Днес ние виждаме в Преобразилия Се Иисус Христос Неговото човешко естество, сияещата сила, благодат и съвършенство на Неговата Божествена същност. Ние знаем, че Господ Иисус Христос е не само наш Учител и Спасител на човечеството, но още и Богочовек. Ние казваме, че този празник не е само Божествен, но и човешки. Понеже в Христа Иисуса ние виждаме не само сиянието на Божеството, но и сиянието на Божеството в човешкото тяло и в човешката душа. Ние виждаме Преобразения Господ с телесните си очи и разбираме какъв е бил човекът изначално, какъвто бил замислен от Твореца. Ние разбираме какви бихме били, ако не бе станало падението на човека, ако не бяхме затънали в пороци и беззакония. Взирайки се в Преобразения Спасителя, ние виждаме с очите на вярата бъдещето: такива ще се изправим в последните дни на този свят!
Днес ми се иска да говоря не за най-главното, но мисля, че това също ще бъде полезно. Този, който внимателно чете Евангелието, знае, че Спасителят се преобразил на Тавор малко преди Своите страдания и Възкресение. Той говори на Своите ученици, подготвяйки Се за жертва за нашите грехове, че Той ще страда, не защото ще Го осъдят, а защото Той Сам отива на страдания, и говори за Своето Възкресение. Учениците слушат и не слушат, разбират и не разбират. Както и всички ние. „Заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек”.
Кога в нашето сърце ще се появи благодарност към Бога? Когато придобиваме нещо земно, някакво късче щастие. Господ все още ни търпи – нима само за това не трябва да сме благодарни?! Ние имаме един проблем – ние денонощно предаваме Бога. На Неговата любов ние отговаряме с подла неблагодарност и сърцата ни не ни болят особено по този повод. Но ако нашето здраве се влоши или у нашите деца възникнат проблеми, тогава ще си спомним за Бога. Ще се молим и каем, и ще ходим на църква. И апостолите били същите като нас. Затова, идвайки в Йерусалим, Господ се преобразил пред тях на Тавор и им показал, че Той е Бог и Богочовек. Показал за какво Той е дошъл в света.
Ако Църквата би желала да достигнат до хората някакви исторически факти, то тогава Преображение би било през февруари, преди Великия пост. Четиридесет дни преди Пасха. Защо празнуваме това събитие днес? Между другото, също след четиридесет дни. Ако някой сега пресметне, скоро ние отново ще преживеем това, което сме преживели през Великия пост. Ние отново ще видим жертвата на Христос – Въздвижението на Кръста Господен. Да, през Великия пост ние преживяхме страданията Господни. Но ние сме хора, суетата ни оказва давление и всичко се забравя. Така че, ето, четиридесет дни преди Въздвижението на Кръста, в периода на Богородичния пост, много подобен на Великия, ние преживяваме този празник, за да не забравяме никога силата на любовта на Господа към нас, силата на Неговата милост. За нас просто е твърде необходимо винаги да бъдем в духовно напрежение, за да чувстваме Бога. За да гори винаги чувство на благодарност, винаги да имаме памет за Господа.