Скъпи отци, братя и сестри! Бих искал да поздравя всички вас с празника Рождество на Пророка, Предтечата и Кръстителя Иоан. Днес се чете Евангелието от Лука, разказващо за историята на раждането на Иоан Кръстител (Лк. 1:1-25, 57-68, 76, 80). Но четивото от Апостола (Рим. 13:11-14:4) сякаш не е свързано с този ден, в него нищо не се говори за Пророка и Предтечата Иоан. Само вниквайки много задълбочено в текста, можем да разберем защо именно този откъс Църквата предлага днес, на празника на Пророка, Предтечата и Кръстителя Иоан. Ще ви процитирам само едно предложение: „Облечете
в Господа нашего Иисуса Христа и грижата за плътта не превръщайте в похоти”. Едно предложение, но в него e огромна силата на мирогледа.
Защо именно този светоглед, формулиран от апостол Павел, ни се предлага днес? Тъй като самият факт на неговата поява е свързан с Пророка, Предтеча и Кръстителя Иоан. Вероятно, той от ранна възраст се оттеглил в пустинята и живеел само с това, което тя давала. На мнозина им се струва, че пустинята - това е пясък и камъни, но това не винаги е така. В началото на пролетта тук се появяват зеленчуци, цветя, летят и събират мед пчели. А понякога в пустинята долитат скакалци, които на езика на Ветхия Завет се наричат акриди, - тях също ги събирали и ядели.
От Евангелието знаем, че Предтечата и Кръстителят Иоан се хранел с акриди, т. е. със скакалци и с див мед. Но нали не всеки ден долитали скакалци, не всеки ден можело да се намери див мед. В пустинята било студено през зимата и извънредно жарко през лятото. Хранейки се само с тази храна, пророкът, вероятно, бил постоянно гладен. А сега нека съотнесем нашите потребности, нашия начин на живот с това как живял пророкът Божи Иоан, наречен Предтеча. Той вървял пред Господа, той проправял пътя Му, той подготвял човешките сърца за възприемане на всичко това, което Христос казал на хората. Той живеел, според нашето разбиране, на границата между живота и смъртта, - но нали живеел, бил велик проповедник и при него се стичали хиляди хора, за да получат опрощение на греховете, за да се кръстят във водите на Йордан…
Какво представляват похотта и грижата за плътта, за които ние днес чухме в апостолското четиво? Грижата за плътта е поддържане на жизнеспособността на човешкия организъм. На Иоан Предтеча му стигали акридите и дивия мед, които той вкусвал, и то не всеки ден. За мнозина от нас това би било недостатъчно, впрочем, днес никой и не изисква хората да живеят в пустинята и да се хранят с това, което тя дава. Но в тези думи е заложена огромна сила на мисълта,- както вече казах, мироглед. Грижата за плътта, т. е. грижата за поддържане на човешката жизнена дейност, не трябва да се превръща в похот. А какво е похотта? А похотта – това е нарушение на всички вътрешни рационални баланси, когато човек губи разум, когато гласът на плътта, т. е. изискването на инстинкта, става главна водеща сила. Когато не работят нито разумът, нито нравственото чувство, когато човек прави само това, което му диктува инстинктът. Тази победа на инстинкта над разума, над духа се нарича и похот на плътта. Поддържайки физическото състояние на организма, хранейки и съгрявайки го, устройвайки своя живот така, че да не навреди на здравето си, човек никога не трябва да сменя местата на ценностите - на първо място да поставя угаждането на плътта, защото тогава това ще стане похот.
Неслучайно именно за това днес слушаме от апостолското четиво, нали именно така живял Пророкът Божи Иоан. В него нямало никаква похот, а силата на духа поразява и хората, живеещи две хиляди години по-късно. Това бил ангелоподобен живот. Ненапразно на древните икони Пророк Иоан се изобразява с ангелски криле, защото това бил живот на границата между духа и тялото, - подобно на Мария Египетска, която живяла в същата тази Иудейска пустиня така че тялото й престанало да се подчинява на физическите закони и тя могла да премине Йордан като по суша. И Пророкът Божи Иоан изживял същия живот, защото той подготвял пътя на Господа.
В центъра на Божественото слово, донесено от Спасителя, е именно тази нова философия на живота. Господ се обръща към иудеите, а по-късно, чрез апостолите, - и към езичниците. Той предлага, в това число и на нас, живеещите две хиляди години по-късно, начин на живот, който съответства на Божествения замисъл за човека. Господ не ни призовава да вървим в пустинята, нещо повече, Той Самият не е живял в пустинята. Иронизирайки нападките на фарисеите, Господ казвал: „Дойде Иоан, не ядеше, не пиеше, живееше в пустинята и го убиха. Син Човечески яде и пие с митари и грешници и Го осъждат”. Господ не ни предлага аскетичния образ на пророка в качество на идеал, но Той поставя житейски акценти в Своето обръщение към нас. Той ни учи как трябва да живеем, за да не се превръща човек в животно, за да не разрушават инстинктите силата на разума и нравственото чувство. Господ ни е начертал контурите на особената цивилизация на духа, която ние на църковен език наричаме Божие Царство и която може да се осъществява тук, на земята, в условията на човешкото битие, ако само, по думите на апостол Павел, ние не превръщаме грижите за плътта в похот. Господ не изисква от нас нищо повече от това, което можем да направим. Той не изисква от нас особени подвизи, но Той ни дава ориентири в живота, като любящ Отец. Ние можем да вървим по пътя, който Той ни посочва, или да се откажем от него. Ние сме свободни, но всеки трябва да помни: от това по какъв път вървим, ще зависи и щастието в този живот, и придобиването на Божието Царство във вечността.
Пророкът, Предтечата и Кръстителят Иоан е приготвил пътищата Господни. Той ни е явил удивителната победа на човешкия дух над всяка похот. Господ Иисус Христос говори за това като за дивен и абсолютен пример на святост: от родените от жена не е имало по-голям от Иоан Кръстител (Мат. 11:11). И Господ ни предлага да живеем според Неговия закон, побеждавайки всяка похот и едновременно оставайки хора, способни да обичат, творят и въплъщават в своя живот това предназначение, което Бог е дал на всеки човек.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев