ни е обещал, че никой от вярващите в Него няма да погине, но ще има вечен живот (Ин. 3:16), значи, именно така и ще бъде.
Сега е празникът на светлата и свята надежда. „Царства адът, но не векува”. Временна е победата на злото. Временно е тържеството на неверието. Временна е радостта на беззаконието. Спасителят на света ще върне всичко към това, което трябва да бъде. Царството на правдата на Спасителя не ще има край. И колкото да ни е тежко в живота, каквито и страдания да ни посещават, ние трябва да помним, че в страданията ни с нас е пострадалият за нас Христос. В болестите ни – боледуващият за нашите грехове Спасител. В нещастията ни – Този, Който Сам е преживял нещастия. В неуспехите и бедствията ни – Този, Който Сам нямал где глава да подслони. И даже в смъртта ни – с нас е Този, Който легна в гроба, за да не ни остави без Себе Си. Той и в ада слязъл, за да ни намери там и да ни изведе от ада.
Днес е денят на нашата надежда – надеждата във Възкресението на нашия Спасител и Господ. Но с какво за нас е толкова радостно събитието на Възкресението Христово? – Само с това ли, че Сам Спасителят не е станал жертва на злото, но победил злото със Своето Възкресение? – Не. За нас днешният ден и възпоменанието на това велико събитие е важен с това, че се докосва всеки от нас. Ние чухме сега пророчеството на Иезеекиил, чухме как великият пророк, сякаш виждащ със своите очи картината на възкресението на мъртвите, описва въздигането на всички хора от гробовете (Иез. 37:1-14).
Господ ни извежда от нашите гробове. В нашия временен живот Той ни извежда от гробовете на неверието, от гробовете на греха, от гробовете на нечестието – повдига нашите души. Но и когато ние реално умрем и душата ни се раздели от тялото, и тялото ни се разложи на съставните му части, и като земята, от която сме сътворени, нашето тяло отиде в земята, ще дойде време и само с едно слово Господне прахът отново ще се съедини заедно и кост ще се съедини с костта, и по костите ще се опънат жили и кожа, и духът ни ще се върне отново в нашето тяло, за да пребивава вечно с възкръсналия Спасител. След възкресението на мъртвите в новото Му царство вече не ще има ни зло, ни болести, ни нещастия, ни грях, но любовта ще царства – любовта Божия, всичко освещаваща.
Ето в това е и нашата надежда. Да се поклоним духовно на живоносния гроб Господен от който сияе светлината на Възкресението и вечния живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев