При възпоменаването на светци ние размишляваме над техния живот, сравнявайки го с времето, в което са живели. С какво били свети първовърховните апостоли? Петър бил прост рибар, живеещ на брега на Галилейско море. Павел - учен юдеин, представител на елита. Но се явил Христос и започнал да проповядва, често говорейки такива неща, които били трудни за усвояване от юдеите.
Изминали са около две хиляди години. Ние знаем, че Той е поучавал, вършел чудеса, изцелявал болни, хроми, слепи, възкресявал мъртви, а после бил предаден от един от учениците, отдаден на смърт, след което възкръснал и се възнесъл. Какъв път на нравствено възхождане са извървели апостолите? На кого е било по-леко – на нас днес или на тях тогава? На нас ни е по-леко, защото ние вече знаем всичко това, а за апостолите имало често голяма съблазън.
Ето пламенният по натура Петър, който говорил, че е готов да отиде на смърт заради Господа. И когато дошли воините с предателя Иуда в Гетсиманската градина, Петър извадил меч и яростно защитавал своя Учител, отрязал ухото на един от воините.
За това са нужни дързост и смелост. Но минало малко време след ареста на Христа, и Петър се отрича от Него, казва, че не познава този човек. Това свидетелства за противоречивостта на човешката натура, за която апостол Павел ще каже: „И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек!” (Рим.7:21-24). Това е вечна борба, особено забележима в натура на Петър. По-късно той плакал и се каел цял живот, приел накрая смърт за Христа, казал на своите палачи, че е недостоен за смърт, подобна на Христовата и бил разпънат надолу с главата.
Ето Павел - еврейския законник, живеещ праведен еврейски живот, изпълняващ всички предписани норми. Но той правел всичко според буквата, дотолкова й бил верен, че въстанал против последователите на Христа и „прекомерно гонел Божията църква и я разорявал” (Гал. 1:13). Малко му било в Йерусалим и той се отправил към Сирия, за да преследва християните и да ги предава на смърт. На път за Дамаск му се явява Самият Христос и казва: „Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян. 9:5). И Савел ослепял, и сляп тръгнал към Дамаск. Три дни той не виждал, не ял и не пил, и от гонителя станал най-големият ревнител, проповядващ Словото Божие.
Понякога свещеници говорят, че никой не иска да слуша нашата проповед. Но когато сееш, не знаеш където семето ще пропадне, а където ще се издигне. Заради реколтата ревностният стопанин обработва земята. Апостол Павел отишъл в Атина - в ареопага, където се събирали философите и мъдреците. Той им разказал за истинския Бог, изгонили го, но той дошъл отново, и ето днес Гърция е православна страна, до голяма степен поради Павловата проповед. Последователност и твърдост – това е урокът за нас от апостол Павел.
Кога ще престанем да се боим? Кога в нас ще се появи дух твърд, духът на Петър и Павел? Колко често ние, намирайки се в обществото, в света, зад пределите на стените на храма, се срамуваме, страхуваме, боим се да говорим за своята вяра, опасявайки се от критика, неразбиране, гонения и хули. Докато не се проникнем от духа на Петър и Павел с цялото си сърце и ум, доброто ще бъде за нас малко. На празника на първовърховните апостоли почитайте ги за техния живот и трудове и се постарайте да живеете така, както неи са ни заповядали. Свети апостоли Петър и Павел, молете Бога за нас!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев