Кръстът – това е нашият живот. Кръстът – това е символ на Православието. Този път изисква от нас отказ от светските пристрастия и влечения. А какво са за нас светските радости? Те са приятни на вкус, но вкусът след тях е винаги горчив. Привързаността към земните радости води към духовна смърт. Православен човек е този, който се е отрекъл от света. И нашият Господ в Евангелието казва, че ние, преди всичко, трябва да търсим Царството Небесно, а всичко останало ще ни се придаде. Животът в Христа – това е труд.
Нашите прадеди живели с Църквата и мнозина от тях всеки ден посещавали храмовете. Така живеели нашите предци. Но и сега изискванията към тези, които искат да се спасят, не са се изменили..В най-добрия случай ние посещаваме храмовете веднъж седмично, а по-рядко. Достатъчно ли е това? Ние трябва да се учим на молитва, да се борим за молитвата. Молитвата за нас е източник на живот и благодат. Но за какво се молим ние? Ние се молим за собственото си благополучие, за благополучието на близките и тем подобни. А кой идва в храма заради Господа – само заради Господа? Кой идва в храма, за да се помоли не заради удовлетворяване на своите нужди, но за общение с Бога - от любов към Него, без да иска нищо от Него? Днешният празник на Кръста трябва да насочи мисълта ни към това как идваме при Бога и какво търсим в този живот. И отново Господ ни повтаря: „Първом търсете Царството на Бога и Неговата правда…”(Мат. 6:33) И ако стане така, тогава всичко останало ще ни се придаде.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев