В събота е прието да се прави помен за починалите, защото това е ден за покой. В този ден Творецът, създал света и човека, си починал от Своите трудове. В същия този благословен ден Новият Адам, нашият Господ Иисус Христос, се упокоил със Своята
пречиста плът в гроба, отдъхвайки си от подвига на сътворението на новото, духовно човечество, в същото време Неговият дух слязъл в ада и проповядвал Царството Божие на умрелите.
За всеки човек съботният покой започва от момента на неговата смърт и продължава чак до Второто пришествие Христово и Страшния съд. Тогава всеки прекратява всяка земна дейност, успокоява се от делата, очаквайки всеобщото Възкресение и своята участ във вечността.
Но съботата е временна, след нея винаги настъпва възкресение. Господ, сътворил този свят и дарувал битие на всяка твар, си починал от делата Си в седмия ден, но предопределил и настъпването на осмия ден – живота в бъдещия век. И това благословено време започнало в същия този момент, когато нашия Господ Иисус Христос възкръснал от Гроба, Пръв от мъртвите, за да открие светлия път на възхождането за всяка душа, която желае спасение.
От този момент Царството Небесно се изпълва с нови души, които сега само предвкусват вечното блаженство, докато не се съединят с възкръсналите тела. За живите пък това е тайнство в бъдещия век, новото битие започва в момента на Кръщението, когато посятото в сърцето семе на благодатта възраства от ден на ден, докато не направи душата достойна за Небето.
И така, съботата е ден за покой, за очакване на съда и възкресяването за нов живот. Но днешната събота е особена, това е последният ден на Ветхия Завет, завършването на създаването на Църквата на земята.
В тази събота, както и в събота Месопустна, която предваря възпоменание за Страшния съд, ние поменаваме всички преди векове починали православни християни. Наш свещен дълг е да се молим за тези, които са ни привели в този живот, за всички по-рано починали отци, праотци и сродници наши.
Молитвата на живите за починалите – това е, от една страна, единственото средство да помогнем на умрелите в Господа, да подобрим тяхното духовно състояние до Съда, а от друга – това е свидетелство за нашето единство в Христа. Ние заедно съставляваме пълнотата на Църквата като тяло Христово, един организъм, където болката и нуждата на един член се преживяват като свои от цялото тяло. Както в мравуняка или в голямото ято птици, където всичко е подчинено на една цел, всеки се труди според силите и способностите си и възпълва недостатъците на другите.
Учените казват, че ятата на прелетните птици преодоляват огромни разстояния, защото в полета между птиците възниква много силно електрическо поле, което разпределя силите и поддържа слабите и уморилите се. А човек, оказал се в този момент в това ято, може даже да бъде поразен от ток. Така и в Църквата силата на нашата съвместна молитва на живите за починалите и на починалите за живите, защото у Бога няма мъртви, но всички са живи, преминава от един към друг, всекиго укрепява, очиства и освещава, а хищните демони, приближаващи се към стадото Христово, поразява.
Нашата взаимна молитва един за друг е подобна на кръв, циркулираща в тялото на Църквата, която прониква във всички нейни жили и капиляри, задоволява потребностите на всяка клетка, оживява всяка душа.
В този особен ден, когато се приближава слизането на Светия Дух като венец, завършващ акта на домостроителството на спасението на човечеството, ние се молим за даруването на Утешителя на всяка християнска душа, на всички чакащи Христовото утешение. Молейки се за починалите и желаейки им същото, каквото и на себе си, т.е. опрощение на греховете и Царството Небесно, ние изпълняваме най-великата заповед на Христа за любовта към ближния, като към самия себе си, и угаждаме на Спасителя, положил Своята душа за всеки човек.
Душе Свети и Животворящи, „чрез Който всяка душа се оживява и в чистота се възвисява”, ела при нас, живите и умрелите, презри нашите грехове, възпълни нашитке немощи, та да бъдем една Църква Христова, свята и непорочна, та в деня на слизането на Светия Дух заедно, с едни уста и с едно сърце, да прославим Бога, комуто в Троицата се покланяме, Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
*Оригиналното заглавие е: Проповедь на Троицкую родительскую субботу
Превод: Иконом Йоан Карамихалев