Божията сила на Спасителя изцелява двама нещастници, заразени от лукавата сила, изгонвайки я в свинете. Местните жители, гергесинците, осъзнали загубата на цялото стадо свине, хвърлили се в морската бездна, не издържат срещата с Богочовека: те Го молят да ги лиши от общение със Себе си.
Внезапната, но съдбоносна среща със Спасителя поставила хората пред страшния по своята категоричност въпрос: или Богочовекът с Неговата Божествена сила, вършеща, разбира се, само добро на хората (нали Той изцелил двамата неизцелимо болни, обладани от бесове), или свинете, в които влезли тези бесове (влезли по собствено желание). Страшно е, но народът се изплашил от този избор: в спасителната и животворяща Сила Божия видели заплаха за житейските ценности, ценности твърде материални, чийто символ станали свинете. Молят Христос да си тръгне, да не измъчва съвестта им, да им позволи да останат в обичайното им примитивно състояние, но в покой. Изцелението на бесноватите е забравено, то е станало провокация, изтласкваща съзнанието към висшето и вечното, но за което гергесинци не са готови.
Ние осъждаме гергесинците, ние не сме с тях. Но между другото, само така ни се струва. Падналият съвременен човек твърде често бива подобен на гергесинците, повече, отколкото той си мисли. Твърде често пред съвременния човек стои същият въпрос: какво в този живот е най-ценно? Постоянно той е изправен пред избор: материалното благо, култивирано от общественото мнение, или ценности от висш порядък, допиращи Небето. За съжаление, хората твърде често биват подобни на гергесинците. Този дух е страшен! Това е дух, който погубва всичко истинско духовно, истинско човечно. Всъщност, човешкият живот много често се превръща в опазване на своето свинско стадо. Всеки има някакво свое свинче, което той пази повече от всичко нае света, без да забелязва собственото си превръщане в това кално животно. Гергесинският дух, не понасящ присъствието на Христос, е по своята природа богоборчески, сатанински, но така удобен на свинеподобното човечество. Хората избрали тогава и избират сега живот без Бога, без Христа, живот без всичко това добро, което върши Божията сила тук, на земята.
Никога Христос не е лишавал хората от материални блага и възможности да съществуват в разумно благополучие. Но Христос също така е и казал: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Спасителят поставя в човека правилно разположение целите в живота, без подмени, спасително от гледна точка на вечността, на вечния живот с Бога.
Не можем да не бъдем искрени пред Твореца и самите себе си, да бъдем измамени от същия дух, който прелъстил някога гергесинците. Ние трябва да изживеем истински човешкия живот, живот в Христа, с Бога и с тази Божествена сила, която дава на хората истински поглед за смислите, целите и надеждите.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев