Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра” (Мат. 9:27-30)
„Да бъде според вярата ти” - ето основополагащият принцип за изпълнение на всяко прошение в Църквата. Всичко, за което се молиш, ще ти бъде дадено точно в тази степен, в каквато ти изпълваш своето прошение с вяра. Бог може всичко. В противен случай Той не е Бог, не е Всемогъщ, не е Вседържител. Но когато някой проси нещо от Бога, той непременно трябва да вярва, че изпълнението на прошението е по силите, във властта на Бога. И, логично е, всичко молещи Бога да Му вярват.
Но да вярваш или да си представяш, че вярваш, може по различен начин. Някой „вярва”, изкушавайки Твореца. Казва, ще попитам нещо алогично, нещо противоречащо на законите на мироздание, и ще видя – как то ще се изпълни. Някой вярва предпазливо. Проси и се озърта: „Е, какво стана?” Или: „В каква степен в дадения момент моята молитва принесе плодове?” Някой съвсем не вярва, затова и не проси. Или проси нещо неопределено-неуловимо. Така че да проверим – има ли смисъл в прошенията, или не – не изглежда възможно. А някой вярва наистина. Вярва, че всяка дума на молитвата е чута. Всяка дума има смисъл. Нали ако Бог знае преди моята молитва за какво ще се моля, то още повече Той не се нуждае от многословно очертаване на детайлите на моята молба. Освен това молитвата, явявайки се молба, като всяка молба оставя на адресата правото на избор на решение: да удовлетвори прошение или да го отклони. Всеки християнин твърдо помни бележката под черта, невидимо присъстваща във всяка молитва: „Впрочем, не както аз искам, но както Ти”. Ние не разполагаме с инструмент, който наистина би установил причините, поради които Господ не е изпълнил нашето прошение във всеки конкретен случай. Може би, Бог ни дава възможност да проявим усърдие и търпение в нашия стремеж; може би, Той знае, че изпълнението на тази молба няма да бъде полезно за нас; може би, просейки, не вярваме; може би, в процеса на молитвата, с времето ще ни се открие по-целесъобразна формула на молбата.
Както и да е, Бог определено ни чува, внимава в казаното от нас, обича ни. Това е основата за всеки род молитва, както частна, така и обществена. И каквото и да сме поискали от Бога сега, какъвто и свой смисъл да сме влагали в толкова известното на всички „Господи, помилуй!”, истината за присъствието на Бога в момента на произнасянето от нас на тези думи си остава неизменна. Както безспорна е и вярата в това, че Той ще ни помилва.
Помилва. Непременно ще помилва всеки, който проси с вяра. Може би не така, както просещият си представя това сега, но ще помилва.
Господи, помилуй нас грешните!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев