В Евангелието е казано, че Синът Божи, Второто Лице на Пресвета Троица, бил пратен в този свят от Отца, за „да подири и спаси погиналото” (Мат. 18:11). Така говори за целта на Своето служение Сам Господ. Под „погиналото” тук се има предвид цялото човечество, всички потомци на Адам. По такъв начин целта на битието на Църквата се състои в привеждане на цялото човечество в Царството Божие. Църквата е основана за продължаване извършеното от Христос дело за спасението на човешкия род, та в нея, чрез усвояване плодовете на изкуплението, да придобият спасение всички, които го търсят.
Гръцката дума за Църква – „еклесиа” обозначава съобщество от хора, извикани и отделени за особена цел. Сам Господ уточнява по този повод: „Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).
Целта на съществуването на Църквата Христова в света се заключава в това: 1. Да призовава другите хора към покаяние и примирение с Бога: „И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!” (2 Кор. 5:20). 2. Да предоставя възможност на идващите в Църквата да възрастват духовно, достигайки съвършенство: „За да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна” (Еф. 5:27). 3. Да показва на небожителите и на целия несъгрешил свят действието на любовта и благодатта Христова в тези, които са Го приели като свой Спасител: „Та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез Църквата известна на началствата и властите небесни” (Еф. 3:10).
Да се говори за целта на съществуването на Църквата може по два начина. От една страна, има стратегическа цел, която се състои в достигане пълнотата на църковното тяло, достигане на това състояние, за което говори ап. Павел: „…да бъде Бог всичко у всички” (1 Кор. 15:28). От друга страна, може да се обособят тактически цели, които са спомагателни по отношение на стратегическата. Първата тактическа цел се състои в това да бъде приведено в Църквата спасеното и изкупено от Христос човечество, тъй като е необходимо хората да бъдат осветени със светлината на Христовата вяра, да бъдат приведени в Църквата, като им се обясни, че спасението е възможно само чрез Църквата. Може да се каже, че първата тактическа цел – това е количественият ръст на Църквата. Втората тактическа цел – това е качественият или духовният ръст на Църквата. Не е достатъчно само хората да бъдат приведени в Църквата, самото присъединяване на човека към тялото на Църквата не прави човека свят и не му гарантира спасението. Затова е необходимо още и освещение на приведеното в Църквата човечество и това освещение, или качественият ръст на Църквата, е втората тактическа цел.
Целта на битието на Църквата е преподаване на Божията благодат на човека, неговото освещение и преобразяване. Апостол Павел, разсъждавайки за дарованията и служенията в Църквата, казва, че те съществуват „за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12).
Животът на Църквата е немислим без поклонение на Господа в събрания, малки групи и личната молитва на вярващите. Във виденията на пророците, записани в Библията, ние четем за чудесните картини на бъдещето, когато всички останали съставни назначения на Църквата се отменят и остава само едно, вечното - поклонение на Бога (Откр. 22:3).
Библията ясно учи, че Църквата има външна задача, която трябва да изпълни в този век. Заради нея дошъл Иисус – да благовества на заблудения и погиващ свят. Иисус е казал: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Иоан 20:21). По такъв начин, външната цел на Църквата е благовестие и мисионерска дейност.
Библията учи, че Църквата има и вътрешна цел. Това е наставлението на нейните членове и подготовката им за служение. Голяма част от новозаветните послания била адресирана към вярващите за укрепването им в християнския живот и служение, за да могат те да изпълняват външната цел: благовестието на заблудения и погиващ свят.
Тези цели са взаимосвързани. Нито една от тях не може да съществува сама по себе си, без другите. Вътрешната цел (наставлението, подготовката) помага за изпълнение на външната (благовестието), и те двете служат за прославяне на Бога (поклонението).
И така, главната задача на Църквата е спасението на хората. Спасението пък е неотделимо от Евхаристията - този пир на Царството, Вечерята Господня, благодарение на която човек по-най-тесен начин се съединява с Бога. Може даже да се твърди, че назначението на Църквата е да извършва Вечерята на Любовта.